PHIB831 Идеализъм и романтизъм - наука, философия, изкуство
Анотация:
Курсът си поставя за цел да представи философските рефлексии върху най-важните интелектуални и художествени постижения в европейската култура от края на ХVІІІ и първата половина на ХІХ век. За рамка на разглеждането е избрана опозицията „идеализъм-романтизъм” като се приема, че с термините „идеализъм” и „романтизъм” се обобщават двете най-значими линии в културата на тази епоха – едната, водеща началото си от европейското Просвещение, а другата, възникнала като критична реакция на просветителския рационализъм и исторически оптимизъм. В центъра на вниманието са най-важните идеи на класическия германски идеализъм, както и главните философско-естетически идеи на немския романтизъм.
Преподавател(и):
гл. ас. Сергей Стефанов д-р
Описание на курса:
Компетенции:
1)знаят:
•кои са най-важните интелектуални и художествени постижения от края на ХVІІІ и първата половина на ХІХ век;
•кои са основните характеристики на идеализма и романтизма като най-значими линии в културата на тази епоха;
•кои са особеностите на философската рефлексия върху развитията в интелектуалния живот на епохата.
2)могат:
•да обясняват какво се разбира под „идеализъм” и „романтизъм” и защо това са определящи тенденции в културата от края на ХVІІІ и първата половина на ХІХ век;
•да правят връзки между постиженията в науката, изкуството, религията и политиката и главните философски идеи през тази епоха.
Предварителни изисквания:
Форми на провеждане:
Редовен
Учебни форми:
Лекция
Език, на който се води курса:
Български
Теми, които се разглеждат в курса:
Литература по темите:
АДОРНО, ТЕОДОР: Естетическа теория, София 2002.
БАХТИН, МИХАИЛ: Въпроси на литературата и естетиката, София 1983.
БАХТИН, МИХАИЛ: Философия на словесността. Автор и герой в естетическата дейност, София 1996.
БЕНЯМИН, ВАЛТЕР: Художествена мисъл и културно самосъзнание, София 1989.
БОЛНОВ, ОТО-ФРИДРИХ: Какво означава да се разбере eдин писател по-добре, отколкото той сам е разбирал себе си?, в: "Прочее", 1990/1.
БЪРК, ЕДМЪНД: Размисли за революцията във Франция, София 2000.
ГАДАМЕР, ХАНС-ГЕОРГ: Актуалността на красивото, София 2000.
ДИЛТАЙ, ВИЛХЕЛМ: Философия на светогледите, София 1998.
ИЗЕР, ВОЛФГАНГ: Обхватът на интерпретацията, София 2004.
КАНТ, ИМАНУЕЛ: Критика на способността за съждение, София 1980.
КАНТ, ИМАНУЕЛ: Пролегомени, София 1993.
КАСИРЕР, ЕРНСТ: Езикът. Философия на символните форми, София 2000.
КОЗЕЛЕК, РАЙНХРТ: Пластовете на времето, София 2002.
КОРЕТ, ЕМЕРИХ; ШЛЬОНДОРФ, ХАРАЛД: Основен курс по философия т. 3, Философията на XVII и XVIII, София 2001.
ЛЕСИНГ, ГОТХОЛД ЕФРАИМ: Лаокоон или за границите мижду живописта и поезията, София 1978.
НИЦШЕ, ФРИДРИХ: Раждането на трагедията и други съчинения, София 1990.
ПАНОВА, ЕЛЕНА; СТЕФАНОВ, ИВАН: Европейската философия XVII – XIX в., т. 2, София 1996.
ПАСИ, ИСАК (съст.): Естетика на немския романтизъм, София 1984.
ТЕЙЛЪР, ЧАРЛЗ: Изворите на Аза. Формирането на модерната идентичност, София 2003.
ФИХТЕ, ЙОХАН ГОТЛИБ: Върху понятието за наукоучение или така наречената философия, Антология Европейска философия ХVII-ХIХ век т. 2, София 1988.
ФИХТЕ, ЙОХАН ГОТЛИБ: Опит за ново изложение на наукоучението: 1797-1798, София 1993.
ХАБЕРМАС, ЮРГЕН: Философският дискурс на модерността, Плевен 1999.
ХАЙНЕ, ХАЙНРИХ: Избрани творби т. 1, София 1981
ХЕГЕЛ, ГЕОРГ ВИЛХЕЛМ ФРИДРИХ: Феноменология на духа, София, 1999.
ШЕЛИНГ, ФРИДРИХ ВИЛХЕЛМ ЙОЗЕФ: Система на трансценденталния идеализъм, София 1983.
ШЕЛИНГ, ФРИДРИХ ВИЛХЕЛМ ЙОЗЕФ: Изложение на моята философска система, София 1989.
ШЕЛИНГ, ФРИДРИХ ВИЛХЕЛМ ЙОЗЕФ: Философия на изкуството, София 1980.
ШЛАЙЕРМАХЕР, ФРИДРИХ: За религията, София 1994.
ЯУС, ХАНС РОБЕРТ: Исторически опит и литературна херменевтика, София 2000.
Средства за оценяване:
ТЕСТОВЕ - 30%
УЧАСТИЕ В СЕМИНАРИ - 20% КУРСОВА РАБОТА/ПРОЕКТ – 50%