Бакалавърски програми - Каталог 2021/2022 | Социология | PHIB403

PHIB403 Философски теории за истината

Анотация:

АНОТАЦИЯ И ЦЕЛИ НА КУРСА:

• Главната образователна задача на курса е да запознае студентите с най-важните философски теории за истината. Предпоставка за това е изясняването на разликите между всекидневните и философските значения на думата “истина”. Затова в курса се въвеждат и обясняват редица специфични понятия каквито са например двойките понятия “априорни и емпирични истини”, “аналитични и синтетични истини” и др.

• Основната част на курса е посветена на представянето и анализа на основните теории за истината – кореспондентна, кохерентна, прагматистка и консенсусна заедно с някои техни разновидности. Във всички тези теории, както и в Декартовата теория за истината се правят опити за формулиране и обосноваване на критирий за истинността на изказванията. По отношение на всеки от тези опити са отправяни съществени възражения, на които в курса се отделя специално внимание.

• По-различен характер имат т. н. “редукционистка теория за истина” на Ф. Рамзи и екзистинциално-онтологичната теория за истината на М. Хайдегер. В тях не се правят предложения за формулиране на критирий на истината, а се правят изказвания относно самата същност на истината. Ето защо те се разглеждат като гранични случаи.

• За да се очертае по-прецизно полето на философските дискурси върху истинатата, се разглеждат и по-специфичните проблеми за истината и научните теории и за истината на моралните изказвания. Накрая в два от трите текста за семинарна работа, на Ницше и Фуко, се разглеждат две радикално критични позиции, в които се поставя под въпрос самия философски дискурс за истината.

прочети още
Към курсовете на програмата График Виртуално обучение
Социология

Преподавател(и):

доц. Христо Гьошев  д-р

Описание на курса:

Компетенции:

Успешно завършилите курса студенти трябва да:

1) знаят:

• кои са най-важните философски теории за истината;

• в какво се състоят разликите между всекидневните и философските значения на думата “истина”;

• какво е съдържанието на основните теории за истината и какви са съществените възражения срещу тях;

• в какво се състоят критиките срещу самия философски дискурс за истината.

2) могат:

• да формулират и обосновават специфичните за различните теории критирии за истината;

• да преценяват стойността на критични възражения срещу тези критерии.


Предварителни изисквания:
Няма.

Форми на провеждане:
Редовен

Учебни форми:
Лекция

Език, на който се води курса:
Български

Теми, които се разглеждат в курса:

  1. Увод. Всекидневни употреби на думата “истина”. Истина и лъжа. Истина и илюзия. Истина и автентичност. Истина и правилност. Философското понятие за истина.
  2. За какви истини говорят философите? Априорни и емпирични истини (Г. Лайбниц: “истини на факта” и “истини на разума”) . Аналитични и синтетични истини. Необходими и случайни истини.
  3. Ситуиране на проблема за истината във философията. “Истинността” – свойство на изказванията. Теория на познанието и логика. Проблемът за критерия за истинността на изказванията. Няколко концепции за истината.
  4. Истината като очевидност (Декарт). Съдържание: изказванията са истинни когато не могат да бъдат поставени под съмнение. Основни възражения срещу схващането за истината като очевидност.
  5. Кореспондентна теория за истината (Аристотел). Съдържание: изказванията са истинни когато се съгласуват с фактите. Основни възражения срещу кореспондентната теория за истината. Нужно ли е изобщо понятието “истина” – т. н. “редукционистка теория за истина” (Ф. Рамзи).
  6. Семантична теория за истината (А. Тарски) като опит да се обоснове по-слаб вариант на кореспондентната теория. Какъв е ямисълът на предиката “истинен”. “Обектен език” и “метаезик”. Ограничена валидност – важи само за езици с напълно определена формална структура.
  7. Кохерентна теория за истината (Лайбниц, Хегел). Съдържание: изказванията са истинни когато са съгласувани с други изказвания. Слаб вариант – когато не противоречат на други изказвания. Силен вариант – когато истинните могат да се изведат логически от система от други истинни изказвания. Основни възражения срещу кохерентната теория за истината.
  8. Прагматистка теория за истината (У. Джеймс). Съдържание: изказванията са истинни когато практическите следствия от тях допринасят за постигането на нашите цели – истинността е равна на полезност. Основни възражения срещу прагматистката теория за истината.
  9. Консенсусна теория за истината (К.-О. Апел, Ю. Хабермас) Съдържание: изказванията са истинни когато в рамките на процес на свободна размяна на аргументи намират одобрението на членовете на дадена група – истинността е равна на консенсус. Основни възражения срещу консенсусната теория за истината.
  10. Текущ контрол
  11. Истина и научна теория. Ч. С. Пърс – одобрението на научната общност като критерий за истинността на научната теория (конвенционализъм). Виенски кръг – принцип на емпиричната верификация (верификационизъм). К. Попър – принцип на фалсификацията (фалсификационизъм).
  12. Екзистинциално-онтологична теория за истината (М. Хайдегер). Истината на изказванията и истината на битието. Съдържание: истината е по начало самото откриване на битието. Основни възражения срещу екзистинциално-онтологична теория за истината.
  13. Истина и морал. Дескриптивни и нормативни изказвания. Могат ли нормативните изказвания на морала да бъдат истинни? Изказванията на морала са истинни когато са обосновани. Абсолютно и хипотетично обосноваване на морала.
  14. Семинар: Ханс-Георг Гадамер, “Истината в науките за духа”.
  15. Хана Арент: Истина и политика

Литература по темите:

АРИСТОТЕЛ: Политика, София 1995.

АРИСТОТЕЛ: Метафизика, София 2002.

АРИСТОТЕЛ: Топика, София 2002.

БЕРГСОН, АНРИ: Интуиция и интелект, София 1994.

ВИТГЕНЩАЙН, ЛУДВИГ: Избрани съчинения, София 1988.

ГАДАМЕР, ХАНС-ГЕОРГ: История и херменевтика, София 1994.

ГАДАМЕР, ХАНС-ГЕОРГ: Истина и метод, Плевен 1997.

ДЕКАРТ, РЕНЕ: Избрани философски произведения, София 1978.

ДЕКАРТ, РЕНЕ: Метафизика, София 1996.

ДЕКАРТ, РЕНЕ: За метода, изд. ЛИК, София 1997.

ДЖЕЙМЗ, УЙЛЯМ: Прагматизмът, София 1994.

КАНТ, ИМАНУЕЛ: Пролегомени, София 1993.

ЛАЙБНИЦ, ГОТФРИД: Новите опити върху човешкия разум, София 1966.

НИЦШЕ, ФРИДРИХ: Отвъд доброто и злото, в: Съчинения в 6 тома, т. 5, София 2003.

РИКЬОР, ПОЛ: История и истина, София 1993.

СИВИЛОВ, ЛЮБЕН (съст.): Теории за истината, София 1995.

ФУКО, МИШЕЛ: История на сексуалността, Плевен 1993.

ФУКО, МИШЕЛ: Археология на знанието, София 1996.

ХАБЕРМАС, ЮРГЕН: Философия на езика и социална теория, София 1999.

ХАБЕРМАС, ЮРГЕН: Морал, право и демокрация, София 1999.

ХАЙДЕГЕР, МАРТИН: Същности, София 1992, 1999.

ХЕГЕЛ, ГЕОРГ ВИЛХЕЛМ ФРИДРИХ: Феноменология на духа, 1999.

ЯСПЕРС, КАРЛ: Въведение във философията, София 1994.

POPPER, KARL: Logik der Forschung, Wien 1934.

RAMSEY, F. P.: Facts and Propositions, in Proceedings of the Aristotelian Society, Suppl. Vol. 7, 1927.

TUGENDHAT, ERNST: Vorlesungen uber Ethik, Frankfurt a. M. 1993.

Средства за оценяване:

1. Тест - 50%

2. Реферат - 50%