PHIB403D Философски теории за истината
Анотация:
• Главната образователна задача на курса е да запознае студентите с най-важните философски теории за истината. Предпоставка за това е изясняването на разликите между всекидневните и философските значения на думата “истина”. Затова в курса се въвеждат и обясняват редица специфични понятия каквито са например двойките понятия “априорни и емпирични истини”, “аналитични и синтетични истини” и др.
• Основната част на курса е посветена на представянето и анализа на основните теории за истината – кореспондентна, кохерентна, прагматистка и консенсусна заедно с някои техни разновидности. Във всички тези теории, както и в Декартовата теория за истината се правят опити за формулиране и обосноваване на критирий за истинността на изказванията. По отношение на всеки от тези опити са отправяни съществени възражения, на които в курса се отделя специално внимание.
• По-различен характер имат т. н. “редукционистка теория за истина” на Ф. Рамзи и екзистинциално-онтологичната теория за истината на М. Хайдегер. В тях не се правят предложения за формулиране на критирий на истината, а се правят изказвания относно самата същност на истината. Ето защо те се разглеждат като гранични случаи.
• За да се очертае по-прецизно полето на философските дискурси върху истинатата, се разглеждат и по-специфичните проблеми за истината и научните теории и за истината на моралните изказвания. Накрая в два от трите текста за семинарна работа, на Ницше и Фуко, се разглеждат две радикално критични позиции, в които се поставя под въпрос самия философски дискурс за истината.
Преподавател(и):
доц. Христо Гьошев д-р
Описание на курса:
Компетенции:
Успешно завършилите курса студенти:
Успешно завършилите курса студенти трябва да:
1) знаят:
• кои са най-важните философски теории за истината;
• в какво се състоят разликите между всекидневните и философските значения на думата “истина”;
• какво е съдържанието на основните теории за истината и какви са съществените възражения срещу тях;
• в какво се състоят критиките срещу самия философски дискурс за истината.
2) могат:
• да формулират и обосновават специфичните за различните теории критирии за истината;
• да преценяват стойността на критични възражения срещу тези критерии.
Предварителни изисквания:
Няма
Форми на провеждане:
Дистанционен
Учебни форми:
Лекция
Език, на който се води курса:
Български
Теми, които се разглеждат в курса:
Литература по темите:
АРИСТОТЕЛ: Метафизика, София 2002.
АРИСТОТЕЛ: Топика, София 2002.
БЕРГСОН, АНРИ: Интуиция и интелект, София 1994.
ВИТГЕНЩАЙН, ЛУДВИГ: Избрани съчинения, София 1988.
ГАДАМЕР, ХАНС-ГЕОРГ: История и херменевтика, София 1994.
ГАДАМЕР, ХАНС-ГЕОРГ: Истина и метод, Плевен 1997.
ДЕКАРТ, РЕНЕ: Избрани философски произведения, София 1978.
ДЕКАРТ, РЕНЕ: Метафизика, София 1996.
ДЕКАРТ, РЕНЕ: За метода, изд. ЛИК, София 1997.
ДЖЕЙМЗ, УЙЛЯМ: Прагматизмът, София 1994.
КАНТ, ИМАНУЕЛ: Пролегомени, София 1993.
ЛАЙБНИЦ, ГОТФРИД: Новите опити върху човешкия разум, София 1966.
НИЦШЕ, ФРИДРИХ: Отвъд доброто и злото, в: Съчинения в 6 тома, т. 5, София 2003.
РИКЬОР, ПОЛ: История и истина, София 1993.
СИВИЛОВ, ЛЮБЕН (съст.): Теории за истината, София 1995.
ФУКО, МИШЕЛ: История на сексуалността, Плевен 1993.
ФУКО, МИШЕЛ: Археология на знанието, София 1996.
ХАЙДЕГЕР, МАРТИН: Същности, София 1992, 1999.
ХЕГЕЛ, ГЕОРГ ВИЛХЕЛМ ФРИДРИХ: Феноменология на духа, 1999.
ЯСПЕРС, КАРЛ: Въведение във философията, София 1994.
POPPER, KARL: Logik der Forschung, Wien 1934.
RAMSEY, F. P.: Facts and Propositions, in Proceedings of the Aristotelian Society, Suppl. Vol. 7, 1927.