PHIB403D Философски теории за истината

Анотация:

• Главната образователна задача на курса е да запознае студентите с най-важните философски теории за истината. Предпоставка за това е изясняването на разликите между всекидневните и философските значения на думата “истина”. Затова в курса се въвеждат и обясняват редица специфични понятия каквито са например двойките понятия “априорни и емпирични истини”, “аналитични и синтетични истини” и др.

• Основната част на курса е посветена на представянето и анализа на основните теории за истината – кореспондентна, кохерентна, прагматистка и консенсусна заедно с някои техни разновидности. Във всички тези теории, както и в Декартовата теория за истината се правят опити за формулиране и обосноваване на критирий за истинността на изказванията. По отношение на всеки от тези опити са отправяни съществени възражения, на които в курса се отделя специално внимание.

• По-различен характер имат т. н. “редукционистка теория за истина” на Ф. Рамзи и екзистинциално-онтологичната теория за истината на М. Хайдегер. В тях не се правят предложения за формулиране на критирий на истината, а се правят изказвания относно самата същност на истината. Ето защо те се разглеждат като гранични случаи.

• За да се очертае по-прецизно полето на философските дискурси върху истинатата, се разглеждат и по-специфичните проблеми за истината и научните теории и за истината на моралните изказвания. Накрая в два от трите текста за семинарна работа, на Ницше и Фуко, се разглеждат две радикално критични позиции, в които се поставя под въпрос самия философски дискурс за истината.

прочети още
Философия ДО

Преподавател(и):

доц. Христо Гьошев  д-р

Описание на курса:

Компетенции:

Успешно завършилите курса студенти:

Успешно завършилите курса студенти трябва да:

1) знаят:

• кои са най-важните философски теории за истината;

• в какво се състоят разликите между всекидневните и философските значения на думата “истина”;

• какво е съдържанието на основните теории за истината и какви са съществените възражения срещу тях;

• в какво се състоят критиките срещу самия философски дискурс за истината.

2) могат:

• да формулират и обосновават специфичните за различните теории критирии за истината;

• да преценяват стойността на критични възражения срещу тези критерии.
Предварителни изисквания:
Няма

Форми на провеждане:
Дистанционен

Учебни форми:
Лекция

Език, на който се води курса:
Български

Теми, които се разглеждат в курса:

Литература по темите:

АРИСТОТЕЛ: Метафизика, София 2002.

АРИСТОТЕЛ: Топика, София 2002.

БЕРГСОН, АНРИ: Интуиция и интелект, София 1994.

ВИТГЕНЩАЙН, ЛУДВИГ: Избрани съчинения, София 1988.

ГАДАМЕР, ХАНС-ГЕОРГ: История и херменевтика, София 1994.

ГАДАМЕР, ХАНС-ГЕОРГ: Истина и метод, Плевен 1997.

ДЕКАРТ, РЕНЕ: Избрани философски произведения, София 1978.

ДЕКАРТ, РЕНЕ: Метафизика, София 1996.

ДЕКАРТ, РЕНЕ: За метода, изд. ЛИК, София 1997.

ДЖЕЙМЗ, УЙЛЯМ: Прагматизмът, София 1994.

КАНТ, ИМАНУЕЛ: Пролегомени, София 1993.

ЛАЙБНИЦ, ГОТФРИД: Новите опити върху човешкия разум, София 1966.

НИЦШЕ, ФРИДРИХ: Отвъд доброто и злото, в: Съчинения в 6 тома, т. 5, София 2003.

РИКЬОР, ПОЛ: История и истина, София 1993.

СИВИЛОВ, ЛЮБЕН (съст.): Теории за истината, София 1995.

ФУКО, МИШЕЛ: История на сексуалността, Плевен 1993.

ФУКО, МИШЕЛ: Археология на знанието, София 1996.

ХАЙДЕГЕР, МАРТИН: Същности, София 1992, 1999.

ХЕГЕЛ, ГЕОРГ ВИЛХЕЛМ ФРИДРИХ: Феноменология на духа, 1999.

ЯСПЕРС, КАРЛ: Въведение във философията, София 1994.

POPPER, KARL: Logik der Forschung, Wien 1934.

RAMSEY, F. P.: Facts and Propositions, in Proceedings of the Aristotelian Society, Suppl. Vol. 7, 1927.