ARHB019 От колекционерство към археология
Анотация:
В общественото и индивидуалното съзнание интересът към миналото традиционно е провокиран от движимите или недвижими паметници на древността. Отношението към тях е нееднозначно – значителна част от тях са разрушавани или преизползвани за други цели. Други са обект на колекционерски интерес поради високата си художествена и материална стойност. Колекциите от произведения на древното изкуство, въоръжение и занаяти са резултат от дългосрочни инвестиции и по-известните от тях са създавани с поколения. Собствениците им постепенно развиват интерес към същинските характеристики на съставящите ги артефакти и започват както да се образоват в границите на дилетантството в тази насока, така и да привличат вече оформили се научни специалисти за тяхната интерпретация. Първите музеи се основават отчасти на такива колекции, но също така и на промененото отношение към недвижимите паметници на културата. Тази епоха на романтично отношение преминава в период на критицизъм, в който все по-голяма роля започва да играе контекстуалният анализ. Това е поредица от сериозни стъпки към изграждането на археологията като мултидисциплинарна наука. Поемайки по този път археологията отново се обръща към артефактите, като част от частни и държавни сбирки, но вече с инструментариума на профилираното изследване.
В рамките на 30 часа студентите ще се запознаят с дългия път на прехода от дилетантство – изкуствоведчески подход – научен анализ, както и с цялостната история на археологическите проучвания в Европа и Балканите в частност. Предвидените практически занятия допринасят за развитието на дискусионни умения върху проблемите по изучаването, популяризирането и защитата на културното наследство.
Преподавател(и):
доц. Боян Думанов д-р
доц. Илиян Боянов д-р
Описание на курса:
Компетенции:
Успешно завършилите курса студенти:
1) знаят: Историята на формирането на отношението към културното наследство и базовите принципи на класификацията и определянето на артефакти; приликите и отликите между колекция, сбирка и експозиция и научният подход към съставящите ги елементи.
2) могат: Да съставят базови експертизи и оценки на движими паметници на културното наследство; да участват в дискусии, отнасящи се до изучаването на артефакти от всякакъв вид; да изготвят научна документация за анализ на движими и недвижими археологически паметници.
Предварителни изисквания:
Форми на провеждане:
Редовен
Учебни форми:
Лекция
Език, на който се води курса:
Български
Теми, които се разглеждат в курса:
- Ренесансът, колекционерството и антикваризмът в средиземноморските общности.
- Антикваристи в Британия и Северозападна Европа до начaлото на 18 в.
- Антикваризъм и колекционерство в романските, англо-саксонските и германоезичните държави.
- Предистория и основи на класическата археология.
- Преоткриването на Гърция за археологията
- Римска археология
- Археология на Древна Гърция и Рим – дихотомия или две части от едно цяло.
- Национализъм и национални традиции в археологията до началото на 20 в.
- Създаване на големите музеи в Европа и Америка
- Политическа идеология и колониален опортюнизъм в периода между I и II Световна войни.
- Развитие на средновековната археология.
- Археологията между капитализма и марксизма
- Археологията като част от изграждането на идентичността в балканските държави
- Археологията и другите методи за проучване и опазване и проучване на културното наследство.
- Бъдещето на археологията като мултидисциплинарна наука.
Литература по темите:
Aicher, P. 2000. “Mussolini’s Forum and the Myth of Augustan Rome.” Classical Bulletin 76 (2): 117–39.
Alexandri, A. 2002. “Names and Emblems: Greek Archaeology, Regional Identities and National Narratives at the Turn of the Twentieth Century.” Antiquity 76: 191–99.
Andreae, B. 1993. “Kurze Geschichte des deutschen archдologischen Instituts in Rom dargestellt im Wirken seiner leitenden Gelehrten.” Rцmische Mitteilungen 100: 5–40.
Barkan, L. 1999 Unearthing the Past: Archaeology and Aesthetics in the Making of Renaissance Culture. New Haven.
Bennett, T. 1995. The Birth of the Museum. London.
Bolton, G. 1971. Roman Century. New York.
Cartocci, S., and G. Cartocci. 1977. Yesterday’s Rome. Rome.
Chapman, W. 1989. “The Organizational Context in the History of Archaeology: Pitt-Rivers
and Other British Archaeologists in the 1860s.” Antiquaries Journal 69: 23–42.
Diaz-Andreu, M., and T. Champion. 1996. Nationalism and Archaeology in Europe.
Boulder, Colo.
Evans, J. 1956. A History of the Society of Antiquaries. Oxford.
Frend, W. H. C. 1996. The Archaeology of Early Christianity. London.
Guralnik, E. 1990. The Ancient Mediterranean. Chicago.
Harke, H. 2000. Archaeology, Ideology and Society: The German Experience. Frankfurt am Main, Germany.
Hood, R. 1998. Faces of Archaeology in Greece. Oxford.
Jones, R. 1987. “The Archaeologists of Roman Britain.” Bulletin of Institute of Archaeology24: 85–98.
Junker, K. 1998. “Research Under Dictatorship: The German Archaeological Institute, 1929–1945.” Antiquity 72: 282–92.
Keller, D. P., and D. W. Rupp. 1983. Archaeological Survey in the Mediterranean. Oxford.
Leppmann, W. 1970. Winckelmann. New York.
Weiss, R. 1969. The Renaissance Discovery of Classical Antiquity. Oxford.
Средства за оценяване:
тест
практическа задача