GENB019 Историческото познание

Анотация:

Научната област, към която следва да се причисли курсът, е теорията на историята. Той си поставя за главна цел да запознае студентите с основните методологически проблеми на историческото познание, с принципите и основните категории на историческата наука, с взаимовръзките на историята с политиката, литературата, философията, хуманитарните науки и природознанието. Специално внимание се отделя също така на историческото развитие, състоянието и преспективите на историографията в България. При изясняването на основните понятия на историческата наука се излагат и обясняват най-значимите теории, автори и произведения в теорията на историята. Съществено значение се отдава на връзката между общите теории на историята и типични действителни проблемни ситуации в историческата наука.

прочети още
История и археология

Преподавател(и):

проф. Веселин Методиев  д-р
проф. Христо Тодоров  д-р

Описание на курса:

Компетенции:

Успешно завършилите курса студенти:

1) знаят:

• кои са основните методологически проблеми на историческото познание;

• кои са основните категории на историческата наука;

• какви са взаимовръзките на историята с политиката, литературата, философията, хуманитарните науки и природознанието;

• какво е състоянието на историографията в България

• кои са основните теории и кои са значимите автори и произведения в теорията на историята.

2) могат:

• да разбират смисъла на основните проблеми на историческото познание;

• да разбират и да могат да си служат с основните понятия на историческата наука;

• да могат да използват тези понятия при справянето с действителни проблемни ситуации в историческото познание.


Предварителни изисквания:
няма

Форми на провеждане:
Редовен

Учебни форми:
Лекция

Език, на който се води курса:
Български

Теми, които се разглеждат в курса:

Литература по темите:

АЛТЕРМАТ, УРС: Етнонационализмът в Европа, София 1998.

АРЕНТ, ХАНА: Човешката ситуация, София 1997.

АСМАН, ЯН: Културната памет, София 2001.

БЕНЯМИН, ВАЛТЕР: Озарения, София 2002.

БЕРГСОН, АНРИ: Материя и памет, София 2002.

БЛОК, МАРК: Апология на историята или занаятът на историка, София 1997.

БРОДЕЛ, ФЕРНАН: Средиземно море и средиземноморския свят по времето на Филип II, София 1998.

ВИНДЕЛБАНД, ВИЛХЕЛМ: История и естествознание, София 2004.

ГАДАМЕР, ХАНС-ГЕОРГ: История и херменевтика, София 1994.

ГАДАМЕР, ХАНС-ГЕОРГ: Наследството на Европа, София 2009.

ДИЛТАЙ, ВИЛХЕЛМ: Философия на светогледите, София 1998.

ДУХЪТ НА “АНАЛИ” (съст. Лиляна Деянова), София 1997.

ЗАИМОВ, СТОЯН: Мианлото, София 1986.

КАНДО, ЖОЕЛ: Антропология на паметта, София 2002.

КАР, ЕДУАРД ХАЛЕТ: Що е история?, София 2002.

КОЗЕЛЕК, РАЙНХРТ: Пластовете на времето, София 2002.

КОЗЕЛЕК, РАЙНХРТ: Студии по история на понятията, София 2007.

КОЛИНГУУД, РОБИН: Идеята за история, София 1995.

ЛЕВИ, ДЖОВАНИ: Упражнения по микроистория, София 2008.

ЛУКАЧ, ДЖОН: Краят на ХХ век и краят на модерната епоха, София 1994.

МАКИАВЕЛИ, НИКОЛО: Владетелят, София 2009.

МАНХАЙМ, КАРЛ: Студии по социология на културата, София 2002.

МЕТОДИЕВ, ВЕСЕЛИН и др.: Българските държавни институции 1879-1986. София 1987.

МОМЗЕН, ТЕОДОР: Римска История, София 2005.

МУТАФЧИЕВ, ПЕТЪР: Книга за българите, София 1987.

НЕДКОВ, СИМЕОН: Музеология, София 1998.

НИЦШЕ, ФРИДРИХ: Несвоевременни размишления, София 1992.

НОРА, ПИЕР: Места на паметта, София

ОРТЕГА И ГАСЕТ, ХОСЕ: Темата на нашето време, София 2002.

РАДЕВ, СИМЕОН: Строителите на съвременна България т. 1 и 2, София 1990.

РАДЕВ, СИМЕОН: Строителите на съвременна България т. 3, София 2009.

ПОПЪР, КАРЛ: Нищетата на историцизма, София 2000.

РЕНАН, ЕРНЕСТ: Що е нация? сп. „Панорама” кн. 1-2/ 1993.

СМИТ, АНТЪНИ: Националната идентичност, София 2000.

СТОЯНОВ, ЗАХАРИ: Записки по българските въстания т. 1-3, София 1977.

СТОЯНОВ, ЦВЕТАН:Избрано и непубликувано, София 1994.

ТОДОРОВ, ХРИСТО: Очерци по философия на историята, София 1996.

ТОДОРОВ, ЦВЕТАН: Памет за злото, изкушение на доброто, София 2002.

ТОДОРОВА, МАРИЯ: Историци за историята, София 1988.

ТОДОРОВА, МАРИЯ: Балкани и балканизъм, София 1999.

ФУКО, МИШЕЛ: Генеалогия на модерността, София 1992.

ФУКУЯМА, ФРАНСИС: Краят на историята и последният човек, София 1993.

ХАЛБВАКС, МОРИС: Колективната памет, София 1996.

ХЕГЕЛ, ГЕОРГ ВИЛХЕЛМ ФРИДРИХ: Разумът в историята, София 1996.

ХЪНТИНГТЪН, САМЮЪЛ: Сблъсъкът на цивилизациите, София 2000.

ШПЕНГЛЕР, ОСВАЛД: Залезът на Запада т. 1-2, София 1995.

ЯСПЕРС, КАРЛ: Духовната ситуация на времето, София 1996.