PHIB011D Естетически теории
Анотация:
Във фокуса на курса са поставени философската естетика, нейните исторически проблематизации, включително като теория на изкуството, съвременните дебати за сферата на естетическото и съдбата на съвременното изкуство. Задача на курса е да проследи също логиката на естетическото образование. Особеност на историческото представяне е извеждането на Красивото като централно естетическо понятие и разглеждането на аксиологичното съдържание на естетиката. Специално внимание се отделя на връзката между философия и литература, както и на философското съдържание на класическите образци в изкуствата.
Курсът си поставя следните цели:
да запознае студентите с основите на естетическите учения от античността до XX век, като проследи актуалността на естетическите теми в платонизма и аристотелизма;
да развие разбирането за естетика като философия на ценностите; да създаде у студентите умения за практическо прилагане на усвоените знания, както и предпоставки за по-широко осмисляне на връзките с други сродни дисциплини, по-специално с етиката;
да формира у студентите ясно разбиране за спецификата на естетическото съзнание и изкуството като основна творческа дейност на човека.
Преподавател(и):
проф. Лидия Денкова д-р
Описание на курса:
Компетенции:
Успешно завършилите курса студенти:
1) знаят:
Основни факти от историята на естетическите учения от античността до края на XX век; най-важните философски теории и автори с изтъкнатите от тях базисни естетически понятия; устойчиви философско-естетически кодове, възпроизвеждани във всички изкуства, основно в класически литературни произведения; съвременното състояние на направленията и дебатите по темата за естетическото и «края на изкуството».
2) могат:
да мотивират връзките между отделните научни области през естетика; да виждат връзките между онтологическата, гносеологическата, етическата и естетическата проблематика във философските теории; да различават критериите за творчество и новаторство и да дискутират аргументирано; да отчитат спецификите на отделните изкуства; да разбират естетическото образование като дългосрочна задача.
Предварителни изисквания:
Общи познания по основните хуманитарни дисциплини, особено по предметите от средния курс: история и цивилизации, психология, етика, философия; Умение за критичен анализ на текст; Умение за критично разработване на есе и работа с библиографски източници; Академична мотивация и умение да се вижда практическата приложимост на придобитите знания. Умения за работа с интернет-източници и специализирани платформи
Форми на провеждане:
Дистанционен
Учебни форми:
Лекция
Език, на който се води курса:
Български
Теми, които се разглеждат в курса:
- Въвеждане в дисциплинната област. Исторически характер на естетическото. Културите в оценностяването на сетивността - йерархии на възприятията.
- Специфика на античното разбиране за красиво и философският идеал. Естетически онтологизъм. Питагорейството и идеята за числовата хармония. "Космос" и "микрокосмос". Обща характеристика на понятието "kalon-kai-agathon".
- Философските митове у Платон. Анализ на Платоновото разбиране за красиво ("Държавата", "Филеб", "Тимей" и др.). Платоновото разбиране за изкуство: диалогът Ион; Държавата, трета и десета книга. Подражанието /мимесис/ при Платон и Аристотел.
- Платоническата традиция във философията на Ероса - метафизика на порива. Отгласите в модерната философия. История на коментарите към диалога "Пирът". Актуалността на красивото според Гадамер и Роджър Скрутон.
- Естетиката на Аристотел в "За душата", "За поетическото изкуство", "Реторика" и "Метафизика". Изкуството като дейност. Понятието "катарзис" в съвременни интерпретации
- Естетика на късната античност - Енеадите на Плотин, Прокъл, Лонгин ("За възвишеното").
- Средновековната естетика в екзегетиката на източните отци на Църквата. Символното богословие и "грозните образи" на Псевдо-Дионисий Ареопагит. Николай Кузнаски и “Върхът на теорията”. Основни естетически теории в западното богословие и мистицизъм - Бонавентура, Майстер Екхарт, Тома Аквински.
- Проблемът за времето в естетическите теории. Примерът на св. Августин. Изуство и време в съвременните естетически теории: естетически безкрайното (Пол Валери)
- Естетика на Ренесанса и промяна на "чувствителността". Платоновата Академия във Флоренция. Марсилио Фичино и Пико дела Мирандола за "достойнството на човешкото". Ренесансовият хедонизъм: естетиката на Лоренцо Вала и въпросът за удоволствието. Леонардо да Винчи като философ. Многообразие в естетическите позиции на Новото време (XVI и XVII век) - Декарт, Лайбниц, Спиноза.
- Философията на Просвещението и естетическите размисли на енциклопедистите: теорията на Дидро. Лесинг и Винкелман. Английската естетическа традиция (Дейвид Хюм, Едмънд Бърк, Шафтсбъри, Едмънд Бърк). Класическата естетика на Баумгартен. Въпросът за вкуса и гения. Je-ne-sias-quoi
- Големите теми в трансценденталната естетика на Кант - "Критика на способността за съждение". Красиво и възвишено.
- Естетика на немския романтизъм и завършващите философски системи в Германия (Шелинг, Хегел). Семинар върху Шилер: Върху естетическото възпитание на човека в поредица писма (1795).
- Основни понятия в естетиката на Хегел. Система на изкуствата.
- Естетиката на Ницше: Аполоновото и Дионисиевото начало. Влияние на Ницше върху естетиката на XX век. Проблематизация на разбирането за класическо и модерно. Философът и художникът: Морис Мерло-Понти и "Съмнението на Сезан".
- Многообразие на философско-естетическите ориентации през XX век (екзистенциализъм, философия на живота, херменевтика, феноменология и др.). Проблемът за изкуството. Семинар върху модерните теории за края на изкуството (Артър Данто) и бъдещето на изкуството (Ортега-и-Гасет, Гадамер, Морис Мерло-Понти, Жил Дельоз и др.). Изкуството като игра.
Литература по темите:
Фридо Рикен.Основен курс по философия.Философия на античността. С., 2001.
Платон. Диалози. Т.1-4. С., 1979-1990.
Философският Ерос. Големите текстове на платоническата любов (състав. Л.Денкова), С., 1999.
Аристотел. За поетическото изкуство. С., 1975. Аристотел. Поетика. С., 2016
Аристотел. Реторика. С., 1986.
Аристотел. За душата. С., 1979.
Диоген Лаерций. Животът на философите. С., 1985.
Плотин. Енеади. Книга първа, втора. С., 1996; Книга пета. С., 1997.
Лонгин. За възвишеното. 1985.
Псевдо-Дионисий Ареопагит. За божествените имена. С., 1999.
За красотата и изкуството. Фрагменти из историята на западноевропейската естетика от Ренесанса до романтизма XV – XIX век. Встъпителна студия, подбор и обяснителни бележки Исак Паси. Второ издание. С., 1975.
Леонардо да Винчи. Трактат за живопистта. С., 1997.
Едмънд Бърк. Философско изследване на произхода на нашите идеи за възвишеното и красивото. С.2001.
За нормата, шестото чувство и "незнайно-какво. Естетически есета върху вкуса (състав. Л. Денкова). НБУ, 2017.
Философският Ерос. Големите текстове на платоническата любов. Състав. Лидия Денкова. С., 2007.
Готфрид Лайбниц. Нови опити върху човешкия разум. С., 1974.
Имануел Кант, Основи на метафизиката на нравите. С., 1974.
Имануел Кант, Критика на способността за съждение. С., 1980.
Имануел Кант. Избрани произведения 1755-1770. С., 1998.
Йохан Хьойзинха, Homo ludens, Изследване на игровия елемент на културата. С., 1982.
Г. Башлар. Поетика на мечтанието. С., 1994.
Европейски екзистенциалисти. Антология /"Философия за всички"/. С., 1993.
Исак Паси. Естетика на немския романтизъм. С., 1984.
Хегел. Лекции по естетика или Философия на изкуството. Втори том. С., 2004.
Шелинг. Философия на изкуството. С., 1980.
Homo culturalis. Идеи в културологията. С., 1998.
Бенедето Кроче. Естетика. С., 1996.
Албер Камю. Изгнанието на Елена. - В: Л. Денкова. Елена и философите. Ескизи към една философия на нежността. С., НБУ, 2013, с.293-298.
Вилхелм Ворингер. Абстракция и вчувстване. С., 1993.
В. Кандински. За духовното в изкуството. С., 1999.
М. Бахтин. Въпроси на литературата и естетиката. С., 1983.
Шарл Бодлер. Естетически и критически съчинения. С., 1978.
Готхолд Лесинг. Лаокоон, или за границите между живописта и поезията. С., 1978.
Мартин Хайдегер. Същности. С., 1993.
Ханс-Георг Гадамер. Истина и метод. Основни черти на една философска херменевтика. Плевен, 1997.
Ханс-Георг Гадамер. Актуалността на красивото. Изкуството като игра, символ и празник. С., 2000.
Дьорд Лукач. Хаос и форми. С., 1989.
Валтер Бенямин. Озарения. С., 2000.
Теодор Адорно. Естетическа теория. С., 2002.
Ханслик. За музикално красивото. С., 1998.
Ханс Роберт Яус. Естетически опит и литературна херменевтика. С., 2000.
Цветан Тодоров. Поетика на прозата. С., 1985.
Шилер.Естетика. Състав. и предговор Исак Паси. С., 1981.
Хосе Ортега-и-Гасет. Естетически есета. С., 1984.
Пол Валери. Реч за естетиката и други есета. НБУ, 2011.
Морис Мерло-Понти. Философът и неговата сянка (антология). С., 1996.
Грегорио Лури. Въведение в речника на Платон. С., НБУ, 2012.
Речник по естетика и философия на изкуството. Под редакцията на Жак Моризо и Роже Пуиве. С., Рива, 2012.
Luc Ferry. Homo aestheticus. Paris, Grasset, 1990.
Philosophies of Art and Beauty. Selected Readings in Aesthetics from Plato to Heidegger. The University of Chicago Press, 1976.
The Oxford handbook of Aesthetics. Edited by Jerrold Levinson. Oxford University Press, 2005.
Статии под рубрика Aesthetics – Stanford Encyclopedia of Philosophy (http://plato.stanford.edu).
Aesthetic Science. Connecting Minds, Brains, and Experience. Oxford University Press, 2012.
Л. Денкова. Философска естетика. Въпроси и отговори за расивото в 14 теми. С., Издателтво на НБУ, 2019, 135 с. (учебно помагало).
Л. Денкова. Философска естетика II. Въпроси и отговори за изкуството в две теми: Кино и театър. НБУ, 2021: https://publishing-house.nbu.bg/bg/elektronni-izdaniq/knigi/filosofskata-estetika-ii-vyprosi-i-otgovori-za-izkustvoto-v-dve-temi-kino-i-teatyr