Целта на курса “Онтология” е студентите да се запознаят с основните проблеми, понятийни и методологически решения и стратегии, които исторически са се наслоили в “онтологическото поле”. Тъй като “проблемът за онтологията” е възлов за западноевропейската философия и неговото изчерпателно историко-философско разглеждане е практически невъзможно в рамките на курса, приет е избирателен подход към проблеми и автори, които презентират повратни точки в неговата история. Изхожда се от общото допускане, че въпросът за съществуващото исторически е преминал през три основни типа постановки: 1. Есенциализъм – “Какво е съществуващото като такова?”; 2. Антиесенциалистка критика от трансцендентален тип – “Какви са условията или основанията, при които можем да познаваме/казваме какво е съществувващото?”; 3. Съвременни динамични концепции, анализиращи ставането или акта на утвърждаване на съществуващото – “Какво правим, когато казваме как е съществуващото?”. Подобно моделиране, разбира се, е идеално типично.

Предвидени са четири практически акцента при представянето на проблематиката по автори: 1. Платон-Аристотел; 2. Хюм-Кант; 3. Хегел-Ницше; 4. Хайдегер-Дерида. Приоритет в лекционните анализи и семинарната работа е изследването на интерпретативните хоризонти, които основните философско-логически категории налагат на “съществуващото” в различни периоди от “неговата” история. Задачата е двустранна: студентите да привикнат да мислят категориално, с осъзнаване на ограниченията, които всяка категориалност налага на “предмета си”; да започнат да се ориентират в съвременните дебати “за” и “против” онтологията като разпознават отложилите се в тях исторически пластове.