Преподавател(и):

проф. Лидия Денкова  д-р

Описание на курса:

Компетенции:

Успешно завършилите курса студенти:

1) знаят: как да задълбочават и специфицират познанията си в областта на античната философия и култура;

2) могат: да усъвършенстват уменията си за историко-философска работа с извори и интерпретаторска литература.

Предварителни изисквания:
Студентите трябва да имат базови познания по история на античния свят и история на философията. Необходими са умения за работа с интернет-източници и специализирани платформи.

Форми на провеждане:
Дистанционен

Учебни форми:
Лекция

Език, на който се води курса:
Български

Теми, които се разглеждат в курса:

1. Митология и епическа поезия – Хезиод и Омир. Героят – философ: Одисей и кодовете на Одисея. Митовете у Платон и техният философски смисъл. "Животът на философите".
2. Предсократическа мъдрост и философия. Милетска школа. Питагор и числовата хармония. Анализ на фрагментите на Хераклит. Влияние на Питагор и Хераклит върху Платон.
3. Елеатите. Парменид и Зенон. Метафора на пътя. Философските разкронения след Парменид: Емпедокъл, Анаксагор, атомистите. Демокрит и епикурейският атомизъм. Атоми, празни пространства и детерминизъм. Тит Лукреций Кар "За природата на нещата".
4. Сократици и сократически диалог. Характеристики и елементи на Платоновия диалог. Диалогична рамка на философската дискусия. Диалог и диалектика. Софистиката и Сократ. Исторически интерпретации на образа на Сократ и възникване на политическата философия. Етическите теми в ранните диалози: Евтифрон, Хармид, Критон, Апологията на Сократ.
5. Античната политическа философия. Определението на политическото знание в "Държавникът". "Държавата" и въпросът за утопията (влиянието върху Томас Мор). "Втората най-добра държава" в "Закони" на Платон. Сравнение с политическите идеи на Аристотел в "Политика".
6. Платоновата онтология. Космосът и Световната душа (“Тимей”). Безсмъртието на душата. Смъртта на тялото: “Федон” като философия и опеделението за смъртта. Влияние на "Федон" върху по-късната метафизика: Лайбниц и “Метафизичният дискурс”. Темата “анамнесис”.
7. Платоновата философия на любовта и възникването на "първата естетика": "Големият Хипий", "Пирът", "Федър", "Държавата". Възкачването в идеите към Красотата. Седмо писмо.
8. Платон и изкуството. Теорията за подражанието. Отношението към поетите. Диалозите "Ион" и "Горгий". "Държавата" – Трета и Десета книга. Аристотел за изкуството като дейност в "Поетика". Понятията energeia, techne, катарзис и съвременните им интерпретации. Прилики и разлики при Платон и Аристотел в тълкуването на понятието poiesis.
9. Платон за битието и познанието. Истината в античен смисъл. Кой е истински мъдър и кой е философ? Диалозите "Парменид", "Теетет", "Филеб". Неоплатоническите коментари и традицията, заложена от Плотин, Ямблих и Прокъл. "Върхът на теорията" във философската рецепция на Николай от Куза.
10. Платонизъм и стоицизъм в древния Рим (Цицерон, Сенека, Марк Аврелий). Платоновата Академия във Флоренция: Марсилио Фичино, Пико дела Мирандола. Ренесансовите диалози за любовта и върхово значение на Красивото.
11. Обхватна систематизация на философията при Аристотел. Учението за първата философия, битието като такова, актуалност и потенциалност, същност, начала и причинност ("Метафизика"). "Физика" и "метафизика". Органонът на философското познание и дефиниране на философския метод ("Категории").
12. Най-важните теми в Аристотеловите произведения "За душата" и "Реторика". Етическата теория в "Никомахова етика" и практическото осмисляне на "благото" и "нагласата". Действие и добродетели. Аласдър Макинтайър "След добродетелта".
13. Щастие и съдба - основни теми за античните течения на скептицизма, епикурейството, стоицизма, кинизма, хедонизма и др. Многообразие на подходите.
14. Гръцката философия и литературата. Трагедията, комедията (Аристофан) и сатиричните пародии на Лукиан.
15. Темите на класическата гръцка философия в големите системи и съвременни течения: от Хегел през Ницше до XX век и философията на живота, екзистенциализма, херменевтиката, феноменологията. Пример за оригинална рецепция: "обърнатият платонизъм" на Жил Дельоз. Неоплатонизмът и неоаристотелизмът днес.

Литература по темите:

Препоръчана библиография - източници и изследователска литература:

Омир, Илиада, С. 1969.

Омир, Одисея, С. 1981.

Хезиод, Теогония. Дела и дни, С. 1988.

Диоген Лаерций, Животът на философите, С., 1985.

Платон, Диалози, София: І (1979), ІІ (1982), ІІІ (1981), ІV (1990).

Платон, Закони, С., 2006.

Платон. Федон. Поредица Антична философия, НБУ, 2011.

Платон. Седмо писмо. - В: Критика и хуманизъм. Продължаващата античност, кн.13, бр.1/2002, с.207-231.

Аристотел, Категории, София 1992.

Аристотел, Метафизика, София 2000.

Аристотел, За небето. За възникването и загиването, София 2006.

Аристотел, За душата, София 1979.

Аристотел, Политика, София 1995.

Аристотел, За поетическото изкуство, С. 1975. Поетика. С., 2016.

Аристотел, Реторика, София 1986.

Аристотел, Съчинения, том I - Органон, част 1, София 2008.

Аристофан, Комедии, София 1985.

Плотин, Енеади, С., 2005.

Порфирий, Пещерата на нимфите, С. 2000.

Прокъл, Първооснови на теологията, С., 1995.

Псевдо-Аристотел, Реторика към Александър, С., 2004.

Луций Аней Сенека, За благодеянията. За снизходителността, С. 2001.

Луций Аней Сенека, Нравствени писма до Луцилий, С. 2001.

Теофраст, Характери, С. 1980.

Тит Лукреций Кар, За природата на нещата, София 1971.

Философия. Хронологична антология от Талес до Дерида, София, 2001.

Елеати. Фрагменти, София, 1996.

Неоплатонизъм и християнство І: Гръцката традиция ІІІ–VІ век, София, 2002.

Питагор и питагорейците, София, 1994.

Стоици. Фрагменти, София, 1995.

Епикур, За щастието, С., 1999.

Ксенофонт, Сократически съчинения, София 1985.

Лукиан, Сатири и пародии, С. 1986.

Марк Аврелий, Към себе си, София 1986.

Цицерон, Етически трактати, София 1984.

Цицерон, За оратора, София 1994.

Авъл Гелий. Атически нощи. С., 1985.

Епиктет. Диатриби. С., НБУ, 2015.

Николай Кузански.За ученото незнание, прев. Л. Денкова. С., 1993.

Томас Мор. Утопия. С., 1970.

Марсилио Фичино. Малки трактати.С., 2002.

Марсилио Фичино. Коментар върху Платоновия Пир за любовта. С., 1993.

Класици на политическото мислене. Том 1. С., НБУ, 2009.

Фридрих Ницше. Раждането на трагедията и други съчинения. С. 1990.

Г. В. Фр. Хегел. История на философията, т. 1-3, Наука и изкуство, С., 1982.

Б. Ръсел. История на западната философия, том 1-3. С., 1994-1996.

С. Киркегор.Върху понятието за ирония с постоянно позоваване на Сократ.С.,1993.

Карл Ясперс. Въведение във философията. С., 1994.

М. Хайдегер. Платоновото учение за истината. - В: сб. Теории за истината. С.,1992р с. 440-463.

Ханс-Георг Гадамер. Истина и метод. Основни черти на една философска херменевтика. Плевен, 1997.

Философският Ерос. Големите текстове на платоническата любов. С., 1999, 2007 (състав. Л. Денкова).

Фридо Рикен. Основен курс по философия. 1. Философия на античността. С., 2001.

J. Brunsch, G. Lloyd, etc. Le Savoir grec. Dictionnaire critique, pref. de M. Serres. Flammarion, 1996.

The Cambridge Companion to Plato. Cambridge University press, 1993.

Plato. Selected Myths. Edited by Catalin Partenie. Oxford University press, 2009.

Blackwell Companion to Plato. Oxford, 2006.

The Cambridge Companion to Aristotle. Cambridge University press, 2011.

The Cambridge Companion to Renaissance Philosophy.Cambridge University press, 2012.

Предизвикателството Аристотел.Сборник с разширени доклади от конференцията, посветена на 2400-годишнина от рождението на Философа. С., УИ "Св. Климент Охридски", 2018.

Жан Херш. Философското удивление. Една история на философията. С., НБУ, 2014.

Що е политическа философия? Студии и фрагменти. С., НБУ, Университетска философска поредица "Какво значи това?",2013.

Жан-Пиер Вернан. Индивидът, смъртта, любовта. Аз и другият в древна Гърция. С., НБУ, 2004.

Жан-Пиер Вернан. Мит и мислене при древните гърци. С., 1998.

Жан-Кле Мартен. Сто думи за сто философи. От Хераклит до Дерида. С., 2006.

Грегорио Лури. Въведение в речника на Платон. С., НБУ, 2012.

Т. А.Слезак. Да четем Платон. С., 2002.

Цочо Бояджиев. Античната философия като феномен на културата. С., 1994.

Цочо Бояджиев. “Неписаното учение” на Платон. Наука и изкуство, С., 1984.

Б.Богданов. Философско съдържание и художествена форма в диалозите на Платон. В: Платон. Диалози, т. ІІ, С., Наука и изкуство, 1982, 7-22.

Б. Богданов. Платоновият диалог – модус на Платоновото философствуване. В : Мит и литература. ІІ допълн. изд., Хемус, С., 1998, 223 – 259.

Б.Богданов. За стратегиите на философския текст и определимостта на философията. Платоновият Федър. В: Промяната в живота и текста. Реторични есета за трудносттие на преобразуването. Отворено общество, С., 1998, 184 – 205.

Ж.Брюн. Неоплатонизмът. Враца, Одри, 2002.

Ж.Р. Дерби. Софистите. Враца. Одри, 2003.

Ал.Лосев. История на античната философия. Конспективно изложение. С.,1997.

Л.Нелсон. Сократовият метод. Предговор и прев. от немски Ц. Торбов. С., 1993. М. Елиаде. Митът за вечното завръщане. Архетипи и повторение, С., 1993.

Л.Денкова. Елена и философите. Ескизи към една философия на нежността - I. С.,

НБУ, 2013.

https://plato.stanford.edu/entries/ancient-political/

https://plato.stanford.edu/entries/atomism-ancient/

https://plato.stanford.edu/entries/ethics-ancient/

https://plato.stanford.edu/entries/ancient-soul/

https://plato.stanford.edu/entries/plato-myths/