MUSM582 Музикалнотеоретични системи

Анотация:

Курсът има за цел изграждането на системни музикалнотеоретични знания. Курсът представя в хроника и еволюция системите на теоретични осмисляния в музиката (основно – западноевропейската и повлияните от нея). Разглеждат се музикалнотеоретични системи от Древността, през Средновековието, Ренесанса, Барока, Класицизма и Модерницма с акцент върху западноевропейската музикална култура и нейните деривати, но и с поглед към редица други култури по Света.

прочети още
Музикознание

Преподавател(и):

проф. Георги Арнаудов  д-р
проф. Явор Конов  д.н.

Описание на курса:

Компетенции:

Успешно завършилите курса студенти:1) знаят:

• Историята и развитието на теоретичните осмисляния на музиката. В Европа, но и по света. В съответните взаимовръзки и/или обновявания;

2) могат:

• Да се ориентират професионално като теоретици на музиката в работата си като практици, преподаватели, композитори, музиколози.
Предварителни изисквания:
Студентите да имат знания и/или умения за:

• нотация,

• солфеж,

• елементарна теория на музиката,

• хармония,

• полифония,

• история на музиката

• анализ на музика.

Форми на провеждане:
Редовен

Учебни форми:
Лекция

Език, на който се води курса:
Български

Теми, които се разглеждат в курса:

  1. Система и структура на музикално-теоретическото познание.
  2. Система и структура на музикално-теоретическото познание. Теорията на музиката в Гръцката Античност. Възникване и развитие. Понятието за Музика и разбирането му при Платон и Аристотел.
  3. Музикалната теория на Аристоксен и неговата концепция за Музикалното Време.
  4. Музикално теоретични системи в ранното средновековие. Боеций - хармония и число, учение за пропорциите. Гуидо д`Арецо и неговото учение за солмизацията.
  5. Научната методология на Джозефо Царлино в трактата Le istitutioni harmoniche. Понятия за хармония и контрапункт.
  6. Царлино и неговата теория за мажора и минора.
  7. Новата наука за хармонията на Жан Филип Рамо. Теоретични трудове и методология.
  8. Музикалнотеоретичните системи на Класицизма. Хармония и генералбас. Контрапункт.
  9. Функционалната теория на Хуго Риман. Теория за музикалната форма. Теория за хармонията.
  10. Методът на редукцията на Хайнрих Шенкер.
  11. Ладовата теория на Борис Яворски и метротектонизма на Георгий Конюс.
  12. Интонационната система на Асафиев и философията на музиката на Лосев.
  13. Теоретични системи на Нововиенската школа.
  14. Музикално-теоретичната система на Оливие Месиан.
  15. Музикално теоретичните системи на Юрий Холопов.

Литература по темите:

Веберн, Антон. Пътят към новата музика ; Пътят към композицията с 12 тона : 2 x 8 лекции. София : ИК Везни, 2005, ISBN 954-9825-06-X, 75 стр.

Холопов ю., Кириллина л., Кюрегян Т.,. Лыжов Г., Поспелова Р., Ценова В. Музыкально-теоретические системы. Москва: 2006. 631 стр. ISBN 5-85285-854-4

Kramer, Jonathan D. (1988). The Time of Music: New Meanings, New Temporalities, New Listening Strategies. New York, Schirmer Books 493 p., ISBN-10 ‏ : ‎ 0028725905 ISBN-13 ‏ : ‎ 978-0028725901

Kramer, Jonathan D. (1991). Listening to Music: The Essential Guide to the Classical Repertoire. London, Random House UK 798 p., ISBN-10 ‏ : ‎ 0413453316 ISBN-13 ‏ : ‎ 978-0413453310

Lochhead, Judy. Reconceiving Structure in Contemporary Music: New Tools in Music Theory and Analysis. New York: Routledge, 2015. 194 p.

Zarlino, Gioseffo “Istituzioni armoniche”, tr. Oliver Strunk, in Source Readings in Music History. New York, W.W. Norton & Co., 1950.