ARHB024 Теория в археологията
Анотация:
Теорията в археологията обхваща различни асоциативни и аналогични мисловни подходи с помощта на които археолозите интерпретират археологическите материали, поставяйки ги в общата картина на историята на човешкото развитие. Теоретичната археология е част от философията на науката и може в частност да се определи като философия на археологията. Обща теория на археологията не е възможна, тъй като съществуват различни и подходи и действия, обясняващи процесите в човешката историята, повлияни от тенденциите, които следва науката като цяло.
Целите на курса са няколко – въвеждане на студентите в общата история на развитието на археологическото мислене, чрез излагане на принципите на отделните школи, довели превръщането на археологията в мултидисплинарна наука през 21 в.; запознаване и изясняване с основни термини в началото на образованието по археология, които ще бъдат надградени в следващите нива на обучение; обяснение на процеси, протекли в човешката история към чиято интерпретация археологията има най-висок принос в общото историческо познание; въвеждане в значението на археологията като средство на политическото действие и ролята и в идеологията, отнасяща се до изграждането на социални и етнически общества.
Преподавател(и):
доц. Боян Думанов д-р
гл. ас. Богдан Атанасов д-р
доц. Илиян Боянов д-р
Описание на курса:
Компетенции:
Успешно завършилите курса студенти:
1) знаят:
• Базови термини и понятия, отнасящи се към археологическия подход в историческото изследване
• Принципите според които археологията анализира и интрепретира паметниците на материалната култура
2) могат:
• Да боравят със спцеализираната археологическа терминология
• Да интерпретират проблеми и процеси в създаването и развитието на човешките общества от гледна точка на археологическата теория
Предварителни изисквания:
Няма
Форми на провеждане:
Редовен
Учебни форми:
Лекция
Език, на който се води курса:
Български
Теми, които се разглеждат в курса:
- Археологическа периодизация - история на възникването на основните периоди. Антикваризъм, Винкелман технологичен прогрес, Томсен и системата на трите века. Идея за прогреса, еволюционизъм, различни периодизации в Средиземноморието, близкия Изток и континентална Европа. Приносите на Артър Еванс, Паул Райнеке и Оскар Монтелиус.
- Палеолит, мезолит, неолит, халколит, бронзова и желязна епоха – кратка характеристика. Нови технологии, причини за появата, налагането и разпространението им
- Археологическа хронология. Относителна хронология; къса и дълга хронология; карановска хронологична система, абсолютна хронология, ‚radiocarbon revolution’ и последствията за евразийската праистория
- Археологическа култура – част 1. История и употреба на термина. Густав Косина и политизирането на миналото. Гордон Чайлд и идеологизирането на археологията. Тракийска археология, ‚марксистка‘ археология.
- Археологическа култура – част 2. Археологическа култура и процесуална и пост-процесуалната археология. Процесуална археология, стилистически анализ (Класификация).
- Класическа археология. Проблеми на териториалния и хронологически обхват. Класически студии и история на изкуството.
- Романизация и елинизация. Етно-културен облик и влияния в античния свят. Тракия и периферията на античната култура.
- Гръцкият полис. Предпоставки за появата и развитието на градовете в Елада. Елинската държавност и погледа към морето.
- Рим. Теоретични основи на римската урбанизация. Промените в Средиземноморието – от емпориум към империум.
- Религиозен живот в античния свят. Олимпийските богове и източните култове. Религиозен синкретизъм. Пътят на ранното християнство.
- Средновековна археология. Археология или история на изкуството? Хронология и периодизация на средновековието в Европа и Предна Азия. Европейски школи в средновековната археология.
- Писмени източници и археология. Писмените източници като основно средство за реконструкция на средновековните общества. Често срещани противоречия между текст и археологически факти.
- Миграции и преходни периоди в средновековието. Миграционистки теории – исторически, антропологични и археологически измерения. Причини за миграциите през средновековието. Проблеми на взаимодействието между автохтонни и нови култури и общества. Форми на приемственост.
- Феноменът на средновековния град. Развитие на теоретичните постановки за характера на града в средновековна Европа. Критерии за определянето на селищните агломерации като „градове“. Връзка между античните и средновековните градове. Нови градове и причини за възникването им. Съществуват ли градове в средновековна България?
- Християнска археология. Църквата в живота на средновековните общества. Устройство на християнския храм и базисни термини. Топография на християнските комплекси и ролята им в селищните агломерации. Основни архитектурни стилове.
Литература по темите:
Arnaud, L. 1943. Medieval Towns. – The Journal of the American Society of Architectural Historians, 3, n.1-2, 30-35
Austin, D., L. Alcock. 1997. From the Baltic to the Black sea. Studies in Medieval Archaeology. London.
Collins, R. 1991. Early Medieval Europe. Worcester.
Crabtree, P. J. 2001. Medieval Archaeology. An Encyclopedia. New York.
Curta, F. 2001. The Making of the Slavs. History and Archaeology of the Lower Danube Region c. 500-700. Cambridge.
Curta, F. 2008. The Other Europe in the Middle Ages. London.
Gamble 2001. Archaeology: The Basics. Rutledge, New York et al.
Gerrard, Chr. 2005. Medieval Archaeology. Understanding Traditions and Contemporary Approaches. London.
Harris, O., C. Cipolla 2017. Archaeological Theory in the New Millennium. Introducing Current Perspectives. Routledge.
Hodder, I., S. Hudson. 2003. Reading the Past: Current Approaches to Interpretation in Archaeology. Cambridge Univ. Press.
Hodder, I. 2002 (ed.) Archaeological Theory Today. Polity Press, Cambridge.
Johnson, M. 2010. Archaeological theory - an introduction. 2nd edition. Oxford, Wiley-Blackwell.
Murray, T. 2007. Milestones in Archaeology. A Chronological Encyclopedia. Oxford.
Stoddard, W. S. 1975. Art and Architecture in Medieval France. Chicago.
Stokstad, M. 2005. Medieval Castles. London.