Преподавател(и):

проф. Явор Конов  д.н.

Описание на курса:

Компетенции:

Студентите, преминали през този курс на обучение, следва да придобият знания за еволюцията на европейската музикална култура (най-вече западната) до края на епохата на Барока, в контекста на общата история, и да придобият умения да се ориентират в историко-културалните параметри на тази музика.
Предварителни изисквания:
Работа с компютър/мултимедия.

Предварителна обща култура, специални познания и дори музикантски знания и умения биха били в плюс, но съвсем не са наложителни. Курсът не изисква музикалност и нотна грамотност.

Форми на провеждане:
Редовен

Учебни форми:
Лекция

Език, на който се води курса:
Български

Теми, които се разглеждат в курса:

1. За звученето, чуването и слушането (традиции, концепции, природни основания, идеали, възпитание, навици, предпочитания) Основите на европейската култура на музиката: древност, ранно християнство, Грегорианика, Ортодокс. Ранно средновековие.
2. Късно средновековие. Ars Antiqua („Ранна Готика”, „полифония на 13-и век”: органум, Леонин и Перотин – школата Нотр Дам в Париж, школата Сен Марсел, Франция, Сантяго де Компостела, Испания). Мотетът, кондуктът. „Ars Nova”, по Филип дьо Витри („Късна, Висока Готика”, „полифония на 14-и век”: Франция и Италия: Машо и Ландини). Промените в мотета. Месата и мадригалът. Развитие на светските жанрове и инструментите. Рондо, балата, вирле, качия.
3. Ренесансът и музиката (полифония на Възраждането: от средата на 15-и до края на 16-и век): общо поглед. Франко фламандска школа (школи): 1) Гийом Дюфай и Жил Беншоа (бургундците), 2) Йоханес Окегем и Якоб Обрехт, 3) Жоскен де Пре (ценен високо от Лутер!, паралели…), Орландо ди Ласо. Ново развитие на инструменталната музика. Лютнята. Органът. Протестантизмът versus католицизмът (Реформация и Контрареформация, утроба на Барока). Ян Питерсон Свелинк.
4. Италианска школа (школи). Трите „Големи М” в жанровете на Възраждането: Месата, Мотетът, Мадригалът. Флоренция (най-значимият за Възраждането град-държава: Ландини, Якопо да Болоня, Йоан Флорентински, Пиеро). Римска школа (история на папството, Палестрина, който, заедно с Ласо и Бърд, е една от трите големи фигури на късния 16-и век; Феста, Анерио, испанците Моралес и Виктория). Строг „палестринов” стил. Венецианска школа (Рим и Венеция в паралел с Петербург и купецкая Москва): основоположникът нидерландец Виларт (cori spezzati). Венеция – център на музикалпо-драматичните жанрове. Народното изкуство versus art-школувката: вокалните жанрове, лютнева, клавирна (органна, клавесинна – път към хомофонно-функционалното музициране и мислене), духова, струнна музика. Андреа и Джовани Габриели. Флоренция.
5. Полифонията в Англия. Панорама: разривът на Хенри VІІІ с Рим – Англиканската църква. Многогласният фолклор – химел, фобурдон, първи сборници многогласна музика (ХІІ-ХІІІ век), „Летен канон”. Кач и Раунд (ХVІ век). Джон Дънстейбл (първата половина на ХV век). Реформацията в Англия (втората половина на ХVІ век - родствена с италианското Възраждане, в националния си характер). Водещата роля на драматургията. Трите големи „Т” на английската музика от епохата: Тавернер, Тай и Талис. Бърд и Морли. Гибонс. Антемът. Английският мадригализъм. Вирджиналът и репертоарът за него.
6. Протестантският хорал и реализации в Централна и Северна Европа: Мартин Лутер (1483-1546), Й. С. Бах (1685-1750), както и Преториус (1571-1621), Шюц (1585-1672), Шайт (1587-1654), Фробергер (1616-1667), Кригер (1634-1666), Букстехуде (1637-1707), Пахелбел (1653-1706), Бьом (1661-1733), пражките майстори Зегер, Чернохорски, та до епохата на Романтизма и Постромантизма (Брамс, Франк, Регер…). Барокът: Контрареформационна Италия, Франция на Класицизма и Абсолютизма, „Лутерантският барок” на немските земи – общо и различно. Свободен („Бахов”) стил versus строг („Палестринов”) стил. Новият разцвет на инструментализма и отражението му върху конструкциите. Преход от полифония (наслагване на мелодии) и модалност (старите ладове) към мажоро-минорна функционална хомофония (монодия с акордов съпровод). Prima & Seconda prattica. Опера. Basso continuo.
7. Изразните средства в бароковата музика, в религиозната и светска музикална практика: Гласът. Инструментите.
8. Църковна и светска музика. Жанрове и форми: Опера, кантата, оратория, пасион. Орнаментика. Сюити, сонати, концерти, фантазии, ричеркари, канцони, токати, вариациите на basso ostinato, прелюдии, фуги.
9. Барокът (1600-1750) във (взаимовлияния и отлики): - Италия
10. - Франция и Англия
11. - Иберийски полуостров
12. - Централна Европа
13. - Немския свят
14. - Нидерландия
15. - Новия свят (колониите) и… - Съвременността (нашето собствено време и съзнание). Идеята за автентичност. HIP (Historically Informed Performance – „исторически информирано изпълнение”) versus/and HAL (Historically Aware Listener – „исторически осведомен слушател”).

Литература по темите:

Белтрандо-Патие, М.-К.: История на музиката, част 1, София, Музика, 1997

Брашованов, С.: История на музиката, София, Издателство „Българска книга”, 1946

Бросар, С. дьо: Речник по музика (1705) – превод и коментари Явор Конов, Ниба Консулт, София, 2010

Дьо Сен Ламбер: Принципите на клавесина (Париж, 1702), Нов трактат за акомпанимента на клавесин, на орган и на други инструменти (Париж, 1707), анотирани преводи Я. Конов, Конов, Я.: Първият трактат по клавесин – "Принципите на клавесина", Дьо Сен Ламбер, Париж, 1702 – дисертационен труд за присъждане на образователна и научна степен доктор (София, 1997), София, Музикално общество "Васил Стефанов", 1998

Илюстрована енциклопедия на музикалните инструменти от всички епохи и региони на света, текст Б. Абрашев и Вл. Гаджев, илюстрации Ант. Радевски, София, Кибеа, 2000

Конов, Явор, автор и съставител:, различни текстове: yavorkonov.alle.bg

Конов, Явор: „Марк-Антоан Шарпантие работи за Евровизия”, Музика. Вчера. Днес, София, 2003, кн. 4, стр. 34-42 и 76-80

Конов, Явор: „Отново Шарпантие подбужда интерес”, Музика. Вчера. Днес, София, 2003, кн. 5, стр. 15-25 и 77-87

Конов, Явор: За Джозефо Царлино и Изкуството на контрапункта, София, Музикално общество „Васил Стефанов”, 2003

Конов, Явор: За полифоничността (книга за студентите от НБУ), София, 2010

Конов, Явор: Лексикографско, историографско & библиографско наследство на Себастиан дьо Бросар (1655–1730) – духовник, музикант & ерудит, Музикално общество Васил Стефанов, София, 2008

Конов, Явор: Себастиан дьо Бросар и неговият речник по музика, София, Музикално общество “Васил Стефанов”, 2003

Крачева, Лилия. Музиката през вековете. Творци и творби. Част първа. С., Марс, 2006

Лазаров, Ст.: История на нотното писмо, София, Наука и изкуство, 1965

Михелс, У.: Атлас Музика (в 2 тома), превод П. Куюмджиева, Пловдив, Летера, 2000

Музикален терминологичен речник, съст. Св. Четриков, София, Наука и изкуство, 1969

Хаджиев, П.: Елементарна теория на музиката, София, Музика, 1990

Царлино, Дж.: Изкуството на контрапункта, анотиран превод Я. Конов, София, Музикално общество „Васил Стефанов”, 2004 https://eprints.nbu.bg/id/eprint/3907/

Швайцер, А.: Йохан Себастиан Бах, София, Музика, 1981

Apel, W.: The Notation of Polyphonic Music. 900-1600. Fourth edition. Revised and with Commentary. Cambridge, Massachusetts, The Medi?val Academy of America, 1949

Beale, Simon Russell: Sacred Music, 1. The Gothic Revolution, 2. Palestrina and the Popes, 3. Tallis, Byrd and the Tudors, 4. Bach and the Lutheran Legacy, 2008, BBC Four. И още от същия автор: God's Composer (Tomás Luis de Victoria), BBC Four, 2011, и Monteverdi in Mantua: The Genius of the Vespers, BBC Two, 2015.

Classical music, General Editor John Burrows, DK Eyewitness Companions, Dorling Kindersley Limited, 80 Strand, London WC2R ORL Penguin Group, 2005

Fawkes, Richard: History of Classical Music, Robert Powell (Narrator), Naxos Audio Books, Audio CD, 2006

Goodall, Howard: Story of Music, BBC2, 2013, https://youtu.be/I0Y6NPahlDE?si=TCRNFFC_nIggtmiy

Howard Goodall's Big Bangs (1. The Thin Red Line: Guido of Arezzo & the Invention of Notation, 2. The Inventing of Opera, 3. Accidentals will happen: The Invention of Equal Temperament, 4. Bartolomeo Cristofori and his Amazing Loud and Soft Machine, 5. Mary and her Little Lamb: The Invention of Recorded Sound), BBC4, 2000 https://youtu.be/Sl8PpGukzCE?si=H_xcGdlqffxGU7Zm

Michels, U.: dtv-Atlas zur Musik, Tafeln und Texte, Band 1, Munchen, Deutscher Taschenbuch Verlag und Barenreiter-Verlag, 1977

Michels, U.: dtv-Atlas zur Musik. Tafeln und Texte, Band 2, Munchen, Deutscher Taschenbuch Verlag und Barenreiter-Verlag, 1985

Schering, A.: Geschichte der Music in Beispielen, Leipzig, Breitkopf & Hartel, 1931

The Oxford Dictionary of Music (http://www.oxfordmusiconline.com/public/)

Освен това: текстови, графични, аудио-, видео- и други файлове, качени в Мудъл, налични в Интернет или в собствения ми електронен архив.

Средства за оценяване:

По принцип, оценяването се осреднява, но събеседването може да се окаже решаващо.