PHIB150D Що е социология?

Анотация:

Курсът има за цел да концептуализира условията за възможност и границите на валидност на социологическата гледна точка към индивида в собствения му социален свят. В него акцентът е поставен върху системното проясняване на научните понятия и проблемните полета, чрез които се разгръща социологическата традиция през последните три века. По време на лекциите ще бъдат тематизирани основните парадигми на модерната социология (позитивизъм, веберианство, исторически материализъм, структурализъм, символен интеракционизъм, неомарксизъм, структурен функционализъм, феноменологическа социология), а също и ключовите познавателни въпроси, пред които днес е изправена социологическата наука. Чрез взаимното оглеждане на предмет и метод на социологията, при преходите между теория и емпирия, курсът ще въведе принципите, върху които се изгражда историко-социологическото изследване.

прочети още
Философия ДО

Преподавател(и):

проф. Мартин Канушев  д-р

Описание на курса:

Компетенции:

Успешно завършилите курса студенти:

1) знаят:

• Студентите ще придобият системно знание за социологическата теория и метод, а също и чувствителност към социалната емпирия. Същевременно, те ще притежават един нов поглед към историческите особености на съвременното общество; поглед, разширяващ техните познавателни хоризонти и формиращ адекватна гражданска позиция.

2) могат:

• Студентите ще могат да откроят значимите социални проблеми, пред които е изправена нашата съвременност в контекстта на процесите на глобализация. От друга страна, те ще разполагат с набор от практически умения за анализ и интерпретация на актуалните предизвикателства пред българското общество.


Предварителни изисквания:
Няма

Форми на провеждане:
Дистанционен

Учебни форми:
Лекция

Език, на който се води курса:
Български

Теми, които се разглеждат в курса:

Литература по темите:

Бурдийо, П., Вакан Л. Ж. Въведение в рефлексивната социология. ИК “Критика и Хуманизъм”, София, 1993.

Бъргър, П. Покана за социология. Една хуманистична перспектива. Изд. “Лик”, София, 1999.

Бъргър, П., Лукман Т. Социалното конструиране на реалността. Изд. “Критика и хуманизъм”, София, 1996.

Вебер, М. Социология на господството. Социология на религията. София, Изд. “Св. Климент Охридски”, 1992.

Вебер, М. Ученият и политикът. Изд. “Микропринт”, София, 1993.

Дюркем, Е. Избрано. Изд. “Критика и хуманизъм”, София, 1994.

Зимел, Г. Проблемът на социологията. В: Социологически проблеми 1984/5.

Коев, К. Метаморфозите на чужденеца. Изд. “Наука и изкуство”, София, 1991.

Маркс, К., Енгелс, Ф. Немската идеология. Съчинения, Т. 3, Изд. на БКП, София, 1968.

Новые направления в социологической теорий. Изд. “Прогрес”, Москва, 1978.

Сорокин, П. Социологический этюд об основньх формах общественого поведения и морал. В: Человек, цивилизация, общество, Изд. “Прогрес”, Москва, 1992.

Социология. Учебник за ученици. Изд. “Наука и изкуство”, София, 1992.

Социология на личността. Изд. “Наука и изкуство”, София, 1990.

Фотев, Г. Социологическите теории на Е. Дюркем, В. Парето, М. Вебер. Критически сравнителен анализ. Изд. “Наука и изкуство”, София, 1979.

Фотев, Г. История на социологията. Т. І и II, Изд. “Св. Климент Охридски”, София, 1993.

Фройд, З. Тотем и табу. Изд. “Критика и хуманизъм”, София, 1991.

Фром, Е. Бягство от свободата. Изд. “Христо Ботев”, София, 1992.

Фуко, М. Генеалогия на модерността. Изд. “Св. Климент Охридски”, София, 1992.

Фуко, М. Що е Просвещение? В: сп. Критика и хуманизъм 1991/3.

Хабермас, Ю. Модерността - един незавършен проект. В: сп. Критика и хуманизъм 1991/3.

Хабермас, Ю. Структурни изменения на публичността. Изд. “Просвета”, София, 1995.