PCOM002 Модерната публичност

Анотация:

Курсът си поставя за цел да даде систематизирани знания относно понятието, възникването, историята, формите и актуалното състояние на модерната публичност. За отправна точка се взема разработеното от Юрген Хабермас още през 60-те години на ХХ век понятие за публичност. Различните форми на публичността се поставят и интерпретират в контекста на няколко общи понятия като способност за съждение, вкус, критика, демокрация, гражданско общество, свобода и цензура. Осветляването на тези взаимозависимости демонстрира многопластовостта на понятието публичност и изяснява социалните и културни условия, които правят възможни формите и структурите на модерната публичност. В курса се отделя място също така и на онези трансформации, които настъпват в сферата на публичността с напредващото плурализиране, сциентифициране, медиализиране и глобализиране на днешните жизнени светове. Особено се подчертава влиянието на новите медии върху публичността

прочети още
Политически комуникации

Преподавател(и):

проф. Христо Тодоров  д-р
доц. Ясен Захариев  д-р

Описание на курса:

Компетенции:

Успешно завършилите курса студенти:

1) знаят:

• Какво представлява публичността.

• Какви са основните белези на модерността като историческа епоха .

• Кои са основните форми на модерната публичност и как са се развили те.

2) могат:

• Да различават формите на публичността от органите на публичността.

• Да разбират функциите на различните форми на публичност.

• Да преценяват критично състоянието на днешната публичност.


Предварителни изисквания:
Студентите да са придобили бакалвърска степен.

Форми на провеждане:
Редовен

Учебни форми:
Лекция

Език, на който се води курса:
Български

Теми, които се разглеждат в курса:

Литература по темите:

АДОРНО, ТЕОДОР и ХОРКХАЙМЕР, МАКС: Диалектика на Просвещението, София 1999.

АРЕНТ, ХАНА: Човешката ситуация, София 1997.

БЕЛ, ДАНИЕЛ: Културните противоречия на капитализма, София 1994.

БЕНХАБИБ, ШИЙЛА: Ситуирането на Аза, София 2002.

ВЕБЕР, МАКС: Генезис на западния рационализъм, София, 2001.

ГАДАМЕР, ХАНС-ГЕОРГ: История и херменевтика, София 1994.

ГИДЪНС, АНТЪНИ: Социология, София 2003.

ЕЛИАС, НОРБЕРТ: Относно процеса на цивилизация т. 1-2, София 1999.

КОЗЕЛЕК, РАЙНХРТ: Пластовете на времето, София 2002.

ЛИОТАР, ЖАН-ФРАНСОА: Постмодерната ситуация, София 1996.

ОРТЕГА И ГАСЕТ, ХОСЕ: Темата на нашето време, София 2002.

РИКЬОР, ПОЛ: Конфликтът на интерпретациите т. 1, София 1998.

ТЕЙЛЪР, ЧАРЛС: Безпокойството на модерността, София 2001.

УОЛЗЪР, МАЙКЪЛ: Интерпретация и социална критика, София 1999.

ФУКО, МИШЕЛ: Генеалогия на модерността, София 1992.

ХАБЕРМАС, ЮРГЕН: , “Модерността – един незавършен проект”, в: сп. “Критика и хуманизъм” бр. 3, 1993.

ХАБЕРМАС, ЮРГЕН: , Структурни изменения на публичността, София 1996.

ХАБЕРМАС, ЮРГЕН: Философският дискурс на модерността, Плевен 1999.

ХАБЕРМАС, ЮРГЕН: Философия на езика и социална теория, София 1999.

ХАБЕРМАС, ЮРГЕН: Морал, право и демокрация, София 1999.

ХАБЕРМАС, ЮРГЕН: Постнационалната констелация, София 2003.

FRANKFURT, HARRY: Freedom of the Will and the Concept of a Person, in: Journal of Philosophy Vol. 68 (1971).

LIPPMANN, WALTER: Public Opinion, Dover Publications Inc. Mineola N.Y. 2004.

NAGEL, THOMAS: Personal Rights and Public Space, in: Philosophy and Public Affairs, Vol. 24, No. 2 (1995).

SCANLON, THOMAS: A Theory of Freedom of Expression, in: Philosophy and Public Affairs, Vol. 1, No. 2 (1972).