Преподавател(и):

проф. Георги Арнаудов  д-р
проф. Елисавета Вълчинова-Чендова  д.н.
проф. Явор Конов  д.н.

Описание на курса:

Компетенции:

Успешно завършилите курса студенти:

1) знаят:

• Дефиниции за това „що е стил” и „стил в музиката”,

• Теоретични осмисляния на въпросите за стила и стиловете в музиката,

• Основни идеи и понятия за разбирането на понятието стил в музиката,

• Принципи на създаването на музикалната творба,

• Възможни връзки с други изкуства,

• Въпроси на музикалната интерпретация, разгледана и в обществен и културен контекст.

• Историческата последователност и променливост – чрез взаимосвързаности и новаторства – на стиловете в музиката;

2) могат:

• Да дефинират „що е стил” и „стил в музиката”,

• Да коментират професионално теоретико-философски аспекти на тези въпроси,

• Да работят с основни понятия и факти,

• Да прилагат своите познания при анализ на музикалната форма,

• Да разпознават различни стилове, епохи и композиционни принципи и да правят класификации,

• Да представят еволюционната хроника на стиловете в музиката,

• Да се ориентират стилистически в музикални творби – звучения, смисли.
Предварителни изисквания:
Студентите да имат знания и/или умения:

• нотация,

• солфеж,

• елементарна теория на музиката,

• хармония,

• история на музиката,

• музикална естетика (факултативно).

Техническо осигуряване:

• на книжно тяло или на компютърен или друг екран – текстове, ноти, изображения

• аудио и видеозаписи – музика, слово, учебни и други филми.

• мултимедийно обучение чрез файлове от хардуерен носител или от интернет.

Форми на провеждане:
Редовен

Учебни форми:
Лекция

Език, на който се води курса:
Български

Теми, които се разглеждат в курса:

1. Що е то „стил”. Етимология на термина. Опити за дефиниране на понятието.
2. Стилът като начин на израз на идеи и чувства. Стилът като отражение на епоха, среда, социално-културална група, направление в култура, изкуство и пр., течение, школа, конкретен автор – натюрел, професионална техника, предпочитания, навици…
3. Подходи към теоретизиране на понятието „стил” и „стил в музиката”. Музикални традиции, културален контекст, психология – взаимовръзки и взаимодействия.
4. Стилът като функция от изпълнителски състав или жанрови характеристики. Релативността „жанр-стил”.
5. Мултистилистика.
6. Стилът като система на художествено мислене и творческо поведение.
7. Исторически преглед на стилове – хроника: Грегорианиката. Школата Nortre Dame de Paris.
8. Франко-фламандците и влиянието им.
9. Новият италиански драматичен стил. Интернационалност и национализми.
10. Германският симфонизъм.
11. Италианската и интернационална опера.
12. Симфонията – история и еволюция. Производни.
13. Между Брамс, Вагнер и Дебюси.
14. Новата музика (след 1900). Париж. Нововиенците. Калейдоскопът Стравински.
15. Съвременната ни музика.

Литература по темите:

Основни източници (т.е. в областта на музиката):

А. На кирилица

• Арнаудов, Георги: Бележки към разбирането на понятието стил в музиката от края на ХХ и началото на ХХI век, Българско музикознание, 2013, кн. 3-4, 182-200

• Арнаудов, Георги: Множествена естетика в музиката на постмодерността. Минимализъм и процесна музика, Българско музикознание, 52-70

• Арнаудов, Георги: Музикалният минимализъм. Произход и начини на употреба, Годишник на Нов български университет 2010, 228-238

• Арнаудов, Георги: Отвъд границите на стила. Малер, Борхес и Берио, Млад научен форум за музика и танц: Седма научна конференция с международно участие, 9-10.06. 2012: Сборник с доклади, 2013

• Арнаудов, Георги: Постмодерната музикална телевизия: Контексти, смисли, дебати, Научен електронен архив на НБУ, 2012

• Арнаудов, Георги: Стилови взаимодействия в творческата дейност на композитора в постмодерната епоха. Дисертационен труд за присъждане на образователната и научна степен "доктор", София, НБУ, 2012

• Арнаудова, Наталия: За някои общи тенденции в процеса на стилообразуването в музиката. – Бълг. музикознание, София, 1980, № 5, 3-12.

• Арнаудова, Наталия: За процеса на формиране на представите за музикален стил. – Бълг. музикознание, София, 1981, № 2, 17-23.

• Арнаудова, Наталия: Някои моменти в еволюцията на понятието „стил“ в западноевропейската естетическа мисъл. – Бълг. музикознание, София, 1983, № 3, 33-47.

• Арнаудова, Наталия: Стил и култура. – Бълг. музикознание, София, 1982, № 2, 50-55.

• Арнаудова, Наталия: Стиловата нагласа като необходим компонент на възприемането на художественото произведение. – Бълг. музикознание, София, 1988, № 4, 48-54.

• Арнаудова, Наталия: Стилът като художествена ценност.– Бълг. музикознание, 1989, № 2, 51-60.

• Арнаудова, Наталия: Художественият стил и функциите му в културата. – Бълг. музикознание, 1988, № 3, 28-36.

• Бах, К. Ф. Е.: „Опит върху правилния начин да се свири на пиано. Част І”, Музикални хоризонти, София, 1982, бр. 15

• Бейшлаг, А.: Орнаментика в музыке, Москва, Музыка, 1978

• Белтрандо-Патие, М.-Кл.: История на музиката (в 2 тома), Музика, София, 1997 (І), 1999 (ІІ)

• Браудо, И.: „Артикулацията (за произношението на мелодията)”, Музикални хоризонти, София, 1982, брой 11-12

• Брашованов, С.: История на музиката, София, Издателство „Българска книга”, 1946

• Бросар, С. дьо: Речник по музика (1705) – превод и коментари Явор Конов, Ниба Консулт, София, 2010

• Вълчинова-Чендова, Елисавета: Енциклопедия български композитори. София: СБК, 2003

• Вълчинова-Чендова, Елисавета: Новата българска музика през последните десетилетия: модели и интерпретации. София: ИИзк БАН, 2004

• Дьо Сен Ламбер: Принципите на клавесина (Париж, 1702), Нов трактат за акомпанимента на клавесин, на орган и на други инструменти (Париж, 1707), анотирани преводи Я. Конов, Конов, Я.: Първият трактат по клавесин – "Принципите на клавесина", Дьо Сен Ламбер, Париж, 1702 – дисертационен труд за присъждане на образователна и научна степен доктор (София, 1997), София, Музикално общество "Васил Стефанов", 1998

• Енциклопедия на българската музикална култура, София, Издателство на Българската академия на науките, 1967

• Захариева, Светлана: Обучение и стил. – Бълг. музикознание, 1989, № 3, 49-54.

• Илюстрована енциклопедия на музикалните инструменти от всички епохи и региони на света, текст Б. Абрашев и Вл. Гаджев, илюстрации Ант. Радевски, София, Кибеа, 2000

• Кавалджиев, Любомир, Слав Кожухаров: Нова българска музика ’81 — естетически медитации и някои оценки. – Бълг. музикознание, 1981, № 4, 125-131.

• Кавалджиев, Любомир: „Свирачът“ в некласически план. – Бълг. музикознание, 1989, № 3, 86-88.

• Кавалджиев, Любомир: Българската музикална култура в преход към информационното общество. – Бълг. музикознание, 2000, № 3, 90-124.

• Кавалджиев, Любомир: Естетическата система и музикалният прогрес. – Музикознание, 2. С., 1978, 3-20.

• Кавалджиев, Любомир: За спецификата и подходите към електроакустичната музикална практика в България. – Бълг. музикознание, 2002, № 2, 82-91.

• Кавалджиев, Любомир: За третата музикална практика. – Музикознание, 3. С., 1979, 65-69.

• Кавалджиев, Любомир: Към информационния модел на музиката. – Бълг. музикознание, 2008 , № 3-4, 220-240.

• Кавалджиев, Любомир: Към общата теория на саунда. – Бълг. музикознание, 1994, № 2, 3-24; № 3, 56-78.

• Кавалджиев, Любомир: Музиката и хармоничното развитие на личността. – Бълг. музикознание, 1981, № 1, с. 82.

• Кавалджиев, Любомир: МУЗИКАТА? (Анти-деконструкция в терминологичен дискурс). – Бълг. музикознание, 2008 , № 3-4, 5-23.

• Кавалджиев, Любомир: Мястото на музиката в съвременния информационен модел на културата. – Бълг. музикознание, 1995, № 3, 52-75.

• Кавалджиев, Любомир: Некласическнят подход и актуализмът в отношението към античните символи на музикалната култура. – Бълг. музикознание, 1986, № 1, 25-40.

• Кавалджиев, Любомир: Обща теория на музикалната култура в епохата на НТР (в Бълария през 80-те и 90-те години [на ХХ век]). – Бълг. музикознание, 1993, № 3, 22-31.

• Кавалджиев, Любомир: Относно актуалната промяна на парадигмите в методологията на музикалните изследвания. – Бълг. музикознание, 2006, № 1, 31-51.

• Кавалджиев, Любомир: Относно термините „електронна музика“ и „саунд“ при сближаването на културите. – Бълг. музикознание, 1999, № 2, 44-53.

• Кавалджиев, Любомир: Рицар на залеза. (Студия-есе с въпроси и отговори за Теодор Адорно) .– Бълг. музикознание, 1989, № 2, 27-50.

• Кавалджиев, Любомир: Съвременна музика и компютърна техника. – Бълг. музикознание, 1997, № 4, 20-36.

• Кавалджиев, Любомир: Съвременната музикална терминология като информационна система. – Бълг. музикознание, 1996, № 3, 3-22.

• Кавалджиев, Любомир: Теория на музикалната култура — структура и функции. – Бълг. музикознание, 1983, № 3, 3-19.

• Кавалджиев, Любомир: Тоталитаризъм и култура (За източната деградация на идеите на Просвещението) .– Бълг. музикознание, 1991, № 4, 56-62.

• Кавалджиев, Любомир: Третата вълна и популярната музика (четири когнитивни модела за развитието на музикалната култура). – Бълг. музикознание, 2001, № 2, 19-45.

• Кавалджиев, Любомир: Увод от редактора. – Бълг. музикознание, 2002, № 2, 3-4.

• Конов, Я.: „За Марк-Антоан Шарпантие и посветената на колекцията негови манускрипти конференция във Франция”, Музикални хоризонти, София, 2004, брой 4, стр. 24-25

• Конов, Я.: „За многогласа, както и за същността, практиката и теорията на basso continuo – някои данни и съпоставки”, Моцарт, В.: Практически елементи на генералбаса, анотиран превод Я. Конов, София, Музикално общество „Васил Стефанов”, 1999

• Конов, Я.: „За Моцартовите практически елементи на генералбаса”, Моцарт, В.: Практически елементи на генералбаса, анотиран превод Я. Конов, София, Музикално общество "Васил Стефанов", 1999

• Конов, Я.: „Марк-Антоан Шарпантие работи за Евровизия”, Музика. Вчера. Днес, София, 2003, кн. 4, стр. 34-42 и 76-80

• Конов, Я.: „Отново Шарпантие подбужда интерес”, Музика. Вчера. Днес, София, 2003, кн. 5, стр. 15-25 и 77-87

• Конов, Я.: За Джозефо Царлино и Изкуството на контрапункта, София, Музикално общество „Васил Стефанов”, 2003

• Конов, Я.: За полифоничността (книга за студентите по музикална педагогика), София, Ацер, 1995, 2 доп. 2001, 3 доп. 2003

• Конов, Я.: Идеи и подходи за естествено свирене на пиано, София, Музикално общество „Васил Стефанов”, 2003

• Конов, Я., съставител и автор: Култура и музикално изкуство (лекционен курс), 1997-2019 (разпространява се компютърно)

• Конов, Я.: Лексикографско, историографско & библиографско наследство на Себастиан дьо Бросар (1655–1730) – духовник, музикант & ерудит, Музикално общество Васил Стефанов, София, 2008

• Конов, Я.: Себастиан дьо Бросар и неговият речник по музика, София, Музикално общество “Васил Стефанов”, 2003

• Конов, Я.: Учебната дисциплина полифония (контрапункт) в България и в Русия, дипломна работа, София, Държавна музикална академия "Панчо Владигеров", 1991

• Лазаров, Ст.: История на нотното писмо, София, Наука и изкуство, 1965

• Лазаров, Ст.: Литература за музика. Текстове в оригинал с превод и кратки пояснения, SPS Принт, София, 2003

• Манолов, З., Дим. Христов: Полифония, София, Музика, 1964, 2/1977, 3/1992

• Михелс, У.: Атлас Музика (в 2 тома), превод П. Куюмджиева, Пловдив, Летера, 2000

• Моцарт, В.: Практически елементи на генералбаса, анотиран превод Я. Конов, София, Музикално общество "Васил Стефанов", 1999

• Музикален терминологичен речник, съст. Св. Четриков, Наука и изкуство, София, 1969, 2 1979

• Рамо, Ж.-Ф.: „Трактат за хармонията”, кн. I и II, Музикални хоризонти, София, бр. 17-18, 1983, кн. III и IV, Музикални хоризонти, София, бр. 19-20, 1983

• Стоянов, Пенчо, Елена Стоянова: Христоматия по музикална литература с анализи, София, 1980

• Стоянов, Пенчо: Анализ – музика – хореография, София, 1996

• Стоянов, Пенчо: Аспекти на стила в музиката, София, изд. Хайни, 2010, 224 стр.

• Стоянов, Пенчо: Взаимодействие между музикалните форми, София, 1975, 342 стр.

• Стоянов, Пенчо: Въведение в теорията на музиката, УИ "Св. св. Кирил и Методий", Велико Търново, 2002, 192 стр.

• Стоянов, Пенчо: Констрастно-съставни форми, София, 1974, 160 стр.

• Стоянов, Пенчо: Музикален анализ (учебник за средните музикални училища), София, Наука и изкуство, 1973

• Стоянов, Пенчо: Музикален анализ, София, Музика, 1988, 230 стр.

• Стоянов, Пенчо: Музикален анализ, учебник за студенти от НМА, част I, 1993

• Стоянов, Пенчо: Музикален анализ, учебник за студенти от НМА, част II, 1995

• Стоянов, Пенчо: Учебник по музикален анализ за средните музикални училища, София, 1971

• Стоянов, Пенчо: Учебник по музикален анализ за студенти, София, 1966

• Стоянов, Пенчо: Хармония, София, 2006

• Стоянов, Пенчо: Що е музикална тема, София, 1964

• Хаджиев, П.: Елементарна теория на музиката, София, Музика, 1990

• Христов, Дим.: Композиционни проблеми във фугите на “Добре темперираното пиано” на Й. С. Бах, София, 1968, 2 1975

• Христов, Дим.: Към теоретичните основи на мелодиката, т. I. Опит за очертаване на аналитичен подход към отделната мелодия, Наука и изкуство, София, 1973

• Христов, Дим.: Към теоретичните основи на мелодиката, т. II. Опит за класификация на мелодическите прояви, Наука и изкуство, София, 1982

• Христов, Дим.: Към теоретичните основи на мелодиката, т. IIІ. Опит за обяснение на мелодичния феномен, Наука и изкуство, София, 1988

• Христов, Дим.: Хипотеза за полифоничния строеж, София, Наука и изкуство, 1970

• Христов, Димитър: Фундаментални предпоставки в композиторското въображение. Към ситуацията в началото на XXI век, София, 2009

• Царлино, Дж.: Изкуството на контрапункта, анотиран превод Я. Конов, София, Музикално общество „Васил Стефанов”, 2004

• Ценов, Герган: Българската музика – между триумфа и забвението, сп. Артизанин, 2018, https://artizanin.com/bulgarian-music/?fbclid=IwAR2liwffcuYoy8z56PlvQYSACWgS9XSgCStawepq1ZmK_hFZhW4-75Alh94

• Ценов, Герган: Музикален апокалипсис сега, сп. Артизанин, 2019, https://artizanin.com/musical-apocalypse-now/

• Швайцер, А.: Йохан Себастиан Бах, София, Музика, 1981

•

• Гайд в съвременната музика, на сайта на The Guardian: https://www.theguardian.com/music/series/a-guide-to-contemporary-classical-music

Б. На латиница

• A Dictionary of Musicians from the Earliest Times, edited by J. Sainsbury, vol. I and II, 1825, R/New York, Da Capo Press, 1966

• Abraham, G.: The concise Oxford history of music, Oxford, Oxford University Press, 1979, R/1988

• Allen, W.: Philosophies of Music History. A Study of General Histories of Music 1600-1960, New York, Dover Publications, Inc., 1962

• Apel, W.: Harvard Dictionary of Music, Cambridge, Mass., The Belknap Press of Harvard University Press, 1970

• Apel, W.: The Notation of Polyphonic Music 900-1600, Fourth edition, Cambridge, Massachusetts, 1949

• Arnold, F.: The Art of Accompaniment from a Thorough-Bass as practised in the XVIIth & XVIIIth centuries, in two volumes, Oxford, Oxford University Press 1931, New York, Dover Publications, Inc., 1965

• Asselin, P.-Y.: Musique et Temperament, Paris, Editions Costallat, 1985

• Atlas, Allan W.: Anthology of Renaissance Music, The Norton Introduction to Music History, W. W. Norton & Company, 1998

• Atlas, Allan W.: Renaissance Music: Music in Western Europe, 1400-1600, The Norton Introduction to Music History, W. W. Norton & Company, 1998

• Baker's Biographical Dictionary of Musicians, Seventh edition, revised by N. Slonimsky, Oxford, Oxford University Press, Schirmer Books, 1984

• Baumgartner, A.: „Barock-Musik”, Der Grosse Musik Fuhrer, Salzburg, Kiesel Verlag, 1981

• Beltrando-Patier, M.-C.: Histoire de la musique, Bordas, Paris, 1995

• Benardeau, Th. et M. Pineau, avec la participation de R. Bezombes et de D. Viaud: Histoire de la Musique, la Musique dans l’Histoire, Renens, Hatier, 1987

• Benward, Bruce, Barbara Garvey Jackson, and Bruce R. Jackson: Practical Beginning Theory: A Fundamentals Worktext, 8th edition, Boston: McGraw-Hill, 2000

• Boucourechliev, A.: Le langage musical, Paris, Fayard, 1993

• Bouissou, S.: Vocabulaire de la musique baroque, Paris, Minerve, 1996

• Bourmayan, L. & J. Frisch: Methode pour apprende la pratique de la Basse Continue au Clavecin a l’usage des amateurs, caligraphie E. Ferree, калиграфско издание, издателство „Editions du Cornet”, без място и година

• Brenet, M.: Dictionnaire pratique et historique de la Musique, Paris, 1926

• Brenet, M.: Sebastien de Brossard – pretre, compositeur, ecrivain et bibliophile (165…-1730). D’apres ses papiers inedits, Paris, Nogent-le-Rotrou, 1896, R/Geneve, Minkoff, 1998

• Britannica Book of Music, Britannica Books, Encycloaedia Britannica, Inc., New York, 1980

• Brockhaus Riemann Musik Lexikon in 2 Banden, Wiesbaden – F A Brockhaus, Mainz – Schott’s Sohne, 1978-1979

• Brockhaus, H.: Europaische Musik Geschichte, 3 Bde, Berlin, Verlag Neue Musik, 1983-1986

• Brossard, S. de: Dictionaire (sic, Я. К.) de musique, contenant une explication des Termes Grecs, Latins, Italiens, & Francois, les plus usitez dans la Musique, seconde edition, 1705, R/Hilversum, Frits Knuf, 1965

• Brown, James Murray: A Handbook of Musical Knowledge, 2 vols. London: Trinity College of Music, 1967

• Bucken, E.: Die Musik des Rococos und der Klassik, Handbuch der Musikwissenschaft, Akademische Verlagsgeselschaft Athenaion MBH, 1928

• Buelow, George J. A History of Baroque Music. Indiana University Press, 2004

• Chase, Wayne: How Music REALLY Works!, second edition. Vancouver, Canada: Roedy Black Publishing, 2006

• Christensen, J.: Der Grundlagen des Generalbassspiels im 18. Jahrhundert. Ein Lehrbuch nach zeitgenoessischen Quellen, Kassel – Basel – London – New York – Prag, Barenreiter, 1992

• Claude Palisca: Baroque Music (3rd Edition), Paperback: 368 pages, Publisher: Prentice Hall; 3 edition, 1990

• Cohen, H.: „La musique comme science physique et mathematique au XVIIIe siecles”, Musique et Humanisme a la Renaissance, Universite de Paris-Sorbonne, Centre V. L. Saulnier, 1993

• Collins Classical Music Encyclopedia, general editor St. Sadie, London, Harper Collisn Publishers, 2000

• Combarieu, J.: Histoire de la Musique. Des origines a nos jours, 4 vol., Paris, Librairie Armand Colin, 1953-1960

• Combarieu, J.: La musique. Ses Lois, son Evolution, Paris, Flammarion, 1911

• Combarieu, J: Histoire de la Musique. Des origines a nos jours, 4 vol., Paris, Librairie Armand Colin, 1953-1960

• Cooper, D.: Piano Tuning Theory, Hereford, The Royal National College for the Blind, 1987

• Couperin, Fr.: L'art de toucher le Clavecin, Wiesbaden, Breitkopf & Hartel, 1933

• Crocker, Richard L.: A History of Musical Style, Dover Books on Music, 2011

• Das Grosse Lexikon der Musik, Bde 1-10, Freiburg-Basel-Wien, Herder, 1978-1982

• David Cope: Techniques of the Contemporary Composer, 1997

• De Cande, R.: Histoire universelle de la musique, 2 vol., Paris, Editions de Seuil, 1978

• De la Voye, M.: Treatise on music (Traite de la Musique, Paris, 1656), translated and edited by A. Gruber, Brooklyn, New York, Institute of Medi?val Music, 1972

• Dictionnaire de la musique en France aux XVIIe et XVIIIe siecles, sous la direction de M. Benoit, Paris, Artheme Fayard, 1992

• Dictionnaire de la musique, Paris, Librairie Larousse, 1987

• Dictionnaire encyclopedique de la musique, sous la direction de D. Arnold, 2 vol., Paris, R. Laffont, 1991 (превод от издание на Oxford University Press, 1983)

• Die Musik in Geschichte und Gegenwart. Allgemeine Enzyklopadie der Musik, 15 Bde, Kassel – Basel – New York, Barenreiter-Verlag, 1949-73, R/1989 17 Bde, Munchen, Deutscher Taschenbuch Verlag

• Dizionario Ricordi della Musica e dei Musicisti, Milano, Ricordi, 1959

• Dizionario Universale dei Musicisti, Milano, Casa Editrice Sonzogno, 1929

• Dolmetsch, A.: The Interpretation of the Music of the Seventeenth and Eighteenth Centuries, Washington, University of Washington press, Washington Paperbacks, 1969

• Donington, R.: Baroque music: style and performance. A handbook, London, Faber music in association with Faber & Faber, 1992

• Donington, Robert. The Interpretation of Early Music (New Revised Edition). W. W. Norton & Company, 1992

• Duron, J. et al.: Sebastien de Brossard, musicien, Editions du Centre de Musique Baroque de Versailles, Editions Klincksieck, 1998

• Duron, J.: Loeuvre de Sebastien de Brossard (1655-1730). Catalogue thematique, Editions du Centre de Musique Baroque de Versailles, Editions Klincksieck, 1995

• Emery, E.: Les gammes et les problemes d’esthetique musicale qui s’y rapportent, Paris, Presses universitaires de France, 1961

• Encyclopedia della musica, 4 vol., Milano, Ricordi, 1963-64

• Encyclopedie de la musique, 3 vol., Paris, Fasquelle, 1958-61

• Foucault, Michel and Pierre Boulez: Contemporary Music and the Public, 1985

• Fux, J.: Gradus ad Parnassum, a facsimile of the 1725 Vienna Edition, New York, Broude brothers, 1966

• Geck, M.: Denn alles findet bei Bach statt, Stuttgart, Weimar, Verlag J. B. Metzler, 2000

• Geck, M.: Johann Sebastian Bach. His Life, Work and influence, Bonn, Inter Nationes, 2000

• Geschichte der Musik, 4 Bde, Munchen-Mainz, Kindler-Schott, 1993

• Goldron, R.: Histoire de la musique, Lausanne, 1963-65

• Haas, R.: Die Musik des Barocks. Handbuch der Musikwissenschaft, Akademische Verlagsgeselschaft Athenaion MBH, 1934

• Harnoncourt, N.: Le discours musical. Pour une nouvelle conception de la musique, Paris, Gallimard, 1984

• Harnsberger, L. C.: Essential Dictionary of Music: The Most Practical and Useful Music Dictionary for Students and Professionals (Essential Dictionary Series), Alfred Music, 1996

• Harnsberger, L. C.: Essential Dictionary of Music: The Most Practical and Useful Music Dictionary for Students and Professionals (Essential Dictionary Series), Alfred Music, 1996

• Hazard, P.: La crise de la conscience europeenne, Paris, Fayard, 1961

• Hewitt, Michael: Music Theory for Computer Musicians, USA: Cengage Learning, 2008

• Hill, John Walter. Antology of Baroque Music. W. W. Norton & Company, 2005

• Hill, John Walter. Baroque Music: Music in Western Europe, 1580-1750. W. W. Norton & Company, 2005

• Histoire de la musique, sous la direction de M.-C. Beltrando-Patier, Paris, Larousse, 1998

• Honegger, M.: Dictionnaire encyclopedique de la musique. Les hommes et leurs ?uvres, 2 vol., Paris, Bordas, 1986

• Hoppin, Richard H.: Anthology of Medieval Music, The Norton Introduction to Music History, W. W. Norton & Company

• Hoppin, Richard H.: Medieval Music, The Norton Introduction to Music History, W. W. Norton & Company

• Hugo Riemann Musik Lexikon, elfte Ausgabe, bearbeitet von Alfred Einstein, Berlin, Max Hesses Verlag, 1929

• Jeppesen, K.: Kontrapunkt, Leipzig, 1978

• Jeppesen, K.: The Style of Palestrina and the Dissonance, New York, Dover Publications, Inc., 1970

• Kuster, K.: Bach Handbuch, Kassel, Barenreiter-Metzler, 1999

• La collection Sebastien de Brossard (1655-1730). Catalogue, edite et presente par Y. de Brossard, Paris, Bibliotheque nationalе de France, 1994

• La musica, 2 vol., Torino, Unione Tipografico – Editrice Torinese, 1968-1971

• La Musica, Enciclopedia storica, 4 vol., Torino, Unione Tipografico – Editrice Torinese, 1966

• La Musique (une encyclopedie), Paris, Editions Retz, 1979

• Larousse de la Musique, 2 vol., Paris, Librairie Larousse, 1957

• Latham, Alison: The Oxford Companion to Music (Oxford Companions), Oxford University Press, 2002

• Latham, Alison: The Oxford Companion to Music (Oxford Companions), Oxford University Press, 2002

• Lawn, Richard J., and Jeffrey L. Hellmer: Jazz Theory and Practice. [N.p.]: Alfred Publishing Co., 1996

• Le concert des muses. Promenade musicale dans le baroque francais, textes reunis par J. Lionnet, Editions du Centre de musique baroque de Versailles, Editions Klincksieck, 1997

• Les clefs de la musique: Danses et chants traditionnels, Paris, Les editions de l’illustration, 1985

• Les clefs de la musique: Histoire de la musique, Paris, Les editions de l’illustration, 1983

• Les clefs de la musique: La musique dans la vie, Paris, Les editions de l’illustration, 1985

• Les clefs de la musique: Les compositeurs, Volume 1, Paris, Les editions de l’illustration, 1983

• Les clefs de la musique: Les compositeurs, Volume 2, Paris, Les editions de l’illustration, 1984

• Les clefs de la musique: Les instruments de l’orchestre, Paris, Les editions de l’illustration, 1983

• Loulie, E.: Elements or Principles of Music, translated and edited by A. Cohen (Musical Theorists in Translation, Vol. VI), Henryville – Ottawa – Binningen, Institute of Medi?val Music, 1965

• Mann, A.: The Study of Fugue, New Jersey, Rutgers University Press, 1958

• Massin, B. et. J.: Histoire de la musique occidentale, Paris, Fayard, 1985

• Meinke, P: The Piano Tuner, Athens, University of Georgia Press, 1986

• Merrit, A.: Sixteenth-century Polyphony, Cambridge, Massachusetts, 1946

• Meyer, Leonard B.: Emotion and Meaning in Music. Chicago: University Of Chicago Press, 1961

• Meyer, Leonard B.: Music, the Arts, and Ideas: Patterns and Predictions in Twentieth-Century Culture, University of Chicago Press, 1997

• Meyer, Leonard B.: Style and Music: Theory, History, and Ideology, Chicago: University оf Chicago Press, 1997

• Michels, U.: dtv-Atlas zur Musik, Tafeln und Texte, Band 1, Munchen, Deutscher Taschenbuch Verlag und Barenreiter-Verlag, 1977

• Michels, U.: dtv-Atlas zur Musik. Tafeln und Texte, Band 2, Munchen, Deutscher Taschenbuch Verlag und Barenreiter-Verlag, 1985

• Miguel, Roig-Francoli: Harmony in Context, Second edition, McGraw-Hill Higher Education, 2011

• Musikgeschichte in Bilden, Bde I-VI, Leipzig, VEB Deutscher Verlag fur Musik, 1965-1971

• Otto Karolyi: Introducing Modern Music, 1995

• Proctor, C.: Harmonization at the Keyboard, London, Herbert Jenkins, 1961

• Riemann Musik Lexikon, Personenteils, herausgegeben von C. Dahlhaus, Mainz, B. Schott's Sohne, 1975

• Rousseau, J.-J.: Oevres completes, nouvelle edition, tome vingt-deuxieme: Dictionnaire de Musique, tome troisieme, Paris, 1793

• Rousseau, J.-J.: Oevres completes, nouvelle edition, tome vingtieme: Dictionnaire de Musique, tome premiere, Paris, 1793

• Rousseau, J.-J.: Oevres completes, nouvelle edition, tome vingt-unieme: Dictionnaire de Musique, tome second, Paris, 1793

• Sadie, J.: Companion to Baroque Music, Oxford, Oxford University Press, 1990

• Schering, A.: Geschichte der Music in Beispielen, Leipzig, Breitkopf & Hartel, 1931

• Schering, A.: Geschichte der Musik in Beispielen; dreihundert fuenfzig Tonsaetze aus neun Jahrhunderten, gesammelt, mit Quellenhinweisen, Leipzig, Leipzig, Breitkopf & Ha?rtel, 1931, R VEB Breitkopf & Hartel Musikverlag, 1957

• Scholes, P.: The Oxford Companion to Music, 10th ed., Oxford, Oxford University Press, 1970

• Schulenberg, David: Music of the Baroque. Oxford University Press, USA, 2008

• Schulenberg, David: Music of the Baroque: An Antology of Scores. Oxford University Press, USA, 2008

• Seashore, Carl: Psychology of Music, New York, London, McGraw-Hill Book Company, Inc., 1938

• Seashore, Carl: Approaches to the Science of Music and Speech. Iowa City: The University, 1933

• Sebastien de Brossard a Versailles, Versailles, Editions du Centre de Musique Baroque de Versailles, 1995

• Sorce, Richard: Music Theory for the Music Professional. [N.p.]: Ardsley House, 1995

• Storia della musica, vol. I–XIV, Milano, Fratelli Fabri Editori, 1964

• The Concise Oxford Dictionnary of Music, ed. Michael Kennedy, Joyce Bourne Kennedy, Oxford, Oxford Univ. Press, 2007

• The Encyclopedia of Music. Instruments of the orchestra and the great composers, M. Wade-Matthews & W. Thompson, London, Hermes House, 2003

• The Harvard Dictionary of Music (Harvard University Press Reference Library), Belknap Press: An Imprint of Harvard University Press, 4th edition, 2003

• The New Grove Dictionary of Music and Musicians, 20 vol., ed. by St. Sadie, London, Macmillan Publishers Ltd, 1980/R1996

• The New Grove Dictionary of Musical Instruments, 3 vol., ed. by St. Sadie, London, Macmillan Publishers Ltd, 1984

• The New Oxford Companion to Music, ed. by D. Arnold, 2 vol., Oxford, Oxford University Press, 1983

• The Routledge Companion to the Contemporary Musical (Routledge Music Companions), Routledge, 2019

• The Study of Counterpoint from Johann Joseph Fux’s Gradus ad Parnassum, translated and edited by A. Mann, New York, W. W. Norton & Company, Inc., 1965

• Thellier, F., H. Derrien, J. Martinez, J. Abergel: Temps, rythme et periode (I Introduction, II L'echelle de Pythagore, III L'echelle de Zarlino, IV La gamme temperee, V Conclusion), http://daniele.abergel.9online.fr/index.htm

• Trythall, H.: Sixteenth Century Counterpoint, Madison, Brown & Benchmark, 1994

• Walther, J.: Musicalisches Lexicon oder Musicalische Bibliothec, Leipzig, 1732, Faksimile-Nachdruck, hg. Von Richard Schaal, Kassel, 1953

• Williams, P.: Figured Bass Accompagniment, Edinburgh, University Press, 1970

• Wollheim, Richard: Art and Its Objects: an Introduction to Aesthetics. New York: Harper & Row, 1968

• Yamaguchi, Masaya: The Complete Thesaurus of Musical Scales, revised edition, New York: Masaya Music Services, 2006

• Zarlino, G.: The Art of Counterpoint, translated by G. Marco and Cl. Palisca, Yale University Press, New Haven and London, 1968

• Сканирани ноти и текстове, както и линкове към съответни сайтове (съдържащи ноти, историко-теоретични текстови, анализи, вкл. мултимедийно поднесени) – качени от проф. д.н. Явор Конов в системата „Мудъл” на НБУ

Други източници (извън областта на музиката):

А. На кирилица

• Богданов, Б.: Текст, говорене и разбиране. Eсета. Жанет 45, Пловдив, 2014

• Божков, А.: Български приноси в европейската цивилизация, София, Булвест 2000, 2000

• Вийон, Фр.: Избрани стихове, превел от френски П. Симов, София, Народна култура, 1971

• Вийон, Фр.: Стихотворения, превод В. Сотиров, София, Народна култура, 1992

• Вийон, Фр.: Стихотворения, превод К. Кадийски, София, Нов Златорог, 1997

• Гаврилов, Б.: „Държавата – това съм аз.” Франция в епохата на краля слънце 1638-1715, София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски”, 2002

• Гомбрих, Е: Изкуството и неговата история, София, Български художник, 1992

• Джансън, Х., А. Джансън: История на изкуството, 4 тома, София, Елементи, 2005-2006

• Еко, Умберто: Как се пише дипломна работа, София, ИК „Труд”, 2013

• Еко, Умберто: Как се пише дипломна работа, София, ИК "Ал. Панов", 1999

• Изер, В.: Обхватът на интерпретацията. София, 2004

• Йончев, В.: Книгата през вековете, София, Български художник, 1976

• Киндер, Х. и В. Хилгеман: Атлас „Световна история“ в 2 тома, Летера, Пловдив, 1999

• Кларк, К.: Цивилизацията. Едно лично гледище, София, Български художник, 1977

• Конов, Я.: Падре Атанасиус Кирхер и неговата Мусургия универсалис (Рим, 1650): Itinerarium illustratum, НБУ, София, 2018, http://eprints.nbu.bg/3838/

• Константинов, П.: Пътища на надеждата, София, Отечество, 1985

• Къминг, Р.: Анотирано изкуство, София, Кибеа, 1995

• Личева, Анелия: Жанрът на речника, София, Електронно издателство LiterNet, 2003.

• Луси-Смит, Е.: Илюстрован речник на термините в изкуството, София, Петър Берон, 1996

• Льо Гоф, Ж.: Европа, да се запознаем, Рива, София, 2001

• Льо Гоф, Ж.: Интелектуалците през Средновековието, София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски”, 1993

• Льо Гоф, Ж.: Цивилизацията на средновековния запад, София, Агата, 1999

• Мавродиева, Иванка: Академично писане, София, СемаРШ, 2005

• Мавродиева, Иванка, Йовка Тишева: Академично писане за докторанти и постдокторанти, София, УИ "Св. Климент Охридски", 2014

• Мюлер, В. и Г. Фогел: Атлас „Архитектура“ в два тома, Летера, Пловдив, 2005

• Митрани, Леон: Биоелектрични сигнали, София, издателство Наука и изкуство, 1974, 136 стр.

• Митрани, Леон: За възприятието, София, Издателство на БАН, 1980, 168 стр.

• Митрани, Леон: Наука и ненаука, София, издателство Наука и изкуство, 1989, 232 стр., http://documents.tips/documents/-55cf99ba550346d0339ee15f.html

• Митрани, Леон: Прозорците на мозъка, София, издателство Наука и изкуство, 1973, 113 стр.

• Платон: Държавата, превод Ал. Милев, София, Наука и изкуство, 1974

• Ришар, Жан: История на кръстоносните походи, Рива, София, 2005

• Ръководство за изготвяне и защита на дипломни работи, Катедра „Комуникация и аудиовизуална продукция” към Факултета по журналистика и масова комуникация към Софийския университет „Св. Климент Охридски“, 2017

• Файнман, Ричард (определян като „The best mind since Einstein”, вж. https://bg.wikipedia.org/wiki/Ричард_Файнман) : „Какво е науката?”, Лекция, изнесена на срещата за 15-годишнината на Националната асоциация на учителите по научни предмети, 1966г. в Ню Йорк. (The Pleasure of Finding Things Out, 1999), https://nauka.offnews.bg/news/Skeptik_3/Richard-Fajnman-Kakvo-e-naukata_12652.html

• Шаму, Ф.: Гръцката цивилизация през архаичната и класическата епоха, София, Български художник, 1979

• Шевалие, Ж., А. Геербрант: Речник на символите, 2 тома, София, Петриков, 1996

Б. На латиница

• Auguste Racinet, The Costume History, Tetart-Vittu, Francoise / Haslam & Whiteway Ltd, Hardcover, 416 pages, 2009

• Baroque Architecture, Sculpture, Painting, h.f.ullmann, 2007

• Braun/Hogenberg, Cities of the World, Fussel, Prof. Dr. Stephan, Historisches Museum Frankfurt, Hardcover, 2008

• Brockhaus Enzyklopadie in 24 Banden, Manheim, F. A. Brockhaus, 1986-1994

• BSB-Ink S-195GW M40784, Schedel, Hartmann, Pleydenwurff, Wilhelm, Liber chronicarum, Nurnberg 1493.07.12., Rar. 287

• Catholic Encyclopedia (http://www.newadvent.org/cathen/15752c.htm)

• Encyclopaedia Britannica, https://www.britannica.com/

• Gothic Architecture, Sculpture, Painting, h.f.ullmann, 2007

• Grand Larousse en 5 volumes, Paris, Librairie Larousse, 1987-90

• La Grande Encyclopedie inventaire raisonne des sciences, des letters et des arts, par une societe de savants et de gens de lettres, 31 Vol., Paris, Societe anonyme de la Grande Encyclopedie (61, rue de Rennes), Edition du Journal, 1885-1902

• La grande encyclopedie Larousse, 20 vol., Paris, Librairie Larousse, 1971-1978

• Piper, D.: The Illustrated History of Art, Avenel, New Jersey, Crescent Books, 1995

• Romanesque Architecture, Sculpture, Painting, Ulmann & Konemann, 2007

• The Art of the Italian Renaissance Architecture, Sculpture, Painting, Drawing, h.f.ullmann, 2007

• The Bible in Pictures, Fussel, Prof. Dr. Stephan / Herzogin Anna Amalia Bibliothek, Weimar, Hardcover, 200 pages (Lucas Cranach’s incendiary illustrations for Luther's 1534 Bible: the book that changed Christianity forever), 2009

Средства за оценяване:

Текущо оценяване:

Тест

Есе

Финално оценяване:

Писмено изложение

Събеседване