SOCB508 Проект: “Говорещи образи в градска среда”
Анотация:
В курса се прилагат на практика усвоените знания от аудиторния курс “Социология на изкуството”. Всеки студент изработва проект, в който предлага интерпретация на графични знаци, символи или друг тип визуални репререзентации (street-art, графити, пърформанси, инсталации и т.н.), свързани с темите: “Образи на града”, “Езикът на фотографията”, “Политическа ангажираност на изкуството”, “Места на колективната памет”. Изпълнението на проектите се обсъжда в текущи дискусии.
Преподавател(и):
доц. Теодора Карамелска д-р
Описание на курса:
Компетенции:
Успешно завършилите курса студенти:
1) познават:
• класически и съвременни теоретични модели за рефлексия върху социалните функции на съвременното изкуство;
• елементите и полета на взаимодействие между институциите (галерии, киносалони, издателства, образователни институции и др.), социалните дейци (творци/авангард, търговци на художествени произведения, критика, куратори) и публиката/потребителите в сферата на изкуство.
2) могат:
• да използват широк теоретичен и методологически инструментариум за анализ на феномени и процеси в полето на съвременното изкуство;
• да анализират отделни аспекти от културната политика в сферата на изкуствата в България на основата на конкретни случаи.
Предварителни изисквания:
няма
Форми на провеждане:
Редовен
Учебни форми:
Проект
Език, на който се води курса:
Български
Теми, които се разглеждат в курса:
Литература по темите:
ПРЕПОРЪЧИТЕЛНА ЛИТЕРАТУРА
Основна
Аврамов, Д. 2008. Естетика на модерното изкуство. София: ИК „Кибеа”.
Адорно, А. 1990. Философия на новата музика. София: „Наука и изкуство”.
Адорно, Т. 2002. Естетическа теория. София: ИК „Агата-А”.
Адорно, Т. 1999. „Културната индустрия”, в: М. Хоркхаймер, Т. Адорно, Диалектика на Просвещението. София: „Гал-ико”.
Бенямин, В. 1989. „Художественото произведение в епохата на неговата техническа възпроизводимост”, в: Художествена мисъл и културно самосъзнание. Съст. Атанас Натев. София: „Наука и изкуство”.
Бояджиев, Ц. 2014. Философия на фотографията, София: Изток-Запад.
Бурдийо, П. 2004. Правилата на изкуството. София: „Дом на науките за човека и обществото”.
Вебер, М. 2000. Рационални и социологически основания на музиката. ИК „Критика и Хуманизъм”.
Гадамер, Х.-Г. 2009. „Край на изкуството? От Хегеловото учение за отминалия характер на изкуството до съвременното антиизкуство”, в: Наследството на Европа. София: ИК „Критика и Хуманизъм”.
Гаймер, П. 2011. Теории на фотографията, Изток-Запад.
Зонтаг, С. 1999. За фотографията. София: Златорогъ.
Йотов, С. (съст.). 2011. Когато медиите не бяха постмодерни, София: Агата-А.
Казаларска, С. 2013. „От Града на мечтите до Града на фонтаните: образи на новата ?българска мечта?“, в: Критика и хуманизъм, 42.
Социологически модели на изкуството. Антология. Том 1 и 2. Иван Стефанов (съст.), София: „Изток-Запад”.
Стефанов, Ив. 2004. От естетика към социология на изкуството. София: „Аскони-Издат”.
Терзиев, Т. 2012. Ре-композиция. Aвтор, медия и произведение в епохата на дигиталното възпроизводство, София: Изток-Запад / Институт за съвременно изкуство-София.
Допълнителна
Броеве на електронните списания
Пирон – Академично електронно списание за изкуства и култура http://piron.culturecenter-su.org/
Семинар_БГ – онлайн списание в сферата на културните изследвания https://www.seminar-bg.eu/