Електронен каталог

проф. Румен Даскалов д.н.

проф. Румен Даскалов д.н.
Академична длъжност:
професор
Департамент:
Антропология
Телефон:
e-mail:
Приемно време:

Професионална автобиография:


КРАТКА НАУЧНА АВТОБИОГРАФИЯ / SHORT CV

РУМЕН ДОНЧЕВ ДАСКАЛОВ /ROUMEN DASKALOV

р. 1958 г. в Стара Загора

професор в Нов български университет

e-мейли: daskalov@nbu.bg; roumen.daskalov@gmail.com

АКАДЕМИЧЕН И ПРОФЕСИОНАЛЕН ОПИТ / ACADEMIC EXPERIENCE

от 2008 – редовен професор в Нов български университет

2005–2008 – доцент в НБУ

1999 – 2015 – гост-преподавател (от 2006 - гост-професор) в Централно европейския университет в Будапеща

2003 (пролетен семестър), 2000 (пролетен семестър) – гост-професор в Университета на Калифорния - Бъркли

1995-1999 – доцент в СУ "Св. Климент Охридски"

1992-1995 – главен асистент в СУ

1989-1992 – старши асистент в СУ

1988-1989 – асистент в СУ

ОБРАЗОВАНИЕ И НАУЧНИ СТЕПЕНИ / EDUCATION AND SCHOLARLY DEGREES

2006 – доктор на науките (теза: “Българското общество 1878-1939. Опит за социална история”)

1995 – хабилитация в СУ "Св. Климент Охридски» (хабилитационен труд: "Между Изтока и Запада: Български културни дилеми”)

1988 – кандидат на философските науки (теза: "Култура и културни традиции в творчеството на Макс Вебер”)

1985-1988 – докторантура по сравнително изучаване на културите към катедра "История и теория на културата” в СУ “Св. Климент Охридски”

1984 – магистърска теза в областта на българската културна история

1979-1984 - история в СУ "Св. Климент Охридски” със специализация по история и теория на културата (1982-1984)

НАУЧНИ ИНТЕРЕСИ В КЛЮЧОВИ ДУМИ /SCHOLARLY INTERESTS IN KEY WORDS

модерна и съвременна история

социална и културна история

история на България, Балканска история

транснационална и преплетена история

историография

социални теории и методи

социологията на Макс Вебер

модернизация и социална промяна

нации и национализъм, национални идентичности

интерпретативна антропология

ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ СТИПЕНДИИ И ГРАНТОВЕ / FELLOWSHIPS AND GRANTS

ян. 2019 - дек. 2019 – грант на Фондация Герда Хенкел (изследване на историографските спорове между български, сръбски и македонски историци)

ян. 2016 - окт. 2016 – стипендия на Колегиум «Имре Кертес» в Йена, Германия (изследване върху Големите разкази за Българското средновековие)

2009 - 2013 – грант за водещи изследвания (Advanced grant) на Европейския съвет за изследвания (European Research Council) (изследване на „преплетените истории“ на Балканите)

2007 - 2008 – грант на Централно европейския университет – Будапеща (изследване на историографията за фашизма в България и Румъния)

окт. 2004 - дек. 2004 – стипендия на Института за академични изследвания (Institutе for Advanced Study) във Васенаар, Холандия

2002 - 2003 – участие в изследване "Империите в сравнение" (споносорирано от Централно европейския университет)

2001 – грант на Централно европейския университет – Будапеща (изследване върху социалната и културната история на модерна България)

юни 1997 - септ. 1998 – стипендия Хумболт в Свободния Университет (Freie Universität) – Берлин (изследователски проект за модернизацията на Балканите)

ян. 1997 - юни 1997 – Гети грант (изследване на естетическите направления в България в междувоенния период)

юли 1996 - окт. 1996 – стипендия Фулбрайт в Университета Мериленд - Колидж Парк (изследване върху преходa в Източна Европа)

септ. 1995 - юни 1996 – Института за академични изследвания - Принстън (Institute for Advanced Study) със стипендия Мелън (изследване на развитост/неразвитост на Балканите)

юни - юли 1995 – университета Тюбинген по стипендия на Немската служба за aкадемична размяна (Deutsche Akademische Austauschdienst – DAAD)

февр. 1995 – Сейнт Джонс Колидж в Оксфорд

септ. 1993 - август 1994 – Европейски университeт - Флоренция (Instituto Unversitario Еuropeo) със стипендия Жан-Моне (изследване на етнически идентичности и национализъм в България)

май - юни 1992 – Висшата школа по социални науки - Париж (École des Hautes Études en Sciences Sociales)

1992 – изследване в областта на правата на човека в България (спонсорирано от Съвета на Европа)

май - юли 1991 – Европейски университет във Флоренция

1990 – участие в изследване върху образите на България на Запад (по сътрудничество с Центъра за изследване на демокрацията в София)

април-май 1990 – преподавателски обмен с университета в Дюселдорф по сътрудничество в областта на социологията на културата

ЕЗИКОВИ КОМПЕТЕНЦИИ / LANGUAGE COMPETENCES

английски

немски

руски

френски (четене)

испански (четене)

италиански (четене)

сърбо-хърватски (четене)

ЧЛЕН НА / MEMBER OF

РЕДАКЦИОННИ КОЛЕГИИ

2002 - 2005 "Contemporary European History", Cambridge University Press

1994 - 1999 – "Studia Culturologica"

1991 - 1992 – "Избор"

АСОЦИАЦИИ

от 2013 – Европейска академия (Academia Europaea)

Асоциация за балканска антропология (1998 - 1999)

American Association for the Advancement of Slavic Studies (2000 - 2002)

СПЕЦИАЛИЗИРАН НАУЧЕН СЪВЕТ по социална антропология и науки за културата (2008 - 2009)

ЕКСПЕРТЕН СЪВЕТ: Институт за изследване на близкото минало - София (от 2010)

ЕКСПЕРТ - оценител / EXPERT - evaluator

на проекти по Шеста и Седма рамкова (FP 6 и FP 7) към Европейската комисия


Публикации:


ПУБЛИКАЦИИ / PUBLICATIONS

ЦИТИРАНИЯ в Google Scholar: 366

h-index 12

i10-index 12

АВТОРСКИ КНИГИ / AUTHORED BOOKS

Големите разкази за Българското средновековие. София: Рива, 2018, 599 стр.

Как се мисли Българското възраждане. 10 години по-късно. Второ допълнено издание. София: Просвета, 2013.

Чудният свят на древните българи. София: Гутенберг, 2011, 337 стр.

рецензии:

Милена Кирова, Родно и велико. – Култура, бр. 33, 5 окт. 2012.

Албена Хранова, Срещи на иронията. – Култура, бр. 44, 21 дек. 2012, с. 7.

Debating the Past. Modern Bulgarian History from Stambolov to Zhivkov. Budapest: CEU Press, 2011, 367 pp.

рецензии:

Theodora Dragostinova, “Roumen Daskalov. Debating the Past. Modern Bulgarian History from Stambolov to Zhivkov”, American Historical Review October 2012, 1323-1325.

От Стамболов до Живков. Големите спорове за новата българска история. София: Гутенберг, 2009, 515 стр.

рецензии:

Михаил Груев, Значимо изследване върху новата и съвременна българска историография. – Критика и хуманизъм, кн. 29, бр. 2, 2009, 365-370.

Стефан Дечев, (Румен Даскалов: От Стамболов до Живков). Между релативистката рефлексия и позитивистката сигурност. http://hssfoundation.org/index.php?option=com_k2&view=item&id=434:roumen-daskalov-review&Itemid=55&lang=bg#_ftnref5

Българското общество, 1878-1939. София: Гутенберг, 2005.

Т. 1. Държава, политика, икономика. 470 стр.

Т. 2. Население, общество, култура. 575 стр.

рецензии:

Мартин Иванов, Мащабна фреска на българското общество. – Култура, бр. 9 от 10 март 2006.

Nikolai Poppetrov. “Rumen Daskalov. The Bugarian Society 1878-1939. Vol. 1-2”, Bulgarian Historical Review 35 (2007), no. 3-4, 269-274.

The Making of a Balkan Nation. Budapest: CEU-Press, 2004, 285 pp.

рецензии:

Mari Firkаtian (University of Hartford), Review article, Slavic Review 64 (2005), no. 3, 649.

Mary Neuburger (University of Texas), Review article, American Historical Review December 2005, 1628-1629.

Как се мисли Българското възраждане. Историографско проучване. София: ЛИК, 2002, 382 стр.

рецензии:

Георги Димитров, Да мислим ли възраждането? – Социологически проблеми 2004, кн. 1-2, 309-326.

Илия Тодев, В търсене на нови измерения: посттоталитарни проблеми в иконографията на българските национал-революционери. – Исторически преглед 62 (2006), кн. 3-4, 215-229.

дебат в: Балканският ХIХ век. Други прочити. Съст. Диана Мишкова. София, Център за академични изследвания, Рива, 2006.

Оттук - Оттам. София: ЛИК, 2000, 222 стр.

Между Изтока и Запада. Български културни дилеми. София: ЛИК, 1998, 352 стр.

Нещата наоколо. Наблюдения и размисли върху промените. София: ЛИК, 1998, 278 стр.

Въведение в социологията на Макс Вебер. София: Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, 1993, 275 стр.

Второ издание: София, «Изток – Запад», 2018, 312 стр.

Есета върху тоталитаризма и посттоталитаризма. София: Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, 1991, 127 стр.

СЪСТАВИТЕЛСТВO / EDITOR

Entangled Histories of the Balkans, Vol. 4: Concepts, Approaches, and (Self-) Representations, Roumen Daskalov, Diana Mishkova, Tchavdar Marinov, and Alexander Vezenkov (eds.). Leiden, Boston: Brill, 2017, 649 pp.

Рецензии:

Augusta Dimou, Entangled Histories of the Balkans, Vol. 4: Concepts, Approaches, and (Self-) Representations, Roumen Daskalov, Diana Mishkova, Tchavdar Marinov, and Alexander Vezenkov (eds.). Leiden, Boston: Brill, 2017. Glabal Intellectual History, 2018, 1-5, DOI: 10.1080/23801883.2018.1426088

Entangled Histories of the Balkans, Vol. 3: Shared Pasts, Disputed Legacies, Roumen Daskalov and Alexander Vezenkov (eds.). Leiden, Boston: Brill, 2015, 488 pp.

Превод на български: Преплетените истории на Балканите. T. 3. Споделено минало, оспорвани наследства. Ред. Румен Даскалов и Александър Везенков. София: Нов Български Университет, 2015.

Рецензии:

Wim van Meurs (Nijmegen/Kleve), “Entangled Histories of the Balkans, vol. 3: Shared Pasts, Disputed Legacies, eds. Roumen Daskalov and Alexander Vezenkov,” Südosteuropa, 65 (2107), no. 3, 604-606.

Lucien Frary, “Entangled Histories of the Balkans, vol. 3: Shared Pasts, Disputed Legacies, eds. Roumen Daskalov and Alexander Vezenkov”, Balkanistica 30 (2017), no. 1, 108-109.

Evguenia Davidova, “Entangled Histories of the Balkans, vol. 3: Shared Pasts, Disputed Legacies, eds. Roumen Daskalov and Alexander Vezenkov”, Slavic Review 75 (Fall 2016), no. 3, 742-743.

Николай Аретов, Преплетените истории на Балканите. Т. 2 и 3. –

Литературна мисъл 61 (2018), кн. 1, 120-126.

http://ifb.bsz-bw.de/bsz418273634rez-1.pdf

http://www.hsozkult.de/publicationreview/id/rezbuecher-22131

Entangled Histories of the Balkans, Vol. 2: Transfers of Political Ideologies and Institutions, Roumen Daskalov and Diana Mishkova (eds.). Leiden and Boston: Brill, 2014, 595 pp.

Превод на български: Преплетените истории на Балканите. Т. 2. Пренос на политически идеологии и институции. Ред. Румен Даскалов и Диана Мишкова. София: Нов Български Университет, 2014, 568 стр.

Рeцензии:

Николай Аретов, Преплетените истории на Балканите. Т. 2 и 3. –

Литературна мисъл 61 (2018), кн. 1, 120-126.

http://www.historiografija.hr/prikazi.php?id=236024

http://www.hsozkult.de/publicationreview/id/rezbuecher-22131

Entangled Histories of the Balkans, Vol. 1: National Ideologies and Language Policies. Roumen Daskalov and Tchavdar Marinov (eds.). Leiden and Boston: Brill, 2013, 551 pp.

Превод на български: Преплетените истории на Балканите. Т. 1. Национални идеологии и езикови политики. Ред. Румен Даскалов и Чавдар Маринов. София: Нов Български Университет, 2013, 520 стр.

Рецензии:

Frederic Ascombe, “Entangled Histories of the Balkans, vol. 1.”, Slavic Review 73 (2014), no. 3, 666-668.

http://hsozkult.geschichte.hu-berlin.de/rezensionen/2014-1-085

Николай Аретов, Преплетените истории на Балканите. Т. 1. – Литературна мисъл 59 (2016), кн. 2, 150-154.

В паяжината на смисъла. Текстове по символна антропология. Съст. Румен Даскалов и Борис Николов. София: ЛИК, 2000, 374 стр.

Защо сме такива? В търсене на българската културна идентичност. Съст. Иван Еленков и Румен Даскалов. София: Светлоструй, 1994.

Второ издание: София, Просвета, 1996, 496 стр.

(съавторство) Българската история в дати. Хронологичен справочник. София: 7 График М, 1991.

СТУДИИ И СТАТИИ / BOOK CHAPTERS AND JOURNAL ARTICLES:

2019

Предговор в: Макс Вебер, Социология на господството. Второ преработено издание. София: Рива, 2019, 5-42.

2018

Предговор в: Макс Вебер, Социология на религията. Второ преработено издание. София: Рива, 2018, 5-40.

2017

The Balkans: Region and Beyond, in Entangled Histories of the Balkans, Vol. 4: Concepts, Approaches, and (Self-) Representations, Roumen Daskalov, Diana Mishkova, Tchavdar Marinov and Alexander Vezenkov (eds.). Leiden, Boston: Brill, 2017, 1-43.

2016

Три енциклопедийни статии в: Encyclopedia of Romantic Nationalism in Europe, Joep Leersen (ed.). Amsterdam: Amsterdam University Press, 1016.

2015

Feud over the Middle Ages: Bulgarian-Romanian Historiographical Debates, in Entangled Histories of the Balkans, Vol. 3: Shared Pasts, Disputed Legacies, Roumen Daskalov and Alexander Vezenkov (eds.). Leiden, Boston: Brill, 2015, 274-354.

2014

(with Diana Mishkova) “Forms without Substance”: Debates on the Transfer of Western Models to the Balkans, in Entangled Histories of the Balkans, Vol. 2: Transfers of Political Ideologies and Institutions, Roumen Daskalov and Diana Mishkova (eds.). Leiden and Boston: Brill, 2014, 1-98.

Agrarian Ideologies and Peasant Movements in the Balkans, in Entangled Histories of the Balkans, Vol. 2: Transfers of Political Ideologies and Institutions, Roumen Daskalov and Diana Mishkova (eds.). Leiden and Boston: Brill, 2014, 281-354.

2013

Bulgarian-Greek Dis/Еntanglements, in Entangled Histories of the Balkans. Vol. 1: National Ideologies and Language Policies, Roumen Daskalov and Tchavdar Marinov (eds.). Leiden and Boston: Brill, 2013, 148-240.

Aleko Konstantinov and the Reception of his Bay Ganyo, in (Mis)Understanding the Balkans. Essays in Honor of Raymond Detrez. Michel De Dobbeleer & Stijn Vervaert, (eds.). Gent: Academia Press, 2013, 321-335.

Послеслов. – В: Как се мисли Българското възраждане. 10 години по-късно. Второ допълнено издание. София: Просвета, 2013, 283-292.

“Гмурци” и “сърфисти”. Отговор на Илия Тодев. – В: Как се мисли Българското възраждане. 10 години по-късно. Второ допълнено издание. София: Просвета, 2013, 304-308.

Митологизиране на историята: по български примери. – В: Как се мисли Българското възраждане. 10 години по-късно. Второ допълнено издание. София: Просвета, 2013, 309-319.

2010

Митологизиране на историята: по български примери. – В: История, митология, политика. Съст. Даниела Колева и Костадин Грозев. София: Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, 33-46 (електронно издание).

2009

Българският комунизъм в историографията. – В: История на Народна република България. Ред. Ивайло Знеполски. София: Институт за изследване на близкото минало, Сиела, 2009, 661-707.

2008

La “demokratie populaire”: les aventures d’une notion, Divinatio 27, Spring/Summer 2008 (Dossier: Le silence sur le communisme), 13-32.

Pro- und Antiwestliche Diskurse in Bulgarien, in Prowestliche und аntiwestliche Diskurse in den Balkanländern/Südosteuropa, Gabriela Schubert, Holm Sundhaussen (Hrs.). München: Otto Sagner Verlag, 2008, 176-198.

The Social History of Bulgaria: Topics and Approaches, East Central Europe 34-35 (2007/2008), no. 1-2, 81-100.

За “алтернативната история”, ако я има. – Социологически проблеми 2008, кн. 1-2, 390-393.

2007

Die Debatte über den Faschismus in der bulgarischen Geschichtsschreibung, in Schnittstellen. Gesellschaft, Nation, Konflikt und Erinnerung in Südosteuropa. Festschrift für Holm Sundhaussen zum 65. Geburtstag, Ulf Brunnbauer, Andreas Helmedach und Stefan Troebst (Hrs.). München: R. Oldenbourg Verlag, 2007, 507-520.

2006

Социалната история у нас. – В: Светове в социологията. Сборник в чест на проф. Георги Фотев. Съст. Пепка Бояджиева, Лиляна Деянова и др. София: Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, 2006, 120-137.

Поглед към градското всекидневие у нас, 1878-1939. – В: Антропологични изследвания. Т. VI. Съст. Магдалена Елчинова. София: Нов Български университет. Департамент “Антропология”, 2006, 9-27.

Проблематизация на Възраждането. – В: Балканският ХIХ век. Други прочити. Съст. Диана Мишкова. София: Център за академични изследвания, Рива, 2006, 159-164.

2005

Поглед към творческия път на проф. Николай Генчев. – Исторически преглед 61 (2005), кн. 1-2, 207-223.

Към една социална история на България. – В: Културата: граници и съседства. В чест на проф. Иван Стефанов. Съст. Даниела Колева и Мая Грекова. София: Университетско издателство "Св. Климент Охридски", 2005, 268-283.

2004

Как се мисли Българското възраждане: предизвикани мисли. – Социологически проблеми 2004, кн. 1-2, 327-333.

Да си спомним социализма: социализмът в мемоарите на видни комунистически функционери. – В: Около Пиер Нора. Места на памет и конструиране на настоящето. Съст. Ивайло Знеполски. София: Дом на науките за човека и обществото, 2004, 158-172.

Също на френски: Se souvenir du socialisme: le socialisme dans les memoires de quelques grands fonctionaires communists, Divinatio 19, Spring/Summer, 2004, 41-51.

2003

Локално време, глобално време – проблеми на периодизацията на историята на Балканите. – В: Историческо време и темпоралност. Около Райнхарт Козелек. Ред. Ивайло Знеполски. София: Дом на науките за човека и обществото, 2003, 405-422.

2002

Communism in Retrospective: Memoirs of Bulgarian Communist Leaders, East European Politics and Societies 16 (2002), no. 3, 965-977.

Populists and Westerners in Bulgarian History and Present, in History Department Yearbook, 2001-2002, Central European University, Budapest, 2002, 113-142.

Трансформации на българската интелигенция. – В: Ars inveniendi. Изследвания в чест на проф. Ивайло Знеполски. Съст. Жана Дамянова. София: Университетско издателство "Св. Климент Охридски", 2002, 285-360.

2001

Modern Bulgarian Society and Culture through the Mirror of Bai Ganio, Slavic Review 60 (2001), no. 3, 530-549.

Periodization of the History of the Balkans. Some Considerations, Wiener Zeitschrift zur Geschichte der Neuzeit 1 (2001), no. 2, 96-101.

Значения и употреби на Българското възраждане. – В: История, разказ, памет. Ред. Ивайло Знеполски. София: Дом на науките за човека и обществото, 2001, 110-148.

2000

Европа като мираж. – В: Новата публичност. Българските дебати през 2000 г. Съст. Благовест Златанов. София: Център за изкуства "Сорос", 2000, 84-86.

Социология на науката. – В: Новата публичност. Българските дебати през 1999 г. Съст. Албена Хранова. София: Център за изкуства "Сорос", 2000, 173-177.

1999

Europa und der Westen aus bulgarischem Blickwinkel seit dem Zweiten Weltkrieg, in Die Bulgaren und Europa von der Nationalen Wiedergeburt bis zur Gegenwart, Harald Heppner, Rumjana Preshlenova (Hrs.). Sofia: Akademieverlag "Prof. Marin Drinov", 1999, 243-262.

(with Holm Sundhaussen) Modernisieringsansätze, in Südosteuropa. Ein Handbuch. Magarditsch Hatschikjan and Stefan Troebst (Hrs.). München: C. H. Beck, 1999, 105-135.

Max Weber et les réalités est-européennes, in Max Weber. Relectures à l'ouest. Relectures à l'est, Ivaylo Znepolski (ed.). Sofia: Les Editions de la MSHS, 1999, 327-348.

The Emerging Order: Bulgarian Experiences with Democracy, in The Experience of Democratization in Eastern Europe. Selected papers from the Fifth Congress of Central and East European Studies, Richard Sakwa (ed.). Basingstoke: Macmillan, 1999, 202-221.

Politische Symbole und Rituale im postkommunistischen Bulgarien, in Bulgarien im Übergang. Sozialwissenschaftliche Studien zur Transformation, Hans Leo Krämer und Christo Stojanov (eds.). Gladbach: Edwin Ferger Verlag, 1999, 191-220.

1998

De Bulgaarse Geschiedenis als Nationale Mythe. Helden en Heiligen, Oost-Europa Verkenningen. December 1998, no. 154, 6-19.

Development in the Balkan Periphery Prior to World War Second: Some Reflections, in Südost-Forschungen, Band 57, München, 1998, 207-244.

A Democracy Born in Pain. Bulgarian Politics 1989-1996, in Bulgaria in Transition, John Bell (ed.). Boulder, Colorado: Westview Press, 9-38.

рецензии:

John Bristow (Trinity College, Doublin), Review article, Slavic Review 58 (1999), no 3, 675-676.

1997

Ideas about, and Reactions to Modernization in the Balkans, East European Quarterly 31 (1997), no. 2, 141-180.

1996

Transformations of the East European Intelligentsia: the Bulgarian Case, East European Politics and Societies 10 (1996), no. 1, 46-84.

Images of Europe in Early Bulgarian Modernization. in Cultural Aspects of the Modernization Process, Dimitri Ginev and Francis Sejersted (eds.). Oslo: TMV, 1996, 45-58.

1995

Образи на Европа през модерната епоха у нас. – Проблеми на културата 1995, кн. 1, 45-68.

1994

Images of Europe: a Glance from the Periphery. – Working papers SPS, no. 94/8. Florence: European University Institute, 1994, 39 pp.

Building up a National Identity: The Case of Bulgaria. – Working Papers SPS, no. 94/11. Florence, European University Institute, 1994, 31 pp.

Pouvoir disciplinaire et socialisme d’Etat: quelques réflexions accrochées à celles de Foucault, in Michel Foucault. Les jeux de la vérité et du pouvoir, Alain Brossat (ed.). Nancy: Presses Universitaires de Nancy, 1994, 111-121.

Национално-културната ни идентичност: начин на изграждане. Въведение. – В: Защо сме такива? В търсене на българската културна идентичност. Съст. Иван Еленков, Румен Даскалов. София: Светлоструй, 1994, 27-48.

1993

Въведение. – В: Макс Вебер, Ученият и политикът. София: "Микропринт", 1993, 5-41. Също под заглавие: Между научния и политическия разум. – В: Макс Вебер. Ученият и политикът. София: ЕОН, 2000, 146-182.

1992

Социологията на правото на Макс Вебер. – В: Правни изследвания (1990). София: Издателство на БАН, 1992, 5-25.

Историческата социология на Макс Вебер. Въведение. – В: Макс Вебер, Социология на господството. Социология на религията. София: Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, 1992, 5-50.

Бюрокрацията в концепцията на Макс Вебер. – Социологически проблеми 1992, кн. 2, 62-73.

Интелектуалците в концепцията на Макс Вебер. – В: Интелигенцията в културологическа перспектива. Ред. Николай Генчев. София: Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, 1992, 114-124.

Предизвикателството Николай Генчев. – Studia Culturologica 1992, кн. 1, 33-50.

1991

Накъде отива българското общество? – Избор 2 (1991), кн. 1, 12-18.

1990

70 години от смъртта на Макс Вебер (1864-1920). – Философска мисъл 46 (1990), кн. 7, 104-114.

Културните традиции на Изтока и Запада в творчеството на Макс Вебер. – Философска мисъл 46 (1990), кн. 10, 18-31.

1989

Концепцията на Макс Вебер за социалната стратификация. – Известия на Института по история на БКП, т. 63, 1989, 242-275.

Социална наука и ценности. Концепцията на Макс Вебер за “свободна от ценности” наука и съвременните спорове около нея. – Философска мисъл 45 (1989), кн. 3, 85-98.

Програмата за социология на Макс Вебер. – Социологически проблеми 21 (1989), кн. 4, 27-40.

Концепцията на Макс Вебер за историческото познание. – Исторически преглед 45 (1989), кн. 2, 58-73.

1988

Отправни точки на Веберовата интерпретация на религиите. – Годишник на Софийския Университет, Исторически факултет. Катедра по история и теория на културата. Т. 78, 1988, 184-206.

1987

Макс Вебер и изучаването на културите. – Проблеми на културата 1987, кн. 4, 37-50.

The Preference for Rationalistic Constructions in the Social Sciences: Thoughts on Max Weber and Alfred Schütz, in Proceedings. 8-th International Congress of Logic, Methodology and Philosophy of Science. Moscow, 1987, 135-137.

РЕЦЕНЗИИ / REVIEW ARTICLES

Балканите. Модернизация, идентичности, идеи. Сборник в чест на проф. Надя Данова (София: Институт за балканистика, 2011). – Historein, 2013.

Bulgaria, by Richard J. Crampton (Oxford: Oxford University Press, 2007), The English Historical Review 73 (2008), 242-244.

The Balkans: Identities, Wars, Memories, Contemporary European History 13 (2004), no. 4, 529-536.

John Connelly, "Sovietization of East German, Czech and Polish Higher Education", East European Politics and Societies 17 (2003), no. 1, 132-136.

Vladmir Migev, Die Kollektivierung des bulgarischen Dorfes, 1948-1958. (Sofia: Universitetsko izdatelstvo "Stopanstvo", 1995), Südost-Forschungen, 1999.

Identität, Migration und Grenzen auf dem Balkan. Zweite Konferenz der “Association for Balkan Anthropology” - ABA (Bukarest, 4-7. 9. 1997), Südosteuropa Mitteilungen 38 (1998), no. 2, 163-165.

Eнциклопедични статии в: Енциклопедичен речник по социология. Ред. Стоян Михайлов и Николай Тилкиджиев. София: М-8-М Михаил Мирчев, 1996.

Модерни идеи за цивилизациите. Рецензия за книгата на Елена Михайловска: “Цивилизация и цивилизации”. – Социологически проблеми 1993, кн. 1, 134-135.

Възможностите на критическата методология на науката. Peцензия за Димитър Гинев, Grundriss einer kritischen Wissenschaftstheorie, Frankfurt am Main: Peter Lang, 1989. – Философска мисъл 46 (1990), кн. 5, 140-141.

ПРЕВОДИ / TRANSLATIONS

Макс Вебер, Социология на господството. Социология на религията. София: Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, 1992, 530 стр. (превод от немски от: Max Weber, Wirtschaft und Gesellschaft. Tübingen, 1981).

Второ преработено издание:

Социология на религията на Макс Вебер. София: Рива, 2018.

Социология на господството на Макс Вебер. София: Рива, 2019.

Макс Вебер, Науката като призвание. – В: Макс Вебер, Ученият и политикът. София: Микропринт, 1993 (Превод от немски: Max Weber, Wissenschaft als Beruf).

Второ издание: София: ЕОН, 2000.

Трето издание: Макс Вебер, Политиката като призвание. Науката като призвание. София: Рива, 2017.

Макс Вебер, Интермедия. Религиозен хабитус и рационализиране на образа на света. – В: Идеи в културологията. Т. 2. Съст. Иван Стефанов, Димитър Гинев. София: Университетско издателство "Климент Охридски", 1993, 175-198. (Превод от немски: Max Weber, Intermezzo, in Max Weber, Religionssoziologie, Vol. I). Препечатано в Макс Вебер, Генезисът на западния рационализъм. Ред. Кольо Коев. София: Критика и хуманизъм, 2001, 146-187 (Критика и хуманизъм, 2019, 309-360).

ЕЗИКОВА РЕДАКЦИЯ / LANGUAGE EDITOR

Арнолд Тойнби, Изучаване на историята. Превод: Лиляна Симеонова. София: Университетско издателство “Св. Климент Охридски”. 1992.

Курсове от текущия семестър: