Преподавател(и):

проф. Мартин Канушев  д-р

Описание на курса:

Компетенции:

Успешно завършилите курса студенти:

1) знаят:

Студентите ще знаят основните научни традиции в историята, методологията и теорията на социология на престъпността. Ще познават структурните особености на специфичния социален контекст, направил възможно възникването на феномена престъпност. Ще разполагат със системно знание за историческите метаморфози и формите на съществуване на престъпността, включително и за нейната социална роля по време на българския постсоциалистически преход в края на ХХ в.

2) могат:

Студентите ще могат цялостно и последователно да концептуализират динамичните граници между законно и престъпно поведение. Те ще могат да изградят личностна компетентност и гражданска позиция спрямо проявите на престъпността както в глобален мащаб, така и в национален контекст. Ще могат да диагностицират феномените на организираната престъност в съвременното българско общество и да прогнозират социалната ефикасност на различните мерки за контрол и превенция.

Предварителни изисквания:
Няма

Форми на провеждане:
Редовен

Учебни форми:
Лекция

Език, на който се води курса:
Български

Теми, които се разглеждат в курса:

1. Проблемът за престъплението и престъпността в контекстта на съвременната социология. Специфика на гледните точки и различните подходи. Класическа школа, позитивизъм, чикагска школа, школа на социалната защита, икономическа школа, теория за диференциалната връзка, конфликтни теории. Условия за възможност и граници на валидност на различните перспективи.
2. Социологическият подход към изследването на престъпността. Исторически условия за възникване и развитие на феномена. Що е личност в социологическа перспектива. Дуализмът на човешката природа и неговите социални причини. Криминалната личност. Съществува ли престъпник по рождение?
3. Правото като социален регулатор. Правната норма – произход и условия за нейната възможност. Абстрактно-всеобща форма. Функционирането на правната норма във всекидневните отношения. Граници на приложимост и валидност на правните норми. Правилото и нормата. Дисциплинарната власт.
4. Социология и криминология. Класическата школа и възникването на криминалния човек. Криминална нозология,типология,спецификация. Морфологични аномалии и патологични отклонения. „Роденият” и „наученият” престъпник. Ситуативният престъпник. Първичният нарушител и криминалният субект. Рецидивистът.
5. Позитивисткото направление в социологическото изследване на престъпността. Норма и патология. Проблемът за аномията. Социална структура и аномични състояния. Границата на нормата и процеса на интериоризация на правния ред. Престъпността – един „нормален” феномен. Що е социална патология?
6. Чикагската школа. Теория и факт в криминологията. Престъпно поведение и градска среда. Ключови фактори за генезиса, развитието и трансформациите на престъпността. Вътрешна диференциация на престъпните субкултури. Подходът от позицията на множествените фактори. Детерминация срещу каузалност
7. Икономическа школа. Причини за генериране на криминалното поведение. Социална стратификация и групова принадлежност. Трудова заетост, жизнен стандарт и хронична бедност. Многофакторна причинност на съществуването на престъпността. Икономически кризи, пазарни цикли и нива на престъпност.
8. Разбиращи социологически теории. Социалното конструиране на престъпността. Теория за диференциалната връзка. Символен интеракционизъм. Феноменологическа перспектива към престъплението. Етнометодология и процесите на стигматизация. Престъпникът – един институционален продукт.
9. Школата на социалната защита. Престъпният субект и опасният индивид. Наказанието – съвършен механизъм за защита на обществото. Санкциониране или превенция на престъпността. Легални санкции срещу осигурителни мерки. Системи за сигурност срещу социалната опасност. Що е рисков субект?
10. Конфликтни социологически теории. Социално действие, взаимодействие и социален конфликт. Ценности компоненти и структурни различия, генериращи престъпността. Методи на неутрализация на властовото функциониране на нормативния ред. Теория за деликвентността. Нормализиращи инстанции.
11. Полиция и престъпност. Възникване и развитие на полицейската институция. Двойствената социална роля на полицейски апарат. Арест, разпит и разследване. Функциите на самопризнанието. Полицейски контрол и престъпно поведение. Как функционира социалната система „полиция – съд – затвор – престъпност”?
12. Правосъдие и престъпност. Наказателно право или дисциплинарна власт. Диференцираната властова стратегия на съдебната иституция. Противозакония и престъпност. Степенуване и модулиране на законовите наказания. Казусът „опасен рецидив” и възникването на рецидивната престъпност. Общ, специален и пенитенциарен рецидив. Криминалният субект.
13. Раждането на модерния затвор. Предмодерни форми на изолиране. Затворът като обобщена форма на наказване. Административният апарат. Унифициране на наказанията. Структура на наказателната система на задържането. Основни цели и функции на съвременния затвор. Социалният статус на осъдените. Поправяне, превъзпитание и ресоциализация.
14. Властта и редът в пространството на затвора. Пространствено сглобяване на йерархизирани типове надзор. Ролята на режима на задържане, дисциплината, труда и образованието. Интериоризиране на надзираващия поглед. Непрекъснат надзор. Нисходяща индивидуализация. Градацията на контрола. Нарастващата обективация. „Окото на властта” и надзираващият поглед. Паноптикумът.
15. Мястото на затвора в социалистическото общество. Материално съдържание и социални форми. Режим в местата за лишаване от свобода. Типове места за лишаване от свобода. Общественополезен труд, идейно-възпитателна работа и професионално обучение на осъдените. Средства за поддържане на реда и дисциплината. Организираната престъпност. „Демократичният” затвор – от индивидуална социална опасност към оценка на криминалния риск.

Литература по темите:

А г а м б е н, Д. 2004. Homo Sacer. Критика и Хуманизъм, София.

Арент, Х. 2004. Айхман в Йеросалим: Бележки за баналността на злото. Сиела, София.

Ариес, Ф. 2005. Човекът пред смъртта. Т. 1-2, ЛИК, София.

Бекария, Ч. 1993. За престъпленията и наказанията. ТедИна, Варна.

Бенхабиб, Ш. 2001. Ситуиране на А-за. Критика и хуманизъм, София.

Вебер, М. 1992. Социология на господството. Социология на религията. УИ ”Св. Климент Охридски”, София.

Вебер, М. Социология на правото. Непубликуван превод.

Долапчиев, Н. 1994. Наказателно право. Издателство на БАН, София.

Дуоркин, Р. 2003. Да се отнасяме към правата сериозно. Критика и хуманизъм, София.

Дюркейм, Е. 1994. Избрано. Критика и хуманизъм, София.

Закон за изпълнение на наказанията. 2005. Сиби, София.

Кангилем, Ж. 1994. Нормално и патологично. УИ “Св. Климент Охридски”, София.

Канушев, М. 2008. Социалното конструиране на девиантния субект. Критика и хуманизъм, София.

Канушев, М. 2015. Историческа социология на наказателните политики в България. Том І. Престъпление и наказание в националната държава. НБУ, София.

Канушев, М. 2016. Историческа социология на наказателните политики в България. Том ІІ. Наказателните практики на комунистическия режим. НБУ, София.

Ломброзо, Ч. 1999. Престъпникът. Криминална типология. Екстрем, София.

Социология преступности. 1966. Прогрес, Москва

Съдебна практика в България. 2005, Т. 1-2, Наука и изкуство, София.

Наказателен кодекс. 2005. Сиела, София.

Наказателно-процесуален кодекс. 2005. Сиела, София.

Престъпления и осъдени лица. 1993-2005. НСИ, София.

Торбов, Ц. 1992. История и теория на правото. БАН, София.

Фотев, Г. (съст.). 2005. Социология на отклоняващото се поведение. Просвета, София.

Фуко, М. 1992. Генеалогия на модерността. УИ “Св. Климент Охридски”, София.

Фуко, М. 1997. Власт. Критика и хуманизъм, София.

Ф у к о, М. 1998. Надзор и наказание. Раждането на затвора. УИ “Св. Климент Охридски”, София.