SOCB501 Социологически теории за модерността
Анотация:
Понятието модерност се използва в семантично разнообразни хуманитарни дискурси и контексти: в европейските науки за духа началото й поставя се поставя с Ренесанса на ХV век, в икономически план тя се свързва с индустриализацията и капиталистическото производство през ХVІІІ век, в политически – с Просвещението, Френската революция и оформилите се в началото на ХІХ век териториални държави и национални идеологии, в психологически – с релативизирането на светогледите и ценностните системи, с фрагментиране на опита за действителността, с усилване на саморефлексивността; в естетически – със съпротива спрямо канона и с поява на нови литературни жанрове и стилове в изкуствата от края на ХІХ и началото на ХХ век. Тези различни аспекти се представят в рамките на курса през поредица от социологически и философски рефлексии върху и диагнози на модерността. Специален акцент се поставя върху секуларизацията като последица от Просвещението и от преобразуването на отношението между вяра и знание.
Преподавател(и):
доц. Теодора Карамелска д-р
Описание на курса:
Компетенции:
Успешно завършилите курса студенти:
1) познават:
- основни понятия и изследователски ракурси към генезиса на модерността и нейната полисемантичност в поредица от превърнали се в класически (социологически, културологични и философски) теоретични проекти от втората половина на ХІХ и ХХ век;
- спецификата на националните контексти на възникване и употреба на понятието, както и на постмодерната рефлексия върху социални феномени на модерността.
2) могат:
- да се ориентират в комплексни културноисторически процеси и събития, свързани с модерността и последващото им въздействие;
- да реферират и боравят свободно с модели на аргументация от хуманитарни дискурси, фокусиращи различни аспекти от развитието на модерните общества.
Предварителни изисквания:
няма
Форми на провеждане:
Редовен
Учебни форми:
Лекция
Език, на който се води курса:
Български
Теми, които се разглеждат в курса:
Литература по темите:
Литература
Адорно, Т. 2002. Естетическа теория. София: ИК „Агата-А”.
Бек, У. 2004. Световното рисково общество. София: „Обсидиан”.
Бел, Д. 1994. Културните противоречия на капитализма. София: „Народна култура”
Бъргър, П. (съст.). 2004. Десекуларизацията на света. София: „Критика и хуманизъм”.
Вебер, М. 1992. Социология на господството. Социология на религията. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски”.
Вебер, М. Генезис на западния рационализъм. София: „Критика и хуманизъм”.
Вебер, М. 2004. Протестантската етика и духът на капитализма. София: „Просвета”.
Гадамер, Х.-Г. 2009. Наследството на Европа. София: „Критика и хуманизъм”.
Димитров, Г. 1995. „Модернизацията – основание за съществуването на социологията”. В: Соцологически проблеми, 2.
Зимел, Г. 2001. „Големият град и духовният живот”. В: Социологически проблеми, 1-2.
Елиас, Н. 1999. Относно процеса на цивилизация. София: „Атика”.
Кафка, Ф. 2006. „Процесът”. В: Избрано. София: „Фама”.
Лиотар, Ж.-Фр. 1993. Постмодерното обяснено за деца. София: „Критика и Хуманизъм”.
Лиотар, Ж.-Фр. 1996. Постмодерната ситуация. София. „Наука и изкуство”.
Маркс, К. 1988. Капиталът. Т.1. София: „Партиздат”. (Раздел 1. Стока и пари, 4. Фетишният характер на стоката и неговата тайна).
Хабермас, Ю. 1991. „Модерността – един незавършен проект”. В: Критика и хуманизъм, 3.
Хабермас, Ю. 1999. Философският дискурс на модерността. Плевен: „Евразия-Абагар”
Фройд, З. 1993. „Неудовлетворението в културата”. В: Идеи в културологията, т. 2, София: „Наука и изкуство”.
Фройд, З. 1991. Ерос и култура. Плевен: „Евразия-Абагар”
Фуко, М. 1997. Просвещение и критика. София: „Критика и хуманизъм”
Фуко, М. 1992. Генеалогия на модерността. София: УИ „Св. Климент Охридски”.
Фюре, Ф., Д. Рише. 2005. Френската революция. София: „Кама”.
Фюре, Ф. 1995. Да мислим френската революция. София: „Критика и хуманизъм”.
Weber, A. 1927. „Der Beamte” (1909). In: Ideen zur Staats- und Kultursoziologie. G. Braun, Karlsruhе.
Средства за оценяване:
2 х 2 часа текущ контрол