Дистанционни програми - Каталог 2020/2021 | Философия ДО | PHIB403D

PHIB403D Философски теории за истината

Анотация:

• Главната образователна задача на курса е да запознае студентите с най-важните философски теории за истината. Предпоставка за това е изясняването на разликите между всекидневните и философските значения на думата “истина”. Затова в курса се въвеждат и обясняват редица специфични понятия каквито са например двойките понятия “априорни и емпирични истини”, “аналитични и синтетични истини” и др.

• Основната част на курса е посветена на представянето и анализа на основните теории за истината – кореспондентна, кохерентна, прагматистка и консенсусна заедно с някои техни разновидности. Във всички тези теории, както и в Декартовата теория за истината се правят опити за формулиране и обосноваване на критирий за истинността на изказванията. По отношение на всеки от тези опити са отправяни съществени възражения, на които в курса се отделя специално внимание.

• По-различен характер имат т. н. “редукционистка теория за истина” на Ф. Рамзи и екзистинциално-онтологичната теория за истината на М. Хайдегер. В тях не се правят предложения за формулиране на критирий на истината, а се правят изказвания относно самата същност на истината. Ето защо те се разглеждат като гранични случаи.

• За да се очертае по-прецизно полето на философските дискурси върху истинатата, се разглеждат и по-специфичните проблеми за истината и научните теории и за истината на моралните изказвания. Накрая в два от трите текста за семинарна работа, на Ницше и Фуко, се разглеждат две радикално критични позиции, в които се поставя под въпрос самия философски дискурс за истината.

прочети още
Към курсовете на програмата График Виртуално обучение
Философия ДО

Преподавател(и):

доц. Христо Гьошев  д-р

Описание на курса:

Компетенции:

Успешно завършилите курса студенти:

Успешно завършилите курса студенти трябва да:

1) знаят:

• кои са най-важните философски теории за истината;

• в какво се състоят разликите между всекидневните и философските значения на думата “истина”;

• какво е съдържанието на основните теории за истината и какви са съществените възражения срещу тях;

• в какво се състоят критиките срещу самия философски дискурс за истината.

2) могат:

• да формулират и обосновават специфичните за различните теории критирии за истината;

• да преценяват стойността на критични възражения срещу тези критерии.
Предварителни изисквания:
Няма

Форми на провеждане:
Дистанционен

Учебни форми:
Лекция

Език, на който се води курса:
Български

Теми, които се разглеждат в курса:

  1. Увод. Всекидневни употреби на думата “истина”. Истина и лъжа. Истина и илюзия. Истина и автентичност. Истина и правилност. Философското понятие за истина.
  2. За какви истини говорят философите? Априорни и емпирични истини (Г. Лайбниц: “истини на факта” и “истини на разума”) . Аналитични и синтетични истини. Необходими и случайни истини.
  3. Ситуиране на проблема за истината във философията. “Истинността” – свойство на изказванията. Теория на познанието и логика. Проблемът за критерия за истинността на изказванията. Няколко концепции за истината.
  4. Истината като очевидност (Декарт). Съдържание: изказванията са истинни когато не могат да бъдат поставени под съмнение. Основни възражения срещу схващането за истината като очевидност.
  5. Кореспондентна теория за истината (Аристотел). Съдържание: изказванията са истинни когато се съгласуват с фактите. Основни възражения срещу кореспондентната теория за истината. Нужно ли е изобщо понятието “истина” – т. н. “редукционистка теория за истина” (Ф. Рамзи).
  6. Семантична теория за истината (А. Тарски) като опит да се обоснове по-слаб вариант на кореспондентната теория. Какъв е ямисълът на предиката “истинен”. “Обектен език” и “метаезик”. Ограничена валидност – важи само за езици с напълно определена формална структура.
  7. Кохерентна теория за истината (Лайбниц, Хегел). Съдържание: изказванията са истинни когато са съгласувани с други изказвания. Слаб вариант – когато не противоречат на други изказвания. Силен вариант – когато истинните могат да се изведат логически от система от други истинни изказвания. Основни възражения срещу кохерентната теория за истината.
  8. Текущ контрол
  9. Прагматистка теория за истината (У. Джеймс). Съдържание: изказванията са истинни когато практическите следствия от тях допринасят за постигането на нашите цели – истинността е равна на полезност. Основни възражения срещу прагматистката теория за истината.
  10. Истина и научна теория. Ч. С. Пиърс – одобрението на научната общност като критерий за истинността на научната теория (конвенционализъм). Виенски кръг – принцип на емпиричната верификация (верификационизъм). К. Попър – принцип на фалсификацията (фалсификационизъм).
  11. Екзистинциално-онтологична теория за истината (М. Хайдегер). Истината на изказванията и истината на битието. Съдържание: истината е по начало самото откриване на битието. Основни възражения срещу екзистенциално-онтологична теория за истината.
  12. Истина и морал. Дескриптивни и нормативни изказвания. Могат ли нормативните изказвания на морала да бъдат истинни? Изказванията на морала са истинни когато са обосновани. Абсолютно и хипотетично обосноваване на морала.
  13. Фридрих Ницше, “Отвъд доброто и злото”.
  14. Мишел Фуко, “Археология на знанието”.
  15. Дискусия върху същността на истината

Литература по темите:

АРИСТОТЕЛ: Метафизика, София 2002.

АРИСТОТЕЛ: Топика, София 2002.

БЕРГСОН, АНРИ: Интуиция и интелект, София 1994.

ВИТГЕНЩАЙН, ЛУДВИГ: Избрани съчинения, София 1988.

ГАДАМЕР, ХАНС-ГЕОРГ: История и херменевтика, София 1994.

ГАДАМЕР, ХАНС-ГЕОРГ: Истина и метод, Плевен 1997.

ДЕКАРТ, РЕНЕ: Избрани философски произведения, София 1978.

ДЕКАРТ, РЕНЕ: Метафизика, София 1996.

ДЕКАРТ, РЕНЕ: За метода, изд. ЛИК, София 1997.

ДЖЕЙМЗ, УЙЛЯМ: Прагматизмът, София 1994.

КАНТ, ИМАНУЕЛ: Пролегомени, София 1993.

ЛАЙБНИЦ, ГОТФРИД: Новите опити върху човешкия разум, София 1966.

НИЦШЕ, ФРИДРИХ: Отвъд доброто и злото, в: Съчинения в 6 тома, т. 5, София 2003.

РИКЬОР, ПОЛ: История и истина, София 1993.

СИВИЛОВ, ЛЮБЕН (съст.): Теории за истината, София 1995.

ФУКО, МИШЕЛ: История на сексуалността, Плевен 1993.

ФУКО, МИШЕЛ: Археология на знанието, София 1996.

ХАЙДЕГЕР, МАРТИН: Същности, София 1992, 1999.

ХЕГЕЛ, ГЕОРГ ВИЛХЕЛМ ФРИДРИХ: Феноменология на духа, 1999.

ЯСПЕРС, КАРЛ: Въведение във философията, София 1994.

POPPER, KARL: Logik der Forschung, Wien 1934.

RAMSEY, F. P.: Facts and Propositions, in Proceedings of the Aristotelian Society, Suppl. Vol. 7, 1927.