PHIB402D Философията в България
Анотация:
• Основната цел на курса е да даде представа за философията в България и за нейните характерни определения, зададени от специфичния културен, исторически и езиков контекст. За целта особено внимание в курса се отделя на методологическото разясняване на понятия като „българска философия” и „българска философска мисъл” , както и на границите при тяхната употреба.
• В курса се представят редица автори, които имат пряко отношение към предмета на философията в България. Прави се преглед на развитието на понятието за философия в българската култура от Възраждането до средата на XX век.
Преподавател(и):
доц. Ясен Захариев д-р
Описание на курса:
Компетенции:
Успешно завършилите курса студенти:
1) знаят:
• Какви са особеностите и развитието на философията в България.
2) могат:
• Да оценяват философията в България без да изпадат в двете често срещани крайности на сляпо отричане или шовинистично надценяване на нейната общокултурна значимост.
Предварителни изисквания:
няма
Форми на провеждане:
Дистанционен
Учебни форми:
Лекция
Език, на който се води курса:
Български
Теми, които се разглеждат в курса:
- Митът за българската философска мисъл – коя мисъл може да бъде „философска”?
- Формално понятие за предмета “Философията в България” – Отново на въпроса „Що е философия”.
- Общи черти на проникването на философията в България от Възраждането до средата на 20 век – нагласи и влияния.
- Философията като житейска мъдрост в общественото “позорище” (сеир) – Софроний Врачански.
- Философията като логика. Как “звучи” философията на български? – Васил Хаджистоянов Берон.
- Български разкази за историята на Философията; проф. Иван Георгов.
- Първата завършена философска система на български език. Иван Гюзелев.
- Философията като идеология и връзката й с политиката. Димитър Благоев и Тодор Павлов.
- Философски ориентации около кръга “Мисъл”, философията и изкуството.
- Философията като “основна наука”. Димитър Михалчев.
- Теорията на познанието в системата на Димитър Михалчев.
- Философският плурализъм в България – сп. “Философски преглед” 1929 -1943 г.
- Иван Саръилиев между Бергсон и прагматизма.
- Партийната философия след 1944г.
- Философията в България – обобщение.
Литература по темите:
ЗАДЪЛЖИТЕЛНА ЛИТЕРАТУРА
1. Захариев, Ясен, Магарето на Минерва, С. 2011
2. Захариев, Ясен, Философия и биография, С. 2012.
3. PHIB 402,Философията в България, учебно помагало, съст. Ясен Захариев, Библиотека на НБУ, Чит. 1.
ПРЕПОРЪЧИТЕЛНА ЛИТЕРАТУРА
1. Антология на българската философска мисъл, Т. 1-2, С. 1973
2. Берон Васил Стоянов, Логика, С.1980
3. Берон, П., Славянска философия, С. 2000
4. Бънков, А., Развитие на философската мисъл в България, С. 1966
5. Бъчваров, М., Българската философска мисъл през Възраждането, С.1966
6. Бъчварова, Н.; Бъчваров, М., Д-р Петър Берон, С.1975
7. Българската философска култура през 19-20 век, С.2000
8. Георгиев, Н., Тоги, фракове, лири, в: Световност, демокрация, малки народи, С. 200
9. Георгов, И., История на философията, Т. 1, С. 1925
10. Гюзелев, Ив., Светът като продукт на съзнанието, С. 1907
11. Денков, Д., Димитър Михалчев, С 1988
12. Защо сме такива - В търсене на българската културна идентичност, С.1995
13. Казанджиев, С., Философски и психологически съчинения, С.1982
14. Кулов, В., Възгледите на Димитър Михалчев за познанието, С.1994
15. Михалчев, Д., Форма и отношение, С.1931
16. Михалчев, Д., Философията като наука, С.1946
17. Михалчев, Д., В какво се състои познанието?, в: Философски алтернативи, бр.5-6, 1994
18. Михалчев, Д., Диалектика и софистика, С.1994
19. Софроний Врачански, Съчинения в два тома, С.1992
20. Саръилиев, И., Прагматизъм, С. 2002
21. Саръилиев, И., Усилието да узнаваш, С. 2004
22. Саръилиев, И., Meditationes, С. 2005.
23. Стаматов, А., Европейски проекции върху българската философска култура, С.1996
24. Стаматов, А., Философско-етическите идеи в културно-просветните процеси у нас от Възраждането до средата на XX век, МГУ “Св. Иван Рилски”, С.1998