Преподавател(и):

доц. Невелина Попова  д-р
ас. Весела Данчева-Богданова  

Описание на курса:

Компетенции:

Успешно завършилите курса студенти:

1) знаят:

• специфичните драматургични принципи на изграждането на анимационния сценарий и да адаптират различни литературни текстове за анимационните си замисли.

2) могат:

• Да пишат анимационни сценарии, да интерпретират, да създават пародии.

Предварителни изисквания:
• обща литературна и кинематографична грамотност. Предполага се, че те вече са преминали началните драматургични курсове.

Форми на провеждане:
Редовен

Учебни форми:
Лекция

Език, на който се води курса:
Български

Теми, които се разглеждат в курса:

1. Пародията като ключ към изграждането на анимационния разказ. • Използването на знака и цитата в анимационната драматургия - в контекста на постмодернизма. • Инперпретацията и динамичната структура на художествената творба. • Смисловото преобразуване на текста в процеса на раждането на творбата и на възприятието й.
2. Отново за повествователните модели в литературата и в анимацията. Свързване на епическата повествователност и драматургичната концентрация на разказа. • Класическата композиционна схема и редуцираните схеми на кратките форми. • Възможностите на анимационната миниатюра. Притчовата миниатюра като любимо дете на българската анимация. • Общи проблеми на екранизацията. Различните подходи към интерпретацията на съществуващия литературен текст. • Притчата, приказката, мита, легендата, баснята като източници на анимационни сюжети – и за деца, и за възрастни.
3. Детската литература - неизчерпаема съкровищница на образи и сюжети при екранизацията в съвременната кинодраматургия. • Условността на приказното пространство ( съпоставяне с с мита и легендата) и анимационната условност. Видове приказки. Общи характеристики, произход, структура. • Българските народни приказки. Пътешествие към златната ябълка,с ламята, със самодивската любов, слънчевата майка, с Клан-клан-недоклан и… сливите за смет. • Авторските приказки на Ангел Каралийчев, Елин Пелин, Асен Разцветников, Николай Райнов, Ран Босилек, Дора Габе, Йордан Радичков и Валери Петров. • Приказки от цял свят - индийски, руски, японски, африкански и др. Приказките на Шехерезада.
4. • Детската литература през 17 - 19 век : басните на Лафонтен, приказките на Шарл Перо. Немската детска литература през 18 - 19 век. Романтизмът и възраждането на приказката. Приказките на Братя Грим, Вилхелм Хауф и Хофман. В най-съкровените приказни светове на Ханс Кристиян Андерсен.
5. •Английската литература за деца от края на 19 и началото на 20 век. Пътешествия с Луиз Карол и Алиса в страната на чудесата и огледалния свят, с Робърт Стивънсън на Тайнствения остров,с Оскар Уайлд и Щастливия принц.Приказките на Р. Киплинг. •Италианска литература за деца . “Приключенията на Пинокио” на Карло Калоди и “Сърце” на Едмондо де Амичис. -Славянски литератури за деца: Руска - А. С. Пушкин, Лев Толстой, Алексей Толстой, Александър Грин, Павел Бажов; полска - Хенрих Сенкевич; чешка - Карел Чапек, Божена Немцова; сръбска - Бранислав Нушич.
6. • Френска детска литература от края на 19век и първата половина на 20 век. Жул Верн и началото на научната фантастика. “Без дом” на Хектор Мало. • “Малкият принц” на Антуан дьо Сент Екзюпери. -Любими автори от втората половина на 20 век: представяне на героите и историите на А. Милн, Селма Лагерльоф,Астрид Линдгрен, Джани Родари, Николай Носов, Доналд Бисет, Ерих Кестнер, Джон Толкин, Кенет Греъм, Михаил Енде и други съвременни автори.
7. Средновековните европейски легенди. -Тристан и Изолда, -Рицарите на кръглата маса и Крал Артур, -Хамелнският ловец на плъхове
8. -Летящият Холандец, - Фауст, -Дон Жуан и др.
9. Обсъждане на студентските сценарии по приказки и легензи.
10. Поезия и анимация : дълбинна родствена връзка. Лирични и философски кодове в изграждането на анимационния сюжет. Ритъмът, римата, повторът, паралелизмът като структурообразуващи принципи.Музикалният лайтмотив.
11. Естетиката на символизма и модерното изкуство. Символ и мит. Тропите в поезията и анимацията.Метафоричността на поетичното слово и “възвърнатата” метафора в анимацията. Вътрешната динамика на образите в анимацията: разширяване на смисловите полета от метонимията и метафората към символа.
12. Работа с класически и съвременни поетични текстове.
13. Работа с класически и съвременни поетични текстове.
14. Работа с класически и съвременни прозаични и поетични текстове.
15. Финално обсъждане на студентските работи и драматургичните подходи в отделните интерпретации.

Литература по темите:

I. Различни литературни текстове, част от които са включени в тематичния план.

II. Теоретични текстове.

1. Герчева, Красимира К. – Естетиката на анимационния филм, Наука и изкуство, С., 1979, с.13.

2. Герчева, Красимира К.- Феноменът българска анимация, С., “Наука и изкуство”, 1983.

3. Надежда . Маринчевска М. – Българско анимационно кино: 1915 – 1995, ИК “Колибри”, София, 2001.

4. Маринчевска, Надежда .Квадрати на въображението. С., Титра, 2005.

5.Лотман, Юрий М. – О языке мультипликационных фильмов, сб. Об искусстве,Санкт-Петербург, 1998.

6.Асенин, С.В. – Волшебники экрана, М., 1974.

7.Янакиев, Александър – Екранното изкуство – кодиране и декодиране, Проблеми на изкуството, бр.2, 1994.

8.Bendazzi, Giannalberto – Cartoons, One hundred years of cinema animation,1994 John Libbey & Company Ltd.

9.A Reader im Animation Studies, edited by Jayne Pilling, John Libbey & Company L.1997.

10. Wells, Paul, Understanding Animation, First published by Routledge, 1998.

11. Сборник “Проблемы синтеза в художественной культуре”, Москва, “Наука”, 1985.

12. Эйзенштейн, С.М. – Дисни, в сб. “Проблемы синтеза в художественной культуре”, Москва, “Наука”, 1985.

12. Христова, Светла – Сценарийният сюжет, С., НБУ, 2010

13. Касирер, Ернст – Философия на символичните форми Митическото мислене, Eurasia, Academic Publishers, 1998.

14. Иванов – Вано, И.П. – Кадр за кадром, М. „Искусство“, 1980.

15. Асенин, С.В. – Мудродсть вымысла, М., „Искусство“, 1983.

16. Стоянович, Иван – Вчерашна анимация, сп. „Киноизкуство“, бр. 8, 1987.

17. Янакиев, Александър – „Дърпай“ или за индивидуалната анимация, „Кино и време“, бр. 27, 1989.

18. Wells, Paul.Short cuts, London, Wallflower Press, 2002

20. Норштейн, Юрий- Ярбусова, Франческа – Сказка сказок, Москва, „Красная площадь”, 2005.

21. A Reader in Animation studies,edited by Jayne Pilling; London-Sydney, John Libbey Company,1997.

22. Halas John. Masters of Animation, London, BBC books,1987.

23. Николова, Искра – Текстове в движение – проблеми на превода и адаптацията, С., ИК „П. Венедиктов“, 2005.

24. Маневич Йосиф М. – Сквозь магический кристалл, М. 1969.

25. Brian Mc Farlane, Novel to Film, An Introduction to the Theory of Adaptation, Clarendon Press – Oxford, 1996.

26. Знеполски, Ивайло - Умберто Еко и уханието на розата. С., Наука и изкуство, 1987.

27. Seger Linda, Making a good Script Great, S. French, Hollywood, 1994.

28. Барт, Ролан. Въображението на знака. С., Народна култура, 1991.

29. Базен, Андре. Что такое кино? Москва, изд. Искусство, 1972.

30. Лиотар, Жан – Франсоа. Посмодерната ситуация. С., Наука и изкуство, 1996.

31.Нейкова, Радостинал Комиксът на съвременния екран. София, Просвета, 2009.

32. Николова, Цветомира. Хипотезата за странната долина и анимацията. С., НБУ, 2014

33. Попова, Невелина - Драматургичното пространство на анимацията, С., НБУ, 2016

Средства за оценяване:

Текущите оценки се поставят след всяка от двете междинни сесии, когато се събират самостоятелните студентски работи.

Водещо за текущите, както и за крайната оценка, са показаните сценарни умения във всички сценарни задачи по времена семестъра, както и семинарните участия. Предадените сценарии на финала не трябва да са по-малко от пет. От изключително значение при оценяването е активността на студента по времена семестъра и неговото индивидуално развитие.