GENB029 Естетика и теория на изкуството

Анотация:

Курсът се състои от 60 аудиторни часа, разпределени в три тематични блока за два семестъра. Първият и вторият тематичен блок са с теоретична насоченост и засягат най-важните етапи и автори в естетиката, спецификата на естетическото знание с неговите основни понятия, факти и реалии, относими към широка сфера на научни области. Като централно се извежда понятието Красиво. Третият тематичен блок обхваща последователно видовете изкуства и техните връзки. Курсът има уводен характер и се надгражда над общото образование на студентите, придобито главно в хуманитарния цикъл на средното образование. Чрез достъпно изложени въпроси и тълкувания курсът цели създаването на интердисциплинарни умения за широко и свързано разглеждане на проблеми, общи за науките, изкуствата, всекидневния опит и модерната комуникационна среда. Във фокуса са поставени философската естетика, нейните исторически проблематизации, включително като теория на изкуството, съвременните дебати за сферата на естетическото и съдбата на съвременното изкуство. Особена задача на курса е да проследи логиката на естетическото образование.

Семинарите, при които се обсъждат проблемите, поставени в лекциите, са предназначени основно за онагледяване на теоретичния материал: визуализация на понятия чрез образи. Главна роля имат подбрани филми от документалното и игралното кино, по които студентите дискутират. В писмените работи (есета) за семинарите се отразява усвоеното от лекциите с цел достигане до по-цялостна естетическа нагласа и разбиране за художествена стойност.

Към курса има специална група във Facebook: https://www.facebook.com/groups/133602780042610

прочети още
Визуални изкуства

Преподавател(и):

проф. Лидия Денкова  д-р

Описание на курса:

Компетенции:

Успешно завършилите курса студенти:

1) знаят:

Основни факти от историята на естетическите учения от античността до края на XX век; най-важните философски теории и автори с изтъкнатите от тях базисни естетически понятия; устойчиви философско-естетически кодове, възпроизвеждани във всички изкуства, основно в класически литературни произведения; съвременното състояние на направленията и дебатите по темата за естетическото и «края на изкуството».

2) могат:

да мотивират връзките между отделните научни области през естетика; да виждат практическата приложимост на придобитите знания; да свързват естетическата и етическата проблематика; да различават критериите за творчество и новаторство и да дискутират аргументирано; да отчитат спецификите на отделните изкуства; да разбират естетическото образование като дългосрочна задача; да пишат философско есе.


Предварителни изисквания:
Добра обща култура в областта на хуманитарните дисциплини; желателни са и умения в различните видове изкуства.

Форми на провеждане:
Редовен

Учебни форми:
Лекция

Език, на който се води курса:
Български

Теми, които се разглеждат в курса:

  1. ЧОВЕКЪТ – “ЕСТЕТИЧЕСКИ ФЕНОМЕН” Човекът в неговите културни роли и кодове на дейността: homo creator, homo faber, homo liber, homo ludens, homo pictor (aestheticus), homo religiosus, animal symbolicum. Човекът като “естетически феномен” (Ницше). Има ли “естетическа антропология”? Основни понятия: човешка природа, култура, потребност от изкуство, сетивно познание, красиво, човешка дейност и творчество, отношение към света; изкуство и идентичност. Автори: Декарт, Хюм, Ницше, Хьойзинха, Касирер, Шелер, Ингарден, Дюи, Люк Фери.
  2. ИСТОРИЯ НА КРАСОТАТА Въвеждане в дисциплинната област. Исторически характер на естетическото. Културите в оценностяването на сетивността - йерархии на възприятията (първенство на зрителните и слуховите възприятия за класическата естетика). Архаична и класическа красота. Гръцката митология като извор на естетически кодове. Големите разкази – наративно изкуство, наративна идентичност. Илиада и Одисея: образците на естетически ценности. Понятия: историчност, сетива и сетивност, възприятие и представа, пластичност на античното красиво; мит, разказ и тълкуване, ценност и възпроизвеждане. Автори: Платон, Умберто Еко, Жан-Пиер Вернан; Б. Богданов, Рикьор, Ясперс.
  3. Архетипи и символи. "Примитивната философия" в изкуството. Юнг и Гоген: "Откъде идем? Какво сме? Къде отиваме?" Философът и художникът: Морис-Мерло Понти и "Съмнението на Сезан". Що е естетическа идея?
  4. Защо красотата има значение? Красотата като идея и "парадигма": Roger Scruton, "Beauty". Символи на красивото. Гръцкото и модерното виждане: Албер Камю, "Изгнанието на Елена".
  5. ПЛАТОНИЧЕСКИЯТ ЕРОС. Философските митове у Платон и раждането на “първата естетика” ("Държавата", "Филеб", "Тимей", “Пирът” и др.). Платоновото разбиране за изкуство и отгласите в модерните теории (анализ на “Големият Хипий”, “Ион”, III и X книга на Държавата, Закони).
  6. ИЗКУСТВОТО КАТО ДЕЙНОСТ. Естетиката на Аристотел в "За душата", "За поетическото изкуство", "Реторика" и "Метафизика". Творчеството като проблем на Аристотеловата философия. Понятията energeia, techne, катарзис. Защо поезията е по-философска от историята? Защо е повече за предпочитане "вероятното невъзможно"? Понятието poiesis при Платон и Аристотел. Съвременната “пойетическа” теория на Пол Валери.
  7. Философия на образа. Големият мит за пещерата и сенките в "Държавата". Обърнатият платонизъм и проблемът за подражанието. От Платон и Николай от Куза до съвременната "цивилизация на образите" и вижданията на Морис Мерло-Понти ("Окото и духът"), Итало Калвино ("Визуалност"), Жил Дельоз ("Платон и симулакрумът"), Жак Рансиер ("Бъдещето на образа"). Образ и метафора.
  8. КРАСИВО И ВЪЗВИШЕНО. Естетика на късната античност – Плотин (“Енеади”). За прекрасното и умопостижимата красота. Разделяне на понятията съобразно вижданията за природата и изкуството. Псевдо-Лонгин, Кант, Бърк. Големите теми в трансценденталната естетика на Кант: “Критика на способността за съждение”.
  9. Средновековна естетика. АБСТРАКЦИЯ – ФОРМА - СИМВОЛ Теорията на Псевдо-Дионисий Ареопагит за "грозните образи". Основни естетически позиции на западното богословие и мистицизъм – Свети Августин, Майстер Екхарт, Тома Аквински. Време, вечност, миг. Понятия: абстракция, образ, символ, неподобие, грозно, невидимо, алегория, приближение и причастност, свръхсетивно, абсолютно.
  10. АБСТРАКЦИЯ И ВЧУСТВАНЕ. Екзегетика и херменевтика. Философия на архитектурата. Текст: “Абстракция и вчучвстване” на Ворингер. Готическо изкуство.
  11. Тържеството на Красивото през Ренесанса. ИДЕАЛ – МОДЕЛ - ПЕРСПЕКТИВА Естетика на Ренесанса и промяна на "чувствителността". Платоновата Академия във Флоренция. Марсилио Фичино и Пико дела Мирандола за "достойнството на човешкото". Въвеждане на перспективата. Хедонистична естетика на Лоренцо Вала. Истинският код на Леонардо да Винчи - Леонардо като философ. "Джокондата" на Ортега и Гасет. Образците при Микеланджело и Рафаело.
  12. ЕСТЕТИКА НА ОТНОШЕНИЯТА. РАЗУМ И ЧУВСТВА. Свободна и добавена красота. Видовете изкуства и специфика на понятията вкус, стил, норма, гений във философията на XVIII век. Класическата естетика на Баумгартен като "наука за красивото мислене". Английският емпиризъм. “Плодотворният момент" в изкуството. Тезите на Дидро, Лесинг, Хюм, Хътчесън, Шафстбъри, Монтескьо и др.
  13. Големите теми в естетиката на Хегел. Система на изкуствата. Естетическото образование. Шилер с поредицата "Върху естетическото възпитание на човека". Естетика на немския романтизъм, завършващите философски системи в Германия като философия на изкуството (Шелинг, Хегел). Шилер и Кант за естетическото съждение (в сравнителен аспект).
  14. АПОЛОН И ДИОНИС. ИЗВОРИ НА МОДЕРНАТА ЕСТЕТИКА Поврат в естетиката на XIX век с теориите на Шопенхауер, Киркегор. Теория на Фройд за изкуството като проява на подсъзнателното. Ницше и модерната естетика (виждането за Дионисиевото и Аполоновото начало). Понятия: “Аз” и творчество, мощ и воля, страсти, изкуството като висше утвърждаване, вечно завръщане, автономност и превъзходство на естетическото; големи метафори; фрагмент; философска есеистика. Ницшеанските теми при Борхес.
  15. СМИСЪЛ И ЗНАЧЕНИЕ В ИЗКУСТВОТО. “ИЗКУСТВО ЗА ИЗКУСТВОТО”. Произход на художествената творба. Многообразие на теченията в зкуството от края на XIX век (импресионизъм, символизъм, експресионизъм, абстракционизъм, кубизъм, формализъм и др.) и философско-естетическите ориентации през XX век (екзистенциализъм, философия на живота, херменевтика, феноменология, аналитична философия и др.). Позиция на “чистото изкуство” (l’art pour l’art). Автентичност и извъннормативност на изкуството. “Концептуално изкуство”. Дебатът за “края на изкуството” от 80-те години на XX век. Актуалността на красивото срещу "края на изкуството". Понятия: чисто изкуство, форма, без-образност, постмодерност, деконструкция, битие на творбата, истина и илюзия, невронауки. Автори: Бодлер, Маркузе, Дерида, Хайдегер, Ервин Панофски, Артър Данто, Гадамер, Кандински. "Изкуството в сегашно и минало време"; "Естетика в трамвая" (Хосе Ортига-и-Гасет).

Литература по темите:

Учебно помагало за курса:

Л. Денкова. ФИЛОСОФСКА ЕСТЕТИКА: ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ ЗА КРАСИВОТО В 14 ТЕМИ КЪМ КУРСОВЕТЕ GENB029 ЕСТЕТИКА И ТЕОРИЯ НА ИЗКУСТВОТО И ООК005 ЕСТЕТИКА. - Издателство на НБУ, 2019, 135 с.

https://publishing-house.nbu.bg/bg/elektronni-izdaniq/knigi/filosofska-estetika-vyprosi-i-otgovori-za-krasivoto-v-14-temi-kym-kursovete-genb029-estetika-i-teoriq-na-izkustvoto-i-ook005.

Основна литература за курса:

Платон. Диалози. Т.1-4. С., 1979-1990.

Философският Ерос. Големите текстове на платоническата любов (състав. Л.Денкова), С., 1999, 2007.

Аристотел. За поетическото изкуство. С., 1975. Аристотел. Поетика. С., 2016.

Аристотел. Реторика. С., 1986.

Аристотел. За душата. С., 1979.

Плотин. Енеади. Книга първа, втора. С., 1996; Книга пета. С., 1997.

Лонгин. За възвишеното. 1985.

Псевдо-Дионисий Ареопагит. За божествените имена. С., 1999.

За красотата и изкуството. Фрагменти из историята на западноевропейската естетика от Ренесанса до романтизма XV – XIX век. Встъпителна студия, подбор и обяснителни бележки Исак Паси. Второ издание. С., 1975.

Леонардо да Винчи. Трактат за живопистта. С., 1997.

Марсилио Фичино. Коментар върху Платоновия Пир за любовта. С., 1993.

Марсилио Фичино. Малки трактати. С., 2002.

Питър Бърк. ренесансът. С., "Кралица Маб", 1996.

Едмънд Бърк. Философско изследване на произхода на нашите идеи за възвишеното и красивото. С.2001.

Дидро. Естетика и теория на изкуството. С., 1981.

Ив-Мари Андре. За красивото в музиката. С., НБУ, 2015.

Готфрид Лайбниц. Нови опити върху човешкия разум. С., 1974.

Готфрид Лайбниц. Монадология. С., 2015.

Имануел Кант, Критика на способността за съждение. С., 1980.

Имануел Кант. Избрани произведения 1755-1770. С., 1998.

За нормата, шестото чувство и "незнайно какво". Естетически есета върху вкуса (състав. Л. Денкова). С., НБУ,Университетска философска поредица "Какво значи това?", 2017.

Готхолд Лесинг. Лаокоон, или за границите между живописта и поезията. С., 1978.

Хегел. Лекции по естетика, или Философия на изкуството. Втори том. С., 2004.

Шилер. Върху естетическото възпитание на човека в поредица писма (1795). – В: Шилер. Естетика. С., Издателство Наука и изкуство, 1981, с. 449 – 549.

Новалис. Учениците от Саис.С., 1993.

Шелинг. Философия на изкуството.С., 1980.

Лев Толстой. Що е изкуство. С., 1994.

Фридрих Ницше. Раждането на трагедията и други съчинения. С., 1990.

Фридрих Ницше. Веселата наука. С., 1994.

Ханс-Георг Гадамер. Актуалността на красивото. Изкуството като игра, символ и празник. С., ИК Критика и хуманизъм, 2000.

Ханс-Георг Гадамер. Истина и метод. Основни черти на една философска херменевтика. Плевен, 1997.

Дьорд Лукач. Хаос и форми. С., 1989.

Валтер Бенямин. Озарения. С., 2000.

К.Г. Юнг. Психологически типове. С., 2016.

К.Г. Юнг.За феномена на духа в науката и изкуството. С., 2020.

Пол Валери. Реч за естетиката и други есета. С., НБУ, Университетска философска поредица "Какво значи това?", 2011.

Албер Камю. Изгнанието на Елена – В: Л. Денкова. Елена и философите. С., НБУ, 2013.

Морис Мерло-Понти. Философът и неговата сянка. С., 1996.

Йохан Хьойзинха, Homo ludens, Изследване на игровия елемент на културата. С., 1982.

Ернст Касирер. Есе за човека. С.,1996.

Гастон Башлар. Поетика на мечтанието. С., 1994.

Исак Паси. Естетика на немския романтизъм. С., 1984.

Исак Паси. Естетиката на Кант. С., 1976.

Homo culturalis. Идеи в културологията. С., 1998.

Бенедето Кроче. Естетика. С., 1996.

Вилхелм Ворингер. Абстракция и вчувстване. С., 1993.

В. Кандински. За духовното в изкуството. С., 1999.

М. Бахтин. Въпроси на литературата и естетиката. С., 1983.

Шарл Бодлер. Естетически и критически съчинения. С., 1978.

Мартин Хайдегер. Същности. С., 1993.

Теодор Адорно. Естетическа теория. С., 2002.

Ханслик. За музикално красивото. С., 1998.

Ханс Роберт Яус. Естетически опит и литературна херменевтика. С., 2000.

Цветан Тодоров. Поетика на прозата. С., 1985.

Хосе Ортега-и-Гасет. Естетически есета. С., 1984.

Жан-Пиер Вернан. Индивидът, смъртта, любовта. Аз и другият в древна Гърция. С., НБУ, 2004.

Грегорио Лури. Въведение в речника на Платон. С., НБУ, 2012.

Б.Богданов. Философско съдържание и художествена форма в диалозите на Платон. В: Платон. Диалози, т. ІІ, С., 1982, 7-22.

Херберт Маркузе. Ерос и цивилизация. Философско изследване на Фройд. С., 1993.

Франсоа Сулаж. Естетика на фотографията. С., НБУ, 2012.

Артър Данто. Приближавайки края на изкуството. - В: Следистории на изкуството (състав. Ирина Генова, Ангелов). С., 2001.

Когато медиите не бяха постмодерни. Състав. Стилиян Йотов. С., Агата-А, 2011.

Димитър Аврамов. Естетика на модерното изкуство. С., Кибеа, 2009.

Речник по естетика и философия на изкуството. Под редакцията на Жак Моризо и Роже Пуиве. С., Рива, 2012.

Luc Ferry. Homo aestheticus. Paris, Grasset, 1990.

Philosophies of Art and Beauty. Selected Readings in Aesthetics from Plato to Heidegger. The University of Chicago Press, 1976.

The Oxford handbook of Aesthetics. Edited by Jerrold Levinson. Oxford University Press, 2005.

Aesthetic Science. Connecting Minds, Brains, and Experience. Oxford University Press, 2012.

Roger Scruton. Beauty. Oxford University press, 2009.

The Phenomenology Reader. Edited by D. Moran and T. Mooney, Routledge, 2002.

Plato. Complete works. Edited by John M. Cooper. Hackett Publishing Company, 1997.

Entries related to Aesthetics in Stanford Encyclopedia of Philosophy (http://plato.stanford.edu).

https://plato.stanford.edu/entries/hegel-aesthetics/

Roman Ingarden. The Ontology of Art: The Musical Work, Painting, Architecture, the Film, Athens, Ohio University Press, 1989.

Jean-Paul Sartre (1963): Essays in Aesthetics, trans. by Wade Baskin, London: Peter Owen.

Maurice Merleau-Ponty. Sense and non-sense, Northwestern University Press,1964.

The Routledge Companion to Aesthetics. NY, 2001.

Etienne Souriau. Vocabulaire d'esthetique. P., PUF, 2004.

Jacques Ranciere. The future of the Image. Verso; Reprint edition,2009.