OOOK183 История и социология на сексуалността

Анотация:

Курсът има за цел да концептуализира условията за възможност и границите на валидност на една историческа социология на сексуалността. Неговата логика се разгръща чрез няколко познавателни стъпки, базирани върху нетрадиционната методология и евристичните изследвания на Мишел Фуко, чрез които ще бъде анализирана системата от връзки между различните дискурси върху сексуалните практики. Накратко, фокусът е насочен към критическо проблематизиране на методите и техниките, използвани при налагането на „модерната репресия върху секса”; тук се реконструират ключовите представки за възникването на „периферни сексуалности”, чрез социалния процес на „вкореняването на перверзиите”. Ще бъде изградена една генеалогия на тази „икономия на дикурсите върху секса”, за да се разплете снопа от отношения, който конструира специфичния за нашата съвременност режим „власт-знание-удоволствие”. Защо хората са говорели върху сексуалността, какво са казвали за нея? Какви са били властовите ефекти, извличани от казваното за нея? Какви връзки съществуват между тези дискурси, тези властови ефекти и удоволствията, които са обхванати от тях? Какво знание се е формирало, като се изхожда от това? Следователно, първо, ще бъде изследван фактът, че се говори за секса, онези, които говорят за него, местата и гледните точки, от които се говори за него, институциите, които подтикват да се говори за него, които събират и разпространяват това, което се казва за него, всеобхватният „дискурсивен факт”; „въвеждането в дискурс” на секса. Второ, ще бъде изследван факта, че важният пункт е да се разбере под какви форми, по какви канали, прониквайки по протежението на какви дискурси властта стига до най-незначителните и най-индивидуалните прояви на поведението, какви пътища й откриват достъп до рядко срещаните или едва забележимите форми на желанието, как тя пронизва и контролира всекидневното удоволствие – и всичко това с ефекти, които могат да бъдат възпрепятстване и отхвърляне, но и подтикване и интензифициране: „полиморфни техники на властта”. Накрая, трето, ще бъде изследван фактът, че важният пункт е не определянето дали тези дискурсивни производства и тези властови ефекти водят до формулиране на „истината” за секса или на лъжите, предназначени да го обгръщат в тайственост, а разкриването на „волята за знание”, която ни служи едновременно за опора и за инструмент.

прочети още
Изкуствознание и артмениджмънт

Преподавател(и):

проф. Мартин Канушев  д-р

Описание на курса:

Компетенции:

Студентите ще знаят повратните точки, кризи и подеми в „модерната история” на сексуалността; условията за възможност за конституиране на различните дискурси върху нея; генеалогията и организацията на съвременните институция, които трябва да регулират нейните практики. Те ще знаят произхода, полиморфното развитие и актуалното състояние на властовите модалности, обхващащи и подчиняващи човешката сексуалност. Ще придобият знание за особеностите на социологическата методология, теория и подход при изследване на „периферните сексуалности”.

Студентите ще могат да изградят задоволителна компетентност за особеностите на съвременните (научни) дискурси върху сексуалните практики; ще притежават личностни умения за позитивна ориентация в дейността на семейната, болничната и затворническата институция. Те ще разбират динамиката на нормативните граници, конституиращи полето на човешката сексуалност; ще притежават критична гражданска позиция спрямо проявите на дискриминация към „сексуалните малцинства”. Ще разполагат с надежден набор от емпирични техники за анализ и интерпретация на феномените „девиантно поведение” в различните организационни структури.


Предварителни изисквания:
Няма

Форми на провеждане:
Редовен

Учебни форми:
Лекция

Език, на който се води курса:
Български

Теми, които се разглеждат в курса:

  1. „Волята за знание” – историческа очевидност и критическа рефлексия.
  2. Репресивната хипотеза – подтикването към дискурси.
  3. Репресивната хипотеза – вкореняването на перверзиите.
  4. Scientiа sexuаlis – условия за възможност и техники за изследване.
  5. Диспозитивът сексуалност – залог, метод, област, периодизация.
  6. Първи стратегически ансамбъл – хистеризация на женското тяло.
  7. Втори стратегически ансамбъл – педагогизация на секса при детето.
  8. Трети стратегически ансамбъл – социализация на родителското поведение.
  9. Четвърти стратегически ансамбъл – психиатризация на перверзното удоволствие.
  10. Право върху смъртта и власт върху живота.
  11. Употребата на удоволствията – форми на проблематизиране.
  12. Морал и практика на себе си.
  13. Диетика, икономика, еротика. „Истинската любов”.
  14. Грижата за себе си. Да сънуваш удоволствията си.
  15. Културата на себе си и другите. Тялото, жената, момчетата.

Литература по темите:

А г а м б е н, Д. 2004. Homo Sacer. Критика и Хуманизъм, София.

Арент, Х. 1997. Човешката ситуация. Критика и хуманизъм, София.

Бъргър, П., Т. Лукман. 1996. Социалното конструиране на реалността. ИК “КХ”, София.

Дюркейм, Е. 1999. Самоубийството. Социологическо изследване. Женифер - Хикс, София.

Кангилем, Ж. 1994. Нормално и патологично. УИ “Св. Климент Охридски”, София.

Канушев, М. 2008. Социалното конструиране на девиантния субект. ИК „КХ”, София.

Постел, Ж. 2000. Речник по психиатрия и клинична психопатология. ЕА, Плевен.

Фотев, Г., (съст.). 2005. Социология на отклоняващото се поведение. Просвета, София.

Фройд, З. 1990. Въведение в психоанализата. Наука и изкуство, София.

Фройд, З. 1991. Психология на сексуалността. Издателство “Христо Ботев”, София.

Фройд, З. 2003. Психоанализа. Теория и терапия. Критика и хуманизъм, София.

Фуко, М. 1992. Генеалогия на модерността. УИ “Св. Климент Охридски”, София.

Ф у к о, М. 1993. История на сексуалността. Том 1. Волята за знание. ЕА, Плевен.

Ф у к о, М. 1994. История на сексуалността. Том 2. Употребата на удоволствията. ЕА, Плевен.

Ф у к о, М. 1994. История на сексуалността. Том 3. Грижата за себе си. ЕА, Плевен.

Ф у к о, М. 1996. История на лудостта в класическата епоха. ЕА, Плевен.

Фуко, М. 1997. Власт. Критика и хуманизъм, София.

Фуко, М. 2000. Анормалните. Цикъл лекции в Колеж дьо Франс, 1974-1975. ЛИК, София.

Ясперс, К. 1997. Общая психопатология. Практика, Москва.

Средства за оценяване: