PHIB302D Философски теории за развитието на обществото

Анотация:

Непосредствената образователна задача на курса е да запознае студентите с някои от най-важните и влиятелни философски теории за обществото, формирани в историческото развитие на европейската философска и обществено-научна мисъл. Това трябва да стане чрез последователното разглеждане на редица класически и съвременни произведения на социалната и политическа философия, социологията и политическата икономия. Тези произведения ще бъдат представени в тяхната структура и съдържание като са подредени в историческата последователност на тяхното възникване. Не по-малко важна задача на курса е усвояването на основните категории на философското мислене за обществото (справедливост, държава, обществен договор, права, свобода, обща воля, насилие и др.) Студентите трябва да се научат да разбират смисъла на тези категории, да различават нюансите в техните значения и да ги използват като инструменти за анализ и преценка на теоретични конструкти и за осмислянето на реални проблеми на съвременните общества.

прочети още
Философия ДО

Преподавател(и):

проф. Христо Тодоров  д-р

Описание на курса:

Компетенции:

Успешно завършилите курса студенти трябва да:

1) знаят:

• кои са най-важните и влиятелни философски теории за обществото;

• какви са структурата и съдържанието на разгледаните в курса класически и съвременни произведения;

• кои са основните категории на философското мислене за обществото и какъв е техния смисъл.

2) могат:

• да различават нюансите в значенията на основните категории на философското мислене за обществото;

• да използват тези категории като инструменти за анализ и преценка на теоретични конструкти и за осмислянето на реални проблеми на съвременните общества.


Предварителни изисквания:
Няма

Форми на провеждане:
Дистанционен

Учебни форми:
Лекция

Език, на който се води курса:
Български

Теми, които се разглеждат в курса:

  1. Увод. Обществото като предмет на изследване в частните науки и във философията.
  2. 2. Платон. Структура и съдържание на “Държавата”. Платоновото понятието за справедливост – критика на софистите. Учение за добродетелите. Учение за съсловията. Учение за свойствата на душата.
  3. Аристотел. Структура и съдържание на “Политика”. Човекът като “обществено същество”. Етика и политика. Произход и предназначение на държавата – семейството и държавата, държавата като морална организация. Форми на държавно устройство: монархия – тирания, аристокрация – олигархия, полития – демокрация. Възпитание.
  4. Августин. Структура и съдържание на “За Божия град” (около 420). Причини за бедите и нещастията на Рим. Произход, история и съдба на двата града – Божия и земния. За гражданите на двата града. Есхатология – краят на разделението между Божия и земния град.
  5. Томас Хобс. Структура и съдържание на “Левиатан” (1651). Естествено състояние на човека – война на всички против всички. Държавата като обществен договор с цел преодоляване на естествено състояние. Суверенът като въплъщение на абсолютна власт на държавата.
  6. Джон Лок. Структура и съдържание на “Втори трактат за управлението” (1690). Естествено състояние на човека – естествени права: право на живот и физическа неприкосновеност, лична свобода и право на собственост. Държавата като обществен договор с цел гарантиране на естествените права. Разделение на властите – Лок, Монтескьо и американската революция.
  7. Жан-Жак Русо. Структура и съдържание на “Обществения договор” (1762). Естествено състояние на човека – естествена свобода. Държавата като обществен договор с цел съхраняване на естествената свобода на индивидите. “Общата воля” като основа на основа на обществения договор.
  8. Адам Смит. Структура и съдържание на “Богатството на народите” (1776). Адам Смит като икономист – естественият егоизъм на индивидите и “невидимата ръка на пазара” като основа на националното богатство. Адам Смит като морален философ – самообладанието и симпатията като основа на моралния ред.
  9. Текущо оценяване
  10. Карл Маркс. Структура и съдържание на “Капиталът” (1867). Хегел и Маркс. Теория на капиталистическото производство. Капиталистическото стопанство като основано на присвояването на чужд труд. Обществени класи. Еманципация на пролетариата и пролетарска революция. Комунизъм.
  11. Макс Вебер. Структура и съдържание на “Протестантската етика и духът на капитализма” (1904). Протестантската религиозност и възникването на капитализма. “Вътресветова аскеза” и натрупване на капитала. Рационализация на живота, професии, бюрокрация.
  12. История, еволюция и прогрес: Р. Нисбет за връзката между историята и развитието на обществото.
  13. Ситуация на постмодерността: Между Лиотар и Латур - разрив между естественото и изкуственото, глобалното общество и „мобилната неподвижност”, феноменът на социалните мрежи.
  14. Дискусия за социалните мрежи и техния социален и културен смисъл в контекста на глобалното общество
  15. Карл Попър и глобалното общество в аспекта – пророчества и последици.

Литература по темите:

АВРЕЛИЙ АВГУСТИН: Малки трактати, София 2001.

АВГУСТИН: За Божия град, т. 1, София 2005.

АРЕНД, ХАНА: Тоталитаризмът, изд. София 1993.

АРЕНТ, ХАНА: Човешката ситуация, София 1997.

АРИСТОТЕЛ: Политика, София 1995.

АРИСТОТЕЛ: Никомахова етика, София 1993.

БЪРК, ЕДМЪНД: Размисли за революцията във Франция, София 2000.

ВЕБЕР, МАКС: Протестантската етика и духът на капитализма, София 2004.

ВЕБЕР, МАКС: Генезис на западния рационализъм, София 2001.

ГРАДЕВ, ВЛАДИМИР: Политика и спасение, София 2005.

ДЮИ, ДЖОН: Човешка природа и поведение, София 2001.

ЕЛИАС, НОРБЕРТ: Относно процеса на цивилизация т. 2, София 2000.

ЖИЛСОН, ЕТИЕН&БЬОНЕР, ФИЛОТЕУС: История на християнската философия, София 1994, 1999.

ЙОТОВ, СТИЛИЯН: Равенство и егалитаризъм, София 2004.

КАНЕТИ, ЕЛИАС: Маси и власт, София 1996.

КОНСТАН, БЕНЖАМЕН: Курс по конституционна политика, т. 1, София 2002.

ЛОК, ДЖОН: Два трактата за управлението, София 1996.

ЛОК, ДЖОН: Писмо за толерантността, София 1997.

МАКИАВЕЛИ, НИКОЛО: Избрани съчинения, София 1985.

МАЛИНОВ, СВЕТОСЛАВ (СЪСТ.): Консерватизмът, т. 1, София 1999.

МАДИСЪН, ДЖЕЙМС, ХАМИЛТЪН, АЛЕКСАНДЪР, ДЖЕЙ, ДЖОН: Федералистът, София 1997.

МАРКС, КАРЛ; ЕНГЕЛС, ФРИДРИХ: Избрани произведения, София 1985.

МИЛ, ДЖОН СТЮЪРТ: За свободата, София 1993.

МОНТЕСКЬО, ШАРЛ: За духа на законите, София 1984.

НОЗИК, РОБЪРТ: Анархия, държава и утопия, София 2005.

ПЛАТОН: Държавата, София, 1981.

ПОПЪР, КАРЛ: Отвореното общество и неговите врагове – т. 1 Магията на Платон, София 1993, т. 2. Апогеят на пророчеството: Хегел, Маркс и последиците, София 1995.

РОЛС, ДЖОН: Теория на справедливостта, София 1998.

РОЛС, ДЖОН: Политическият либерализъм, София 1999.

РУСО, ЖАН-ЖАК: Избрани съчинения т. 1, София 1988.

РУСО, ЖАН-ЖАК: За обществения договор, София 1996.

СМИТ, АДАМ: Богатството на народите, София 2006.

ТОДОРОВ, ЦВЕТАН: Живот с другите. Опит по обща антропология, София 1998.

ТОМА ОТ АКВИНО: Сума на теологията, София 2003.

УИНЧ, ПИТЪР: Идеята за социална наука и връзката й с философията, София 2003.

ФОТЕВ, ГЕОРГИ (СЪСТ.): Извори на социологията, Стара Загора 1998.

ХАБЕРМАС, ЮРГЕН: Философия на езика и социална теория, София 1999.

ХАБЕРМАС, ЮРГЕН: Морал, право и демокрация, София 1999.

ХАБЕРМАС, ЮРГЕН: Постнационалната констелация, София 2004.

ХЕГЕЛ, ГЕОРГ ВИЛХЕЛМ ФРИДРИХ: Философия на правото, София 2002.

ХОБС, ТОМАС: Левиатан, София 1970.

Лиотар, Жан-Франсоа "Постмодерната ситуация (Изложение за състоянието на съвременното знание)"

Нисбет, Робърт Социална промяна и история С., 2000.

Латур, Бруно Реасемблиране на социалното , С.,2007.