Преподавател(и):

проф. Димитър Вацов  д-р

Описание на курса:

Компетенции:

Познават основните проблеми и категории на класическата европейска метафизика. Умеят да разпознават метафизична аргументация и да я критикуват.
Предварителни изисквания:
Няма

Форми на провеждане:
Дистанционен

Учебни форми:
Лекция

Език, на който се води курса:
Български

Теми, които се разглеждат в курса:

1. 1. Лекция 1: Платон. Формата на Сократовите въпроси: ???????????????? Разцепване на въпроса и отговора: въпрос, поставен в абсолютна тоталност, не може да получи еднозначен отговор. Логос, ейдос – нещото в себе си като идеализация за “чисто тъждество” и проблемът за ставането на “нещата”. Въпросите, поставени в тоталност, произвеждат “онтологични разлики”: крайно-безкрайно познание, сетивно-умопостигаемо, явление-същност, мнение-истина, иманентно-трансцендентно, тяло-душа и пр. Апофатична диалектика и митична алегория.
2. Семинар върху „Големият Хипий” на Платон
3. Семинар върху „Какво е това – философията?” на М. Хайдегер.
4. Аристотел. Субстанция и акциденции. Единични и вторични субстанции. Основни дефиниции на „субстанция” в логическите и метафизическите текстове на Аристотел.
5. Семинар върху „Категории” на Аристотел.
6. Аристотел. Логиката на Аристотел и логическата интерпретация на действието. Редукция на глагола до “копула”, празна от съдържание връзка. Проблеми пред тази редукция: 1. “перформативи”; 2. бъдещите събития. Категорията “възможност” – компромис на логиката, който трябва да “изглади противоречията”.
7. Семинар върху „За Тълкуването” на Аристотел, 1-4 кн.
8. Аристотел. Възможност и необходимост. Възможността – понятието, което имплантира в езика “онтологическа разлика”. Възможно е онова, чиято същност е известна, но е неизвестна причината за нейното осъществяване. Възможност и крайност на познанието – “зад” възможността е допуснато безкрайно познание, т.е. абсолютна необходимост. Случайност и “неопределеност на причината” – случайността няма онтологически статут, тя е ефект на незнание.
9. Семинар върху „За тълкуването” на Аристотел, 9 кн.
10. Аристотел. Учение за причините и възможност. ??????s, понятието, чрез което се редуцира актуалността на противодействието /материала/. От “възможност като сила” към “възможност като страдателна способност, potentia”. Онтологическа нихилация на материята като самостоятелна причина. Логико-онтологически приоритет на формата, т.е. на идеята за еднопосочно и безостатъчно господство. Християнският концепт творене ex nihilo – формално-логическо изчистване на Аристотеловата категориалност. Есенциалистка логика и онтология – обобщение.
11. Семинар върху „Метафизика” на Аристотел, 5 кн.
12. Тома от Аквино. Приложение на Аристотеловите категории в схоластиката. Доказателства за съществуването на Бога.
13. Критика на материалната субстанция в британския емпиризъм. Първични и вторични качества при Джон Лок. Esse est percipi при Джордж Бъркли.
14. Хюм и критиката на причинността. Критика на Аристотеловото понятие за причина – разцепване на действане /енергия/ и определеност /форма/. Предначертаване на логиката на трансценденталисткия “обрат”.
15. Семинар върху „Трактат за човешката природа” на Д. Хюм.

Литература по темите:

Аристотел, Аналигики, т.1, С. 1997.

Аристотел, Категории, С. 1992.

Аристотел, Метафизика, С. 2001.

Вацов, Д., Онтология на утвърждаването. Ницше като задача, С. 2003.

Кант, Им., Критика на чистия разум, С. 1967.

Платон, Диалози, т. 1-4, С. 1979-90.

Хайдегер, М., Същности, С. 1993.

Хюм, Д., Трактат за човешката природа, С.