GENB026D Историческото познание
Анотация:
Научната област, към която следва да се причисли курсът, е теорията на историята. Той си поставя за главна цел да запознае студентите с основните методологически проблеми на историческото познание, с принципите и основните категории на историческата наука, с взаимовръзките на историята с политиката, литературата, философията, хуманитарните науки и природознанието. Специално внимание се отделя също така на историческото развитие, състоянието и преспективите на историографията в България. При изясняването на основните понятия на историческата наука се излагат и обясняват най-значимите теории, автори и произведения в теорията на историята. Съществено значение се отдава на връзката между общите теории на историята и типични действителни проблемни ситуации в историческата наука.
Преподавател(и):
проф. Веселин Методиев д-р
проф. Христо Тодоров д-р
Описание на курса:
Компетенции:
Успешно завършилите курса студенти:
1) знаят:
• кои са основните методологически проблеми на историческото познание;
• кои са основните категории на историческата наука;
• какви са взаимовръзките на историята с политиката, литературата, философията, хуманитарните науки и природознанието;
• какво е състоянието на историографията в България
• кои са основните теории и кои са значимите автори и произведения в теорията на историята.
2) могат:
• да разбират смисъла на основните проблеми на историческото познание;
• да разбират и да могат да си служат с основните понятия на историческата наука;
• да могат да използват тези понятия при справянето с действителни проблемни ситуации в историческото познание.
Предварителни изисквания:
Няма
Форми на провеждане:
Дистанционен
Учебни форми:
Лекция
Език, на който се води курса:
Български
Теми, които се разглеждат в курса:
- Що е история? Историята като събитие и историята като разказ.
- Архиви и извори. Изворознание и архивознание.
- Историята като наука. Функции на историческото познание. Историята като „учителка на живота”. Структура на историческото изследване.
- Периодизация на историята.
- Едуард Халет Кар: „Що е история?”
- Раждането на историографията – първите историци. Античният възглед за историята.
- Християнският възглед за историята.
- Обсъждане на анотации.
- Историята след епохата на Просвещението. Модерната историография.
- Историята и другите науки. Историята като хуманитарна наука.
- Петър Мутафчиев „Книга за българите”.
- История и политика.
- Цветан Стоянов: „Втората част на разговора”.
- Текуща проверка на знанията.
- Обсъждане на реферати.
- История и литература.
- Времето в историята. Физическо и историческо време. Събития и процеси.
- Прогрес и упадък.
- Пространството в историята. Макроистория и микроистория.
- Етнос, нация, национална държава. Национализъм. Има ли историческо самосъзнание?
- Ханс–Георг Гадамер: “Причинност в историята”
- Факт и интерпретация в историческата наука.
- Общности и общества. Социална история. Статистиката в историческото изследване.
- Паметта като човешка способност. Индивидуална и колективна памет. Морални измерения на паметта и забравата.
- Презентации
- Текущо оценяване
- Морис Халбвакс ”Колективната памет”
- Възникване и развитие на българската историография. Съвременна мрежа на историческите средища в България.
- Ернест Ренан „Що е нация?”
- Обсъждане на курсови работи.
Литература по темите:
АЛТЕРМАТ, УРС: Етнонационализмът в Европа, София 1998.
АРЕНТ, ХАНА: Човешката ситуация, София 1997.
АСМАН, ЯН: Културната памет, София 2001.
БЕНЯМИН, ВАЛТЕР: Озарения, София 2002.
БЕРГСОН, АНРИ: Материя и памет, София 2002.
БЛОК, МАРК: Апология на историята или занаятът на историка, София 1997.
БРОДЕЛ, ФЕРНАН: Средиземно море и средиземноморския свят по времето на Филип II, София 1998.
ВИНДЕЛБАНД, ВИЛХЕЛМ: История и естествознание, София 2004.
ГАДАМЕР, ХАНС-ГЕОРГ: История и херменевтика, София 1994.
ГАДАМЕР, ХАНС-ГЕОРГ: Наследството на Европа, София 2009.
ДИЛТАЙ, ВИЛХЕЛМ: Философия на светогледите, София 1998.
ДУХЪТ НА “АНАЛИ” (съст. Лиляна Деянова), София 1997.
ЗАИМОВ, СТОЯН: Мианлото, София 1986.
КАНДО, ЖОЕЛ: Антропология на паметта, София 2002.
КАР, ЕДУАРД ХАЛЕТ: Що е история?, София 2002.
КОЗЕЛЕК, РАЙНХРТ: Пластовете на времето, София 2002.
КОЗЕЛЕК, РАЙНХРТ: Студии по история на понятията, София 2007.
КОЛИНГУУД, РОБИН: Идеята за история, София 1995.
ЛЕВИ, ДЖОВАНИ: Упражнения по микроистория, София 2008.
ЛУКАЧ, ДЖОН: Краят на ХХ век и краят на модерната епоха, София 1994.
МАКИАВЕЛИ, НИКОЛО: Владетелят, София 2009.
МАНХАЙМ, КАРЛ: Студии по социология на културата, София 2002.
МЕТОДИЕВ, ВЕСЕЛИН и др.: Българските държавни институции 1879-1986. София 1987.
МОМЗЕН, ТЕОДОР: Римска История, София 2005.
МУТАФЧИЕВ, ПЕТЪР: Книга за българите, София 1987.
НЕДКОВ, СИМЕОН: Музеология, София 1998.
НИЦШЕ, ФРИДРИХ: Несвоевременни размишления, София 1992.
НОРА, ПИЕР: Места на паметта, София
ОРТЕГА И ГАСЕТ, ХОСЕ: Темата на нашето време, София 2002.
РАДЕВ, СИМЕОН: Строителите на съвременна България т. 1 и 2, София 1990.
РАДЕВ, СИМЕОН: Строителите на съвременна България т. 3, София 2009.
ПОПЪР, КАРЛ: Нищетата на историцизма, София 2000.
РЕНАН, ЕРНЕСТ: Що е нация? сп. „Панорама” кн. 1-2/ 1993.
СМИТ, АНТЪНИ: Националната идентичност, София 2000.
СТОЯНОВ, ЗАХАРИ: Записки по българските въстания т. 1-3, София 1977.
СТОЯНОВ, ЦВЕТАН:Избрано и непубликувано, София 1994.
ТОДОРОВ, ХРИСТО: Очерци по философия на историята, София 1996.
ТОДОРОВ, ЦВЕТАН: Памет за злото, изкушение на доброто, София 2002.
ТОДОРОВА, МАРИЯ: Историци за историята, София 1988.
ТОДОРОВА, МАРИЯ: Балкани и балканизъм, София 1999.
ФУКО, МИШЕЛ: Генеалогия на модерността, София 1992.
ФУКУЯМА, ФРАНСИС: Краят на историята и последният човек, София 1993.
ХАЛБВАКС, МОРИС: Колективната памет, София 1996.
ХЕГЕЛ, ГЕОРГ ВИЛХЕЛМ ФРИДРИХ: Разумът в историята, София 1996.
ХЪНТИНГТЪН, САМЮЪЛ: Сблъсъкът на цивилизациите, София 2000.
ШПЕНГЛЕР, ОСВАЛД: Залезът на Запада т. 1-2, София 1995.
ЯСПЕРС, КАРЛ: Духовната ситуация на времето, София 1996.