GENB013D Увод в социалната психология
Анотация:
Засягат се основните проблеми на социалната психология: разбирането за личността като част от участието на човека в различни групи; възникване, функциониране и развитие на групите; основни проблеми на общуването лице в лице; правила за оптимално развитие на взаимоотношенията между хората; когнитивни стилови и междуличностно възприемане; процеси на социализация; групова динамика; лидерство; разрешаване на конфликти и др.
Преподавател(и):
доц. Елена Паспаланова д-р
Описание на курса:
Компетенции:
Успешно завършилите курса студенти:
1) знаят:
Успешно завършилите курса студенти ще бъдат въведени и ще научат сложния терминологичен апарат на психологията. Някои от основните понятия, които се изясняват, са: човек, индивид, гражданин, личност, идентичност, общество, групи, отношения, общности, семейство, брак, власт, институция, управление, лидерство, норма, регулация, система, структура, функция, организация, елементи, статус, конфликт, промяна, развитие, действие, дейност, поведение, избор, образование, знание, информация, комуникация, култура, ценност, многообразие
Ще се запознаят със сериозни основни теории за зараждането, същността и развитието на научната област - социална психология.
2) могат:
Ще придобият умения за по-добро познаване на себе си и другите хора
Ще повишат персоналната си способност за общуване или т.нар. социалнопсихологична компетентност.
Предварителни изисквания:
няма
Форми на провеждане:
Дистанционен
Учебни форми:
Лекция
Език, на който се води курса:
Български
Теми, които се разглеждат в курса:
Литература по темите:
Задължителна литература
Основна книга: 1. Стоицова, Т. (1998). Живеем с другите. Социалнопсихологични проблеми. С., НБУ.
Допълнителни източници: 2. Стоицова, Т. (1992). И усмивката може да бъде заповед. С.
3. Стоицова, Т. (2001). Психология. С.
Препоръчителна литература
Андреева, Л. (1998). Социално познание и междуличностно взаимодействие. С.
Аргайл, М., М. Хендерсън (1989). Анатомия на човешките взаимоотношения. С.
Арънсън, Е. (1996). Човекът - социално животно. С.
Байчинска, К. (1994). Ценности, ценностен стрес…ценностна криза! С.
Градев, Д. (2005). Психология на масите., С., Изд. "Наука и изкуство".
Джонев, С. (1996). Социална психология. Том 1, 2, 3. С.
Игнатов, М. (1990). Интензивно общуване и личностна промяна. С.
Клинчарски, В. (1989). Ценностни параметри на психичното поле на личността. С.
Клинчарски, В. (1998). Хаосът (Социалнопсихологически анализ). С.
Силаги, Г. (1992). Мениджмънт, наука, изкуство и практика.
2. Лидерството. Варна.
Силаги, Г. (1992). Мениджмънт, наука, изкуство и практика.
5. Решението. Варна.
Смид, Х. И Уейкли, Дж. (1992). Психология на организационното поведение. Варна.
Стоицова, Т. (1994). Типология на когнитивните стилове на Карл Юнг: Възможности за индивидуална диагностика. Българско списание по психология, бр. 3, 14-29.
Стоицова, Т. (2004). Лице в лице с медиите. Въведение в медийната психология. Издателство "Просвета", 292 с.
Тодорова, Е. (1994). Социална психология. С.
Средства за оценяване:
ТЕСТ 20%
ПИСМЕНИ ЗАДАЧИ 30%
ПРАКТИЧЕСКИ ЗАДАЧИ ИЛИ УЧАСТИЕ В СЕМИНАР 50%
ДОПЪЛНИТЕЛНИ УСЛОВИЯ ПРИ ФОРМИРАНЕ НА КРАЙНАТА ОЦЕНКА:
1. Освобождаване изцяло от финален изпит при участие във всички практически занимания и изготвяне на писмените работи, т.е. освобождаване чрез пълен набор от текущи оценки като
нито в един от случаите студентите не бива да са получили текуща оценка, слаб (2).
2. Частично освобождаване - в зависимост каква част от текущото оценяване е реализирана. Нереализираният % от текущото оценяване се пренася във финалния изпит - писмен и устен в същата пропорция 3:1 (писмен : устен).