SQBM004D Управленско учене и развитие
Анотация:
Съвременните тенденции в информационната и концептуална епоха в XXI век се характеризират с изключително високи темпове на развитие на всички сфери от живота, нарастваща динамика, несигурност и непредсказуемост в бизнеса. Успешната реализация на мениджърите и лидерите зависи не само от това какви професионалисти са, а и от това как учат и се развиват непрекъснато. Курсът си поставя за цел да спомогне изграждането на умения за учене и развитие, съответстващи на новите методи и подходи, характерни за управлението в XXI век. За успешната реализация на всеки мениджър и лидер е важно осъзнато да управлява собствения си процес на учене, развитие и промяна в начина на мислене.
Съдържанието на курса е насочено към опознаване на процесите на ефективно учене и овладяване на умения за учене и саморазвитие, чрез използване на водещи теории и модели за ученето при възрастните.
Цели:
• Да се активизират процесите на опознаване на себе си и на другите.
• Да се развият умения за самодиагностика, ефективно учене, критична рефлексия и планиране на развитието.
• Да се повиши личната ефективност и ефикасност.
• Да се усъвършенстват уменията за общуване и емоционалната компетентност.
• Да се формира и поддържа индивидуален и екипен стил на рефлексивна практика.
• Да се формира разбиране за процесите на развитие и подобряване на индивидуалното и организационното представяне.
• Да се подкрепи развитието на ориентация към постижения, независимост, увереност и поемане на премерени рискове.
• Да се развият способностите за непрекъснато личностно и професионално развитие.

Преподавател(и):
гл. ас. Александър Пожарлиев д-р
доц. Димитър Панайотов д-р
Описание на курса:
Компетенции:
Успешно завършилите курса студенти:
1) знаят:
• Изискванията пред съвременните мениджъри и лидери
• Подходи към развитието, основани на компетентност и стандарти. Теории за развитието и етапи в развитието на хората
• Цикъл на учене и промяна
• Средства и дейности за управление на развитието
• Характеристиките на рефлексивната практика
• Влиянието на стиловете на учене, кариерните и личностните ориентации, уменията за учене върху ефективността и вземането на решения
• Инструменти и техники за диагноза и оценка в областта на управлението на развитието.
• Коучинг подход на учене с помощта на другите
• Същността и ролята на самооценката, на изграждането и насърчаването на вяра в собствените сили в ситуации на промяна на работата или ролята
• Различните потребности у различните хора за развитие; различните начини, по които промяната в работата или ролята засягат хората според тяхната възраст и етап от професионалния им живот.
2) могат:
• Да изучават и развиват собствения си потенциал по отношение на индивидуален стил на учене, избор на посока за развитие, актуални познания, умения и изповядвани ценности.
• Да анализират и извършват рефлексия върху своите действия, за да управляват системно и ефективно процеса на собственото учене и развитие.
• Да определят лични цели, насоки и планове за действие. Изграждат визия и планове за развитие и проактивно се ангажират с израстване и развитие.
• Да използват коучинг подход на подпомагане на развитието
• Да работят в екип и да се интегрират в студентската общност, участват в самоподпомагащи се групи и притежават натрупан опит за работа в екип и умения за комуникация с колегите.
• Да разбират и оценяват по-добре себе си и другите с помощта на различни инструменти и модели.
Предварителни изисквания:
• Няма изисквания за предварително изучавани курсове
• Желателно е студентите да имат опит от работа в организация
Форми на провеждане:
Дистанционен
Учебни форми:
Лекция
Език, на който се води курса:
Български
Теми, които се разглеждат в курса:
- Същност и природа на ученето. Учене при мениджърите и лидерите. Теории за ученето. Психологически принципи на ученето.
- Теория за учене чрез опита – динамичен и холистичен модел за управленско учене и развитие.
- Индивидуални различия в процеса на учене. Стилове на учене. Основни характеристики и проявления в работата
- Компетенции и умения за учене и развитие. Йерархична карта на управленската компетентност.
- Единичен и двоен цикъл на учене. Адаптивно и генеративно (творческо) учене. Трансформиращо учене.
- Същност на самоусъвършенстването. Принципи и практики. Отговорност за и собственост върху собственото учене и развитие. Ориентация към промяна.
- Етапи на развитието. Цикъл на развитието и промяната. Управление на процеса на учене и развитие? Планиране на развитието.
- Роля на осъзнаването в процеса на учене. Условия за разширяване на осъзнаването.
- Учене с помощта на другите. Коучинг, менторство, консултиране, съветване.
- Основни способности за екипно учене. Поощряване на стремежите, рефлексивен разговор, разбиране на комплексността.
- Учене чрез действие. Съвместно разрешаване на проблеми.
- Рефлексивно учене. Видове рефлексия. Цикъл на рефлексия.
- Рефлексивна практика. Мениджърът като рефлексивен практик. Умения за рефлексия и рефлексивен диалог.
- Учене отвътре – навън. Теория U. Вътрешни измерения на ученето. Изкуството на слушането, свързването и присъствието.
Литература по темите:
Основна литература:
1. Пожарлиев, А. (2016) Използване на групата за повишаване на ефективността на управленското учене – учене чрез действие. Българско списание по психология, София, 2016, бр.1-4, с. 5-26. ISSN 0861-7813.
2. Пожарлиев, A. (2009) Управление на кариерата и развитието, УМ – НБУ, София.
3. Пожарлиев, А. (2004). Оценка на уменията за учене и стиловете на учене при обучение на мениджъри. Психологични изследвания, кн. 1, БАН, с. 81-100.
4. Уитмор, Дж. (2012) Коучинг за високи постижения. София, НЛП България.
Допълнителна литература:
5. Барет, Дж. (2003) Професионални тестове за самооценка на вашите способности, личност и мотивация, Фокус, София.
6. Бъкингам, М., Клифтън, Д. (2005) Открийте силните си страни. Класика и стил, София.
7. Голман, Д. (2000). Емоционална интелигентност. С., Кибеа.
8. Кови, Ст. (1999). Седемте навика на високо ефективните хора – действена стратегия за личностна промяна. С., Кибеа.
9. Кови, Ст. (2012). Осмият навик. С., Кибеа.
10. Клатърбък, Д. (2012) Коучинг на екипи и работни групи. София, НЛП България.
11. Мерлеведе, П., Бриду, Д., Вандам, Р. (2005). 7 стъпки към емоционална интелигентност. Класика и стил.
12. Сенги, П. (2012). Петата дисциплина. С. Изток-запад.
13. Харис, Дж. (2008). Успешната обратна връзка. Харвард бизнес прес, сп. Мениджър.
14. Arnold, J. (2009) Coaching Skills for Leaders in the Workplace. How To Books.
15. Boud, D., Keogh, R., & Walker, D. (1987). Reflection: turning experience into learning, Kogan Page, London. 26-27, 30-34.
16. Brockbank, A. & McGill, I. (2006). Facilitating reflective learning through mentoring & coaching. London and Philadelphia, Kogan Page.
17. Kolb, D. A. (1999) Learning Style Inventory. Version 3. Hay/ McBer.
18. Kolb, D. A. (1984). Experiential Learning: Experience as the source of learning and development. Englewood Cliffs, NJ: Prentice-Hall.
19. Osland, J., Kolb, D., Rubin, I., Turner, M. (2007) Organizational Behavior: An Experiential Approach, 8-th edition, NY: Prentice-Hall.
20. Scharmer, O. (2007). Theory U: Leading from the Future as It Emerges. Cambridge, MA: Society for Organizational Learning.
21. Revans, R. (1998) ABC of action learning. London: Lemos and Crane.
22. Schon, D. A. (1983). The reflective practitioner: How professionals think in action. NY: Basic Books.
23. Schon, D. A. (1987). Educating the reflective practitioner. San Francisco, CA: Jossey Bass.
Средства за оценяване: