MBAM194D Коучинг и управление на конфликти
Анотация:
Съвременните организации имат все по-голяма потребност да се възползват в максимална степен от потенциала на своите служители. Практиките по коучинг могат да помогнат за ангажиране и задържане на най-ценните хора и да осигурят конкурентно предимство на организациите във времена на свръхдинамични и в голяма степен непредсказуеми промени. Коучингът като идея, концепция, форма на подкрепа и мениджърски стил за индивидуално развитие на хората набира популярност с всеки изминал ден. Коучингът създава възможности в организацията да се разкрие и използва по най-ефективен начин потенциала на хората, като в същото време се повишават ангажираността и удовлетвореността на служителите.
Уменията за коучинг на мениджърите добиват все по-голяма значимост за професионалното им утвърждаване и израстване. Тези умения могат да се придобият по различни начини – чрез самообучение, чрез преминаване през личен коучинг или чрез формално обучение.
Конфликтът представлява неизбежно явление в живота на организациите и поставя редица дилеми пред всеки ръководител. Много теоретици и практици днес гледат на конфликта като на положително явление в организациите, който, ако бъде насочен правилно, може да се превърне в мощна сила за иновации и промяна. За целта са необходими умения за неговото ефективно управление.
Настоящият курс дава възможност да се придобият структурирани познания и в защитена учебна среда да се отработят нужните умения за прилагане на коучинг и управление на конфликтите на работното място.
Цели:
1. Да се придобият знания относно коучинга като подход за подкрепа, насърчаване и развитие в организационна среда.
2. Да се придобият знания относно основните стъпки в процеса на коучинг.
3. Да се развият умения за планиране и провеждане на коучинг срещи.
4. Да се мотивират участниците за изготвяне и реализация на план за действие за практическо приложение на новопридобитите коучинг умения.
5. Да се разбират признаците на конфликт и на евентуалните ползи от него.
6. Да се определят основните източници на конфликт в организациите и видовете конфликти.
7. Да се осъзнаят и предвидят последствията от конфликтите.
8. Да се формират умения за прилагане на структурни и междуличностни подходи за разрешаване на конфликти.
Преподавател(и):
гл. ас. Александър Пожарлиев д-р
доц. Виктор Аврамов д-р
Описание на курса:
Компетенции:
Успешно завършилите курса студенти:
1) знаят:
• какво е коучинг и мястото му в процесите на развитие на хората в организацията;
• същността и елементите на процеса на коучинг;
• основните умения, поведения, нагласи и ценности на ефективния коуч;
• да подготвят и планират коучинг сесии и индивидуални срещи със служители;
• ролята на договарянето и процеса на ефективен коучинг;
• основните етични принципи при практикуването на коучинг;
• какво представляват конфликтите, признаците им и какви са видовете им;
• какви са основните стратегии, методи и подходи за разрешаване на конфликти;
• как се намират „печеля-печелиш“ решения и „трети алтернативи“;
• каква е ролята на етиката и репутацията.
2) могат:
• да създават взаимоотношения на партньорство, равнопоставеност и доверие;
• да водят коучинг разговори, прилагайки ключови умения;
• да повишават осъзнаването и ангажираността на служителите и изясняват целите;
• да отключват потенциала на служителите за подобряване на изпълнението на дейността;
• да подпомагат хората да учат вместо да ги обучават, наставляват или съветват;
• да анализират конфликтни ситуации и да изработват ефективни и ефикасни стратегии за разрешаването им;
• да преговарят, да комуникират и убеждават ефективно и ефикасно;
• да анализират стратегиите на своите опоненти и да ги убеждават за постигането на сътрудничество и колективно изгодни резултати;
• да прилагат подходящи междуличностни стилове при разрешаване на конфликти;
• да прилагат методи на Теорията на игрите в конфликтни ситуации.
Предварителни изисквания:
Форми на провеждане:
Дистанционен
Учебни форми:
Лекция
Език, на който се води курса:
Български
Теми, които се разглеждат в курса:
- Разбиране на коучинга. Основни концепции. Разграничаване от други форми на подпомагане и развитие (тренинг, терапия, консултиране, консултантски услуги, фасилитиране). Принципи на коучинг.
- Коучинг в управленската дейност. Коучинг стил в работата на мениджъра. Цели на управленския коучинг. Възможности за коучинг в работата. Роли на мениджъра като коуч и взаимоотношения със служителите. Влияние на средата/ контекста. Позиция вътрешен коуч. Предлагане на коучинг в организацията. Индивидуални и организационни пречки. Стратегии за справяне.
- Нагласа за коучинг. Вяра в потенциала на другите, управление на потребностите, спечелване на доверие и показване на уважение, изграждане на свързаност. Личността на коуча – саморазвитие, самооценка, самокоучинг. Самооценка на необходимите умения.
- Процесът на коучинг. Основни стъпки и етапи. Структуриране на коучинг среща по модела GROW. Подготовка на коучинга: договаряне, сключване на коучинг споразумение; спазване на етични принципи и стандарти. Структуриране на въвеждаща сесия, определяне на цели. Структуриране на междинните сесии. Завършваща среща. Резултати от коучинга.
- Умения за коучинг. Основни умения и компетенции на коуча. Изграждане на взаимоотношение: създаване на доверие и близост, коучинг присъствие. Ефективна комуникация: активно слушане, задаване на въпроси, директна комуникация.
- Основни техники за коучинг. Техники за слушане. Техники за проучване и задаване на въпроси. Техники за изясняване и отразяване. Техники за обратна връзка. Използване на метафори, символи, визуализиране.
- Инструменти за коучинг. Инструменти за започване и управление на коучинг взаимоотношението, за определяне на цели, за разрешаване на проблеми и вземане на решения, за работа с ценности и вярвания, за повишаване на личната ефективност, за развитие на умения за екипна работа, за планиране на бъдещето.
- Провеждане и демонстрация на коучинг.
- Разбиране на конфликта. Какво е конфликт. Признаци на конфликт. Възприемане на конфликта.
- Представи за конфликта. Традиционен и плуралистичен възглед. Ползи от конфликтите.
- Конфликтите в организацията. Източници на конфликт в организацията. Причини за конфликти. Видове конфликти. Степен на конфликтност.
- Механизми на конфликта. Поведения при конфликтни ситуации. Последствия от конфликтите.
- Управление на конфликтите. Структурни методи. Стратегии за разрешаване на конфликти – пренебрегване, допускане, намаляване, разрешаване, предотвратяване. Насоки за предотвратяване на разрушителни конфликти.
- Междуличностни стилове за разрешаване на конфликти. Характеристики на стиловете – предимства, недостатъци и подходящи ситуации на прилагане.
- Синергично разрешаване на конфликти. Харвардски подход. Подход „печеля-печелиш“. Третата алтернатива.
Литература по темите:
Основна литература:
• Луис, Г. (2001) Обучаващият мениджър. Инфодар, София.
• Клатърбък, Д. (2012) Коучинг на екипи и работни групи. София, НЛП България.
• Макманус, П. (2008) Коучинг. Харвард бизнес прес, сп. Мениджър.
• О’Конър, Дж., Лейджис, А. (2012). Коучинг с НЛП. Колибри, НЛП Тренинг Център.
• Уитмор, Дж. (2012). Коучинг за високи постижения. София, НЛП България.
• Ангелов, А. (2002) Организационно поведение. Гл. 8, Междугрупови конфликти и преговори, с.224-247. Тракия-М, София.
• Джонев, С. (2001) Социална организация, том 1 – Теория, гл. ХІ – Конфликти. Софи-Р, София.
• Илиева, Сн. (1998) Организационно развитие, ІV част – Междугрупови интервенции и разрешаване на конфликти, с.157-200.
• Кови, Ст. (2010) Седемте навика на високоефективните хора. София, Кибеа.
• Кови, Ст., Ингланд, Б. (2013) Третата алтернатива. Разрешаване на най-трудните проблеми в живота. София, Кибеа.
• Харвард Бизнес Ревю (2015) Преговори и решаване на конфликти. София, Класика и Стил.
Допълнителна литература:
• Бишъп, С. (2003) Пълен наръчник на уменията за общуване с хората. София, Наука и изкуство.
• Вълчев, Р. (1998) Как да решаваме успешно конфликти. София, Център „Отворено образование“.
• Галтунг, Й. (2005) Разрешаване на конфликти. И двете плюс още нещо: Увод към работата с конфликти. София, СИЕЛА.
• Грант, У. (2000) Конфликтът. Как да го избягваме в семейството, на работното място и в социалните контакти. София, СИЕЛА.
• Маркхам, У. (1999) Управление на конфликта. Стратегии, които ще ви помогнат да постигнете и поддържате мира. София, Лаков ПРЕС.
• Паунов, М. (1998) Организационно поведение, гл. 13.4, Организационен конфликт, с.214-219. Сиела, София.
• Розенберг, М. (2007) Общуване без агресия. Наръчник по ненасилствена комуникация. Кръгозор. София.
• Силберман, М., Хансбург, Фр. (2010) Умните хора – успешни в общуването. Как да влияем на хората и да разрешаваме конфликти. ИК „Здраве и щастие“.
• Стоун, Д., Хийн, Ш., Патън, Б. (2000) Трудните разговори. Как да говорим за най-важните неща. София, СИЕЛА.
• Arnold, J. (2009). Coaching Skills for Leaders in the Workplace. How To Books.
• Connor, M., Pokora, J. (2007). Coaching and Mentoring at Work. Developing Effective Practice. Open University Press, McGraw Hill.
• Cowan, S. (2006). Seven Keys for Coaching Power: An Application Handbook for Leaders on the Front Line. HRD Press.
• Cox, E., Bachkirova, T., Clutterbuck, D. (Eds.)(2010). The Complete Handbook of Coaching. SAGE.
• Crawford, C. (2010). Manager’s Guide to Mentoring. Briefcase Books, McGraw-Hill.
• Fairley, St., Zipp, B. (2007). The Business Coaching Toolkit. John Wiley and Sons, Inc.
• Hill, P. (2004). Concepts of coaching. A Guide for Managers. ILM.
• Jones, G., Gorell, R. (2009). 50 Top Tools for Coaching. A complete toolkit for developing and empowering people. Kogan Page.
• Kay, D., Hinds. R. (2009, 4-th ed.). A Practical Guide to Mentoring. How to Help Others Achieve Their Goals. How To Books.
• McLeod, A. (2004). Performance Coaching. The Handbook for Managers, HR Professionals and Coaches. Crown House Publishing.
• Megginson, D., Clutterbuck, D., Garvey, B., Stokes, P., Garret-Harris, R. (2006, 2-nd ed.). Mentoring in Action. A Practical Guide. Kogan Page.
• Minor, M. (1995). Coaching for Development. Skills for Managers and Team Leaders. Crisp Publications.
• Rogers, J. (2008). Coaching Skills: A Handbook. Open University Press, McGraw Hill.
• Salisbury, F. (1994). Developing Managers as Coaches. A trainer’s guide. McGraw-Hill.
• Wilson, C. (2007). Best Practice in Performance Coaching. A Handbook for Leaders, Coaches, HR Professionals and Organizations. Kogan page.
• Binmore, K. (2008) Game Theory: A Very Short Introduction. Oxford University Press.
• Binmore, K. (2009) Rational Decisions. Princeton University Press.
• Robbins, St. (1974) Managing Organizational Conflict: A Nontraditional Approach. Prentice-Hall.
• Ruble, T., Thomas, K. (1976) Support for a Two-dimensional Model of Conflict Behaviour. Organisational Behaviour and Human Performance, Ch.16.