SECB002 Организация на международната сигурност
Анотация:
Учебният курс има за цел да представи на студентите цялостно виждане за организацията на международната сигурност в общия контекст на глобалните процеси.
Програмата за обучение е изградена около “широкото” разбиране на сигурността и политиката в областта на международната сигурност. Подреждането на знанията започва с изучаване на теоретичните основи на международната сигурност. Преминава през анализ на стратегическата среда за международна сигурност и действащите в нея външни и вътрешни фактори и условия, при които се реализира политиката за международна и национална сигурност. Курсът завършва с изучаване на политиките и инструментите на международната сигурност.
Разкриват се еволюцията на проблематиката и основните модели на отношения между общества от различен тип и институционализираните инструменти за ред, сигурност и насилие. Дискутират се спецификата и особеностите на структурата, елементите и функционирането на системата за международна сигурност. Систематизацията на тези знания дава възможност да се премине към запознаване с инструментариума за тяхната обработка, анализ оценка и моделиране. В обучението се изследват различни реални казуси, с което се затвърдяват получените знания и се развиват концептуалните способности на обучаемите.
Преподавател(и):
проф. Христо Георгиев д-р
проф. Георги Бахчеванов д.н.
Описание на курса:
Компетенции:
А) Ще познават (придобити нови знания):
- Същността, съдържанието и особеностите на извършващите се в света глобални промени, новите политически реалности и мястото на Република България в тях; източниците на конфликти в съвременния свят, глобални предизвикателства към сигурността, субектите на конфликти и тенденциите на тяхната еволюция; концепциите и моделите на международната политика, системите за сигурност и стратегиите за национална сигурност; съдържанието и еволюцията на възгледите за международни политически системи,
- Принципите, нормативната основа и подходите за работа в политическата среда, основните принципи за изграждане на система за стратегическо ръководство и управление на сигурността, същност и съдържание на ситуационното управление; системата за международна сигурност, процесите на планиране и вземане на решения в нея;
- Тенденциите по отношение на провежданата политика за международна сигурност от развитите демократични страни и страните в преход – изследване на казуси;
- Проблемите на организационното изграждане и развитие на системата сигурност в евроатлантическото пространство.
Б) могат да:
- Мислят творчески, критично и стратегически;
- Обективно, точно и достоверно да оценяват ситуациите в средата за международна сигурност;
- Изработват своевременно нови оригинални (творчески) варианти на решения в сферата на сигурността;
- Работят ефикасно в нееднородна среда, включваща както граждански, така и военни организации (многофункционалност);
- Управляват промените, ефикасно трансформирайки идеите, концепциите и доктрините в дела (градивност и целенасоченост);
- Постигат самоусъвършенстване и развитие на своя характер и умения чрез самоподготовка и вътрешен самоконтрол;
- Конструират и реконструират възглед за бъдещето на света, континента, държавата и планирането на сигурността.
Предварителни изисквания:
Студентите да имат знания и/или умения: История; Обществознание. Политология.
Форми на провеждане:
Редовен
Учебни форми:
Цикъл академични лекции
Език, на който се води курса:
Български
Теми, които се разглеждат в курса:
Литература по темите:
Студентите трябва да ползват като основни учебни помагала следните учебници и монографии:
Основни литературни източници:
1. Георги Бахчеванов, и колектив «Национална и международна сигурност», С. ВИ, 2005;
2. Георги Бахчеванов и колектив, «Информационно общество: концепции, перспективи, сигурност. С., Софттрейд, 2004.
3. Георги Бахчеванов. Система за национална сигурност. Държавни институции и оперативни компоненти. С., 2007;
4. Георги Стефанов, Теория на международните отношения, (София: Сиела, 1997), стр. 155 – 185.
5. Дарендорф, Р. Размисли върху революцията в Европа. С., 1992
6. Дарендорф, Р. Съвременният социален конфликт. С., 1993
Допълнителни литературни източници:
1. Драганов, Д. Политическите системи на ХХ век. С., 1998
2. Джоузеф С. Най, “Международните конфликти", С., 1998 г.
3. Дюфур, Жан-Луи, М.Ваис. Войната през ХХ век. С., 1999.
4. Йончев, Д. Слатински, Н. Бяла книга по въпросите на гражданския контрол във въоръжените сили, С., 1998
5. Конституция на Република България
6. Николай Слатински, “Измерения на сигурността”, С., Парадигма, 2002
7. П.Г. Белов, Методологические аспекты национальной безопасности России, (Москва: ФЦНТП “Безопасность”, 2002).
8. Хеерт Хофстеде, Култури и организации, (София: Класика и стил ООД, 2001).
9. Ann Florini (ed.) The Third Force: The Rise of Transnational Civil Society (Washington DC: Carnegie Endowment for International Pease, 2000).
10. Bartlet, Henry C., G Paul Holman,, Jr., and Timothy C. Somes. “The art of Strategy and force Planning.” . Newport, Naval War College Press, 1997.
11. Daniel Nelson “Beyond Defense Planning.” UP,2002.
12. David Jablonsky. National Power. Parameters.1997 № 1, стр. 44- 54;
13. Hedley Bull, The Anarchical Society: A Study of Order in World Politics (USA: Columbia, 1977).
14. Henry Kissinger, Cyrus Vance, Bipartisan Objectives for Foreign Policy в сп. Foreign Affairs (1988), Stephen Krasner, Defending the National Interests: Raw Materials Investments and U.S. Foreign Policy, (USA: Princeton University Press, 1978).
15. Joseph S. Nye Jr., What New World Order?, Foreign Affairs, Год. 71, №. 2 (1992).
16. Joshua Goldstein в International Relations, (USA: Longman 2004).
17. 18. Timothy Garton Ash, Ten Years After, (USA: The New York Review of Books, 1999).
19. Wilhelm Germann, Timothy Edmunds, Towards Security Sector Reform In Post Cold War EUROPE: a Framework for Assessment, (Geneva: DCAF, 2003).
Средства за оценяване:
1. Тест 1 (2-6)
2. Тест 2 (2-6)
3. Дискусия (Да/Не)
4. Конференция (Да/Не)