Преподавател(и):

гл. ас. Александър Пожарлиев  д-р
доц. Димитър Панайотов  д-р

Описание на курса:

Компетенции:

Успешно завършилите курса студенти:

1) знаят:

• Познават водещите теории за лидерството, гледни точки и подходи.

• Характеристиките на лидера според различни таксономии.

• Лидерските стилове и проявлението им в организацията.

• Различни типологии на културите и подходите за тяхното изучаване.

• Подхода на Х. Хофстеде и Ф. Тромпернаарс към националните и организационните култури.

• Подхода на Камерън и Куин и Хюман Синерджистикс към диагностика и промяна на организационната култура.

2) могат:

• Да идентифицират лидерите в организацията и да анализират техните качества, силни и слаби страни.

• Да създават модели за идентифициране на лидери и програми за тяхното развитие в организацията.

• Да откриват и да стимулират конструктивните лидерски стилове.

• Да се ориентират в културната ситуация в организацията;

• Да диагностицират и интерпретират културните фактори;

• Да изучават и интерпретират адекватно връзката на културните фактори с управленските дейности.
Предварителни изисквания:
Студентите да имат знания и/или умения:

• желателен работен опит в организация поради спецификата на заданията, насочени към практиката

Форми на провеждане:
Дистанционен

Учебни форми:
Лекция

Език, на който се води курса:
Български

Теми, които се разглеждат в курса:

1. Лидерство в организацията. Същност. Разграничаване между лидерство и мениджмънт.
2. Основни теории за лидерството. Теории за личностните черти и качества.
3. Поведенчески теории. Ситуационни теории. Лидерски стилове. Гъвкавост и ефективност.
4. Трансформационно, транзакционно и псевдотрансформационно лидерство, Бърнс. Теория за харизматичното лидерство на Хаус. Фактори на трансформационното лидерство, Бас. Лидерство чрез пример – Кузес и Познър.
5. Адаптивно лидерство. Автентично лидерство. Споделено лидерство. Лидерство 4.0.
6. Същност на организационната култура. Какво е и как влияе на изпълнението на работата. Измерения и типове организационна култура.
7. Защо изучаваме културите - основни изводи и ползи за мениджмънта на организацията, служителите и стратегиите на развитието.
8. Подходи при изучаване и интерпретиране на културите. Национална и организационна култура. Подходът на Х. Хофстеде. „Вечните въпроси“, които решаваме.
9. Измерите ли на културата в подхода на Х. Хофстеде. Властово разстояние. Избягване на несигурност. Индивидуализъм – колективизъм. Мъжественост/ женственост. Същност; логика и начин на измерване. Последици. Практически приложения.
10. Подходът на Ч. Търнър & Ф. Тромпенаарс. Практически приложения. Измерители на културата в системата на Ч. Търнър & Тромпенаарс.
11. Диагностика на организационната култура. Рамка на конкуриращите се ценности на Камерън и Куин.
12. Конструктивни и деструктивни култури – модел на Хюман Синерджистикс.
13. Оценка на идеалната култура. Постигане на консенсус относно областите за развитие.
14. Задачи и цели за развитие на конструктивна култура. Насоки за културна промяна. Основни етапи на промяна и трансформация на културата.
15. Конкретни казуси от конкретни организации – дискусия.

Литература по темите:

Основна литература:

1. Георгиев, К. (2008) Лидерство в организацията – учебен материал. УМ-НБУ.

2. Давидков, Цв.(2009) Фирмена и национална култура – учебен материал. УМ-НБУ.

3. Давидков, Цв. (2009) Национална и организационна култура. С., СУ-СтФ.

4. Залезник, Е. (2007) „Мениджъри и лидери – различни ли са те?”в колектив, Духът на лидера, Harvard Business Review, Класика и стил, С, стр. 69 – 90.

5. Камерън, К.,Р. Куин (2012) Диагностика и промяна на организационната култура: съобразно рамката на конкуриращите се ценности. С., „Класика и стил“.

6. Пожарлиев, А. (2018) Промени в използването на властта и следствия за съвременните управленски практики. Сборник от Международна научно-практическа конференция „Власт, управление и обществено развитие“, София, НБУ, Департамент „Администрация и управление“, с. 161-176. ISBN 978-619-233-007-1.

7. Пожарлиев, А. (2017). Убеждения за човешката природа на ръководители в български организации. В: Зиновиева, И., Карабельова, С, Миланов, М. (ред.) Предизвикателства и перспективи пред съвременната психология. Сборник научни доклади от международна научна конференция, 2-3 юни 2017, Софийски университет „Св. Климент Охридски“, София, България, София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“.

8. Пожарлиев, А., Добрев, Ч. (2015) Лидерски практики за развитие на организационната култура и повишаване на ефективността на средна производствено-търговска организация. Сборник от Международна научно-практическа конференция „Лидерството – време за промени“, София, НБУ, Департамент „Бизнес Администрация“, с 194-212.

9. Пожарлиев, А., Ангелова, М. (2015) Организационно развитие на малък семеен бизнес чрез промени в организационната култура. Сборник с доклади от международна конференция “Лидерство и организационно развитие”, София, Университетско издателство „Св. Кл. Охридски“. с. 703-712.

10. Тромпенаарс, Ф., Хампдън-Търнър, Ч. (2004) Да се носиш по вълните на културата: разбиране на културното разнообразие в бизнеса. С., Изд. “Класика и стил”.

11. Хофстеде, Я. Х., П. Б. Пидърсън, Х. Хофстеде (2003) Изследване на културата. С., Изд. Класика и стил.

12. Bass, B.M. (1990) From transactional to transformational leadership: learning to share the vision, Organizational Dynamics, Vol. 18 (3), pp..19 – 31.

13. Northouse, Peter G., (2017), Introduction to Leadership: Concepts and Practice, Fourth Edition, Sage.

14. Schein, E. H. (2010). Organizational Culture and Leadership. 4th ed. San Francisco: Jossey-Bass.

Допълнителна литература:

1. Аврамов, Р. (2007) Комуналният капитализъм – т. 1, 2, 3. С., Изд. Фондация “Българска наука и култура”.

2. Бланчард, К., Зигарми, П., Зигарми, Д. (2011) Лидерството и едноминутният мениджър. Класика и стил, София.

3. Давидков, Ц. (2010) Ценности на забогатяване. С., УИ „Св. Климент Охридски“.

4. Денхарт, Р. (2001) Търсене на значението: стратегии за успех в управлението на държавните организации. С., Изд. ЛИК.

5. Дуранкев, Б. (2001) Фирмената култура в България. (в съавторство). Специално издание на сп. “Алтернативи”.

6. Защо сме такива: в търсене на българската културна идентичност (1994) Еленков, И., Р. Даскалов – съст. и встъпителни студии. С., Изд. “Просвета”.

7. Илиева, Сн. (2009) Ценности и трудова мотивация. С., УИ „Св. Климент Охридски“.

8. Илиева, С. (2006) Организационна култура: същност, функции и промяна. С., УИ „Св. Климент Охридски”.

9. Кови, С. (2011) Осмият навик. Кибеа, София.

10. Колев, Б. (2002) Икономическата култура. С., УИ “Стопанство”.

11. Ландсбърг, М. (2002) Основи на лидерството. Класика и стил, София.

12. Макариев, П. (2008) Мултикултурализмът между толерантността и признанието: към един диалогичен подход. С., Изд. „Изток-Запад”.

13. Максуел, Дж. (2010). 360-градусовият лидер. Как да влияете от всяка позиция в организацията. Изток-запад.

14. Минков, М. (2007) Защо сме различни: междукултурни различия в семейството, обществото и бизнеса (второ преработено и допълнено издание). С., Изд. „Класика и стил”.

15. Морис, Ст., Уилкокс, Г., Нейсъл, Е. (2000) Как да бъдеш лидер на печеливш екип. Инфодар, София.

16. Олтмън, Й. (2000) Европейски размишления: за работата и културата. В: ”Управление на развитието и промяната”, Изд. УМ-НБУ – Open University.

17. Оуен, Х., Ходжсън, В., Газард, Н. (2005) Наръчник за лидери, „АМАТ-АХ”, С.

18. Панайотов, Д., (2008) „Кроскултурен мениджмънт и организационно поведение” в Попчев, И., Владимирова, К., Панайотов, Д., Стефанов, Н., Пенчев, Р., Драмалиева, В., Хаджиев, К., Маринова, Н., Мениджмънт и лидерство, НБУ, С, стр. 135 – 162.

19. Семлер, Р. (2011) Маверик. София, Жанет-45.

20. Сотирова, Д. (2007) Организационно поведение и култура. С., Изд. Фабер.

21. Сотирова, Д. (2009) Бизнес етика: луксът, който си заслужава, без да струва много. С., НБУ.

22. Сотирова, Д., Ц. Давидков (2005) Новата административна култура: организационни проблеми и лични стратегии за промяна. С., СУ – СтФ.

23. Стойчева, К. (2003) Толерантността към неопределеност. С., Изд. “Леге Артис”.

24. Сун Дзъ (2009) Изкуството на войната. Изд Труд.

25. Хемпдън-Търнър, Ч., А. Тромпернаарс (1995) Седемте култури на капитализма. Варна, ИК “ТедИна”.

26. Хофстеде, Х. (2001) Култури и организации: софтуер на ума. С., Изд. Класика и стил.

27. Чавдарова, Т. (2004) Да правиш бизнес в България: между българската и западната икономическа култура. – „Социологически проблеми”, кн. 1-2/2004, 120–146.

28. Янкулов, Я. (2012) Организационна култура на търговците в България: изследване и препоръки за мениджмънта. С., „Авангард-Прима“.

29. Burns, J.M. (1978) Leadership, Harper & Row, NY.

30. Cooper, C., S. Cartwright, C. Earley (eds.) (2001) The International Handbook of Organizational Culture and Climate. Chichester UK, John Wiley & Sons Ltd.

31. Deal, T. E. & A. A. Kennedy (2000) Corporate Cultures: the Rites & Rituals of Corporate Life. Persues Publishing.

32. Driskill, G. W. & A. I. Brenton (2005) Organizational Culture in Action: A Cultural Analysis Workbook. Thousand Oaks, Sage Publications.

33. Hall, E. T. (1996) The Hidden Dimension. Doubleday, Anchor Press.

34. Harrison, L. & S. Huntington (2000) Cultural Matters: How Values Shape Human Progress. Basic Books.

35. Hofstede, G. (2001) Culture's Consequences: Comparing Values, Behaviors, Institutions, and Organizations Across Nations. Sage Publication.

36. Management Guide Bulgaria: A Handbook for Investors and Executives (2008). (Susanne Mueller – Еd.) Cross-Culture Publishing Ltd., Birmingham – Frankfurt/Main.

37. Minkov, M. (2007) What Makes us Different and Similar: A New Interpretation of the World Values Survey and Other Cross-Cultural Data. Sofia, Publ. Класика и Стил.

38. Trompenaars, F. & C. Hampden – Turner (1998) Riding the Waves of Culture: Understanding Diversity in Global Business. McGrow.

39. Yordanova D. & M.A. Tarrazon (2007) ”Understanding gender differences in entrepreneurial intentions”. 52nd ICSB Conference Proceedings, Book of Abstracts and CD-ROM papers, Hansaprint Oy, Turku, (ISBN 951-564-262-0).