SOCB102 Институции на знанието
Анотация:
Предлаганият курс е изследване върху развитието на институциите на знанието, но той няма за цел единствено разбирането на спецификата на тези инстицуии. Чрез проблематизиране на ключови моменти от историята на институциите на знанието курсът е насочен към осмисляне на развитието на обществото и на мястото на знанието в него. Като институции и като културни феномени институциите на знанието са чувствителен "нерв" на социалната среда, в която съществуват - те отразяват и прави зрими господстващите в нея ценности ориентации и назряващите социални конфликти.
Курсът търси отговор на поредица въпроси като например:
Какъв е личностният и обществен смисъл на знанието и знаенето? Какво означава и как се осъществява процесът на институционализация в сферата на знанието? Какви институции на знанието функционират през различните исторически периоди? Какво свързва и какво различава научните школи от античността с тези през средновековието и Новото време? Защо възникват актадемиите? Защо университетската институция се ражда в края на 12-ти и началото на 13-ти век в Запазна Европа, а не в цивилизована древна Гърция или във високоообразованото през 10-ти век арабско общество? Какъв е смисълът на академичните ритуали така ревностно възстановявани през последните години и у нас? Защо се създават и кого обслужват частните институции на знанието? Какви са основанията на изискването за относителна автономия на институциите на знанието? Имат ли "почва" принципите на пазарната икономика в институциите на знанието? Кои са централните институции на знанието в "обществото на знанието"?
Чрез дискутирането на подобни въпроси курсът ще позволи на студентите не само да разберат общественото значение на знанието, но и да преоткрият личностния му смисъл едновременно и като подготовка за живот, и като определен начин на живот.
Курсът си поставя две основни групи цели:
1.познавателни - да запознае студентите с многообразието от институции на знанието и различните форми на отношение между тях и обществото; да стимулира разбирането на културния и социален смисъл на организиращите принципи на институциите на знанието;
2.личностно-формиращи - да провокира само рефлексията на студентите върху собственото им битие на студенти, както и върху отношението им към институциите на знанието и възможностите за личностното им развитие, които те им откриват.
Преподавател(и):
проф. Кольо Коев д.н.
Описание на курса:
Компетенции:
1) знаят:
кои са основните институции на знанието
- кога и как възникват различните институции на знанието и какви са тенденциите в тяхното развитие;
- кои са основните модели на институции на знанието и кои са основните им принципи и ценности;
- какви възможности за личностно развитие им дава европейското научно пространство и европейското пространство за висше образование;
2) могат:
- да разглеждат и оценяват проблемите на институциите на знанието в по-широк социален и културен контекст;
- да дискутират и осмислят социалната роля на институциите на знанието и начините им на въздействие върху социалния живот;
- да осъзнаят собствените си очаквания спрямо университетското образование и възможностите, които то им дава за личностното им развитие.
Предварителни изисквания:
няма
Форми на провеждане:
Редовен
Учебни форми:
Лекция
Език, на който се води курса:
Български
Теми, които се разглеждат в курса:
Литература по темите:
(Анти)корупция/(анти)образование. Изследвания върху корупцията във висшето образование в България (2005). София: изд. "Изток-Запад".
Богданов, Б. (2006). Университет и свобода. София: изд. на НБУ.
Бояджиев, Ц. (1984). Неписаното учение на Платон, София: Наука и изкуство.
Бояджиева, П. (1998). Университет и общество: два социологически случая. София: изд. "Лик".
Бояджиева, П. (2003). Свободният университет или цената на правото да бъдеш различен, Разум, №1.
Бояджиева, П. (2003). Може ли образованието да бъде излишно? Масово висше образование и качество на обучението. В: Общество на знанието и образование за всички, С., Национален институт по образование.
Бояджиева, П., Ц. Бояджиев, К. Петкова (1987). Социалната представа за учения. София: изд. "Наука и изкуство".
Бъргър, П., и Т. Лукман (1996). Социалното конструиране на реалността. София: ИК "Критика и хуманизъм".
Вебер, М. (1997). Академичната свобода в немските университети, Социологически проблеми, №3.
Гичева, Д. (2005). За Европа и университета. София: изд. СОНМ.
Дъглас, М. (2004). Как мислят институциите? София: изд. "41Т.
Държавата срещу реформите (2004). София: изд. "Изток-Запад".
Измерения на университетската идея. Антология (1995), съст. П. Бояджиева. София: Университетско издателство "Св. Кл. Охридски".
Кант, И. (1991). Педагогика. Спорът между факултетите. София: изд. "Хр. Ботев".
Лаерций, Диоген (1985). Животът на философите, С. изд. "Народна култура".
Миленкова, В. (1998). Елитните училища в България - модели на социално формиране, София: Фондация "Свободна инициатива".
Норт, Д. (2000). Институции, институционална промяна и икономически отношения, София: ЛИК.
Тофлър, А. (1992). Третата вълна. София.
Университетска автономия и академична автономия (1999), отг. редактор П. Бояджиева. София: Лик, 1999.
Фичино, М. (2002). Малки трактати. София: изд. "Лик".
Фотев, Г. (2004). Диалогична социология, София: изд. "Изток-Запад".
Фотев, Г.(2006). Дисциплинарна структура на социологията. София: изд. "Изток-Запад".
Фром, Е. (1996). Да имаш или да бъдеш, София: Кибеа.
Фуко, М. (1998). Надзор и наказание. Раждането на затвора. София: Университетско издателство "Св. Кл. Охридски".
Частните висши училища. Митове и реалности (2006). София: Регионален център за изследване на частното висше образование.
Средства за оценяване:
ТЕСТ 55 %
ПРАКТИЧЕСКА ЗАДАЧА 45 %