Преподавател(и):

проф. Мартин Канушев  д-р

Описание на курса:

Компетенции:

Успешно завършилите курса студенти:

1) знаят: Студентите ще придобият системно знание за социологическата теория и метод, а също и чувствителност към социалната емпирия. Същевременно, те ще притежават един нов поглед към историческите особености на съвременното общество; поглед, разширяващ техните познавателни хоризонти и формиращ адекватна гражданска позиция.

2) могат: Студентите ще могат да откроят значимите социални проблеми, пред които е изправена нашата съвременност в контекстта на процесите на глобализация. От друга страна, те ще разполагат с набор от практически умения за анализ и интерпретация на актуалните предизвикателства пред българското общество.

Предварителни изисквания:
Няма

Форми на провеждане:
Редовен

Учебни форми:
Лекция

Език, на който се води курса:
Български

Теми, които се разглеждат в курса:

1. Cоциологията като фундаментална позитивна наука: Огюст Конт. Обосноваване и легитимиране на социологията. Система на обществото и проблемът за социалния ред. Социална статика и социална динамика.
2. Еволюционистката социология на Хърбърт Спенсър. Епистемологични принципи на социологията. Социологията и другите социални науки. Законът за еволюцията и обществото като свръхорганизъм. Основни подсистеми и видове обществено равновесие.
3. Психоанализа и социология: Зигмунд Фройд. Структурата на човешката личност: Аз, То и Свръхаз. Принципът на удоволствието и принципът на реалността. Едиповият комплекс и социализацията. Еросът и принципите на обществената организация.
4. Социологията на Фердинанд Тьониес. Природно-нравствения свят на общността срещу рационалността на обществото. Система на социологията. Теорията за общността и теорията за обществото.
5. Икономика и общество: Карл Маркс. Икономическа структура на обществото и надстройка. Производителни сили и производствени отношения. Обществени формации и социално развитие. Исторически форми на социален живот. Проблемът за социалната връзка.
6. Социологизмът на Емил Дюркем. Социологията и останалите социални науки. Правилата на социологическия метод. Разделение на обществения труд. Механична и органична солидарност. Проблемът за аномията и самоубийството.
7. Pазбиращата социология на Макс Вебер. Социологията като емпирична и критична наука. Социално действие. Разбиране. Методът на идеалните типове. Свобода от ценности и отношение към ценности. Социални отношения и организации. Социология на господството.
8. Формалната социология на Георг Зимел. Проблемът на социологията: съдържание и форма на социалния живот. Форми на общество и форми на социално взаимодействие. Социални типове: дистанция и близост.
9. Символният интеракционализъм на Джордж Хърбърт Мийд. Отношението на Мийд към прагматизма и бихейвиоризма. Структурата на Аз-а, символите-посредници и социалната взаимодействие. Обобщеният друг и структурата на личността. Обществото.
10. Интегралистката социология на Питирим Сорокин. Системата на социологията. Предмет и метод на социологията. Социологията като интегрална наука за социокултурните явления. Социокултурни суперсистеми. Социална диагноза на съвремието.
11. Социологическият универсум на Толкът Парсънз. Онтологични и епистемологични принципи на социологическата теория. Структура на социалнато действие. Социалната система: структура и функции. Йерархия на контрол и обществото като социална система. Парадигма на еволюционната промяна.
12. “Новата” социология на Чарлз Райт Милз. Морален императив на социологията. Предимствата на социологическата традиция. Критика на абстрактния социологически “емпиризъм”. Социологическото въображение и неговите хоризонти. Властващият елит.
13. Функционалният структурализъм на Робърт Мъртън. Социологическите теории на средно ниво. Парадигма на функционалния анализ в социологията. Явни и латентни функции на социалните факти. Социална структура и проблемът за аномията.
14. Социология и социална реконструкция: Карл Манхайм. Епистемология и социология. Идеология, утопия и социална реалност. Социалната рационализация и човекът на ХХ-ти век. Реконструкция на обществото в условията на модерната епоха.
15. Феноменологическата социология на Алфред Шутц. Феноменологията и радикалното преобразуване на социологията. Модуси на социалния свят. Множество реалности и светът на всекидневието като върховна реалност. Проблемът за рационалността в науката и във всекидневния живот. Етнометодологическата перспектива към социалния свят.

Литература по темите:

Бурдийо, П., Вакан Л. Ж. Въведение в рефлексивната социология. ИК “Критика и Хуманизъм”, София, 1993.

Бъргър, П. Покана за социология. Една хуманистична перспектива. Изд. “Лик”, София, 1999.

Бъргър, П., Лукман Т. Социалното конструиране на реалността. Изд. “Критика и хуманизъм”, София, 1996.

Вебер, М. Социология на господството. Социология на религията. София, Изд. “Св. Климент Охридски”, 1992.

Вебер, М. Ученият и политикът. Изд. “Микропринт”, София, 1993.

Дюркем, Е. Избрано. Изд. “Критика и хуманизъм”, София, 1994.

Зимел, Г. Проблемът на социологията. В: Социологически проблеми 1984/5.

Коев, К. Метаморфозите на чужденеца. Изд. “Наука и изкуство”, София, 1991.

Маркс, К., Енгелс, Ф. Немската идеология. Съчинения, Т. 3, Изд. на БКП, София, 1968.

Новые направления в социологической теорий. Изд. “Прогрес”, Москва, 1978.

Сорокин, П. Социологический этюд об основньх формах общественого поведения и морал. В: Человек, цивилизация, общество, Изд. “Прогрес”, Москва, 1992.

Социология. Учебник за ученици. Изд. “Наука и изкуство”, София, 1992.

Социология на личността. Изд. “Наука и изкуство”, София, 1990.

Фотев, Г. Социологическите теории на Е. Дюркем, В. Парето, М. Вебер. Критически сравнителен анализ. Изд. “Наука и изкуство”, София, 1979.

Фотев, Г. История на социологията. Т. І и II, Изд. “Св. Климент Охридски”, София, 1993.

Фройд, З. Тотем и табу. Изд. “Критика и хуманизъм”, София, 1991.

Фром, Е. Бягство от свободата. Изд. “Христо Ботев”, София, 1992.

Фуко, М. Генеалогия на модерността. Изд. “Св. Климент Охридски”, София, 1992.

Фуко, М. Що е Просвещение? В: сп. Критика и хуманизъм 1991/3.

Хабермас, Ю. Модерността - един незавършен проект. В: сп. Критика и хуманизъм 1991/3.

Хабермас, Ю. Структурни изменения на публичността. Изд. “Просвета”, София, 1995.