PHIB150 Що е социология?

Анотация:

Курсът има за цел да концептуализира условията за възможност и границите на валидност на социологическата гледна точка към индивида в собствения му социален свят. В него акцентът е поставен върху системното проясняване на научните понятия и проблемните полета, чрез които се разгръща социологическата традиция през последните три века. По време на лекциите ще бъдат тематизирани основните парадигми на модерната социология (позитивизъм, веберианство, исторически материализъм, структурализъм, символен интеракционизъм, неомарксизъм, структурен функционализъм, феноменологическа социология), а също и ключовите познавателни въпроси, пред които днес е изправена социологическата наука. Чрез взаимното оглеждане на предмет и метод на социологията, при преходите между теория и емпирия, курсът ще въведе принципите, върху които се изгражда историко-социологическото изследване.

прочети още
Философия

Преподавател(и):

проф. Мартин Канушев  д-р

Описание на курса:

Компетенции:

Успешно завършилите курса студенти:

1) знаят: Студентите ще придобият системно знание за социологическата теория и метод, а също и чувствителност към социалната емпирия. Същевременно, те ще притежават един нов поглед към историческите особености на съвременното общество; поглед, разширяващ техните познавателни хоризонти и формиращ адекватна гражданска позиция.

2) могат: Студентите ще могат да откроят значимите социални проблеми, пред които е изправена нашата съвременност в контекстта на процесите на глобализация. От друга страна, те ще разполагат с набор от практически умения за анализ и интерпретация на актуалните предизвикателства пред българското общество.


Предварителни изисквания:
Няма

Форми на провеждане:
Редовен

Учебни форми:
Лекция

Език, на който се води курса:
Български

Теми, които се разглеждат в курса:

  1. Cоциологията като фундаментална позитивна наука: Огюст Конт. Обосноваване и легитимиране на социологията. Система на обществото и проблемът за социалния ред. Социална статика и социална динамика.
  2. Еволюционистката социология на Хърбърт Спенсър. Епистемологични принципи на социологията. Социологията и другите социални науки. Законът за еволюцията и обществото като свръхорганизъм. Основни подсистеми и видове обществено равновесие.
  3. Психоанализа и социология: Зигмунд Фройд. Структурата на човешката личност: Аз, То и Свръхаз. Принципът на удоволствието и принципът на реалността. Едиповият комплекс и социализацията. Еросът и принципите на обществената организация.
  4. Социологията на Фердинанд Тьониес. Природно-нравствения свят на общността срещу рационалността на обществото. Система на социологията. Теорията за общността и теорията за обществото.
  5. Икономика и общество: Карл Маркс. Икономическа структура на обществото и надстройка. Производителни сили и производствени отношения. Обществени формации и социално развитие. Исторически форми на социален живот. Проблемът за социалната връзка.
  6. Социологизмът на Емил Дюркем. Социологията и останалите социални науки. Правилата на социологическия метод. Разделение на обществения труд. Механична и органична солидарност. Проблемът за аномията и самоубийството.
  7. Pазбиращата социология на Макс Вебер. Социологията като емпирична и критична наука. Социално действие. Разбиране. Методът на идеалните типове. Свобода от ценности и отношение към ценности. Социални отношения и организации. Социология на господството.
  8. Формалната социология на Георг Зимел. Проблемът на социологията: съдържание и форма на социалния живот. Форми на общество и форми на социално взаимодействие. Социални типове: дистанция и близост.
  9. Символният интеракционализъм на Джордж Хърбърт Мийд. Отношението на Мийд към прагматизма и бихейвиоризма. Структурата на Аз-а, символите-посредници и социалната взаимодействие. Обобщеният друг и структурата на личността. Обществото.
  10. Интегралистката социология на Питирим Сорокин. Системата на социологията. Предмет и метод на социологията. Социологията като интегрална наука за социокултурните явления. Социокултурни суперсистеми. Социална диагноза на съвремието.
  11. Социологическият универсум на Толкът Парсънз. Онтологични и епистемологични принципи на социологическата теория. Структура на социалнато действие. Социалната система: структура и функции. Йерархия на контрол и обществото като социална система. Парадигма на еволюционната промяна.
  12. “Новата” социология на Чарлз Райт Милз. Морален императив на социологията. Предимствата на социологическата традиция. Критика на абстрактния социологически “емпиризъм”. Социологическото въображение и неговите хоризонти. Властващият елит.
  13. Функционалният структурализъм на Робърт Мъртън. Социологическите теории на средно ниво. Парадигма на функционалния анализ в социологията. Явни и латентни функции на социалните факти. Социална структура и проблемът за аномията.
  14. Социология и социална реконструкция: Карл Манхайм. Епистемология и социология. Идеология, утопия и социална реалност. Социалната рационализация и човекът на ХХ-ти век. Реконструкция на обществото в условията на модерната епоха.
  15. Феноменологическата социология на Алфред Шутц. Феноменологията и радикалното преобразуване на социологията. Модуси на социалния свят. Множество реалности и светът на всекидневието като върховна реалност. Проблемът за рационалността в науката и във всекидневния живот. Етнометодологическата перспектива към социалния свят.

Литература по темите:

Бурдийо, П., Вакан Л. Ж. Въведение в рефлексивната социология. ИК “Критика и Хуманизъм”, София, 1993.

Бъргър, П. Покана за социология. Една хуманистична перспектива. Изд. “Лик”, София, 1999.

Бъргър, П., Лукман Т. Социалното конструиране на реалността. Изд. “Критика и хуманизъм”, София, 1996.

Вебер, М. Социология на господството. Социология на религията. София, Изд. “Св. Климент Охридски”, 1992.

Вебер, М. Ученият и политикът. Изд. “Микропринт”, София, 1993.

Дюркем, Е. Избрано. Изд. “Критика и хуманизъм”, София, 1994.

Зимел, Г. Проблемът на социологията. В: Социологически проблеми 1984/5.

Коев, К. Метаморфозите на чужденеца. Изд. “Наука и изкуство”, София, 1991.

Маркс, К., Енгелс, Ф. Немската идеология. Съчинения, Т. 3, Изд. на БКП, София, 1968.

Новые направления в социологической теорий. Изд. “Прогрес”, Москва, 1978.

Сорокин, П. Социологический этюд об основньх формах общественого поведения и морал. В: Человек, цивилизация, общество, Изд. “Прогрес”, Москва, 1992.

Социология. Учебник за ученици. Изд. “Наука и изкуство”, София, 1992.

Социология на личността. Изд. “Наука и изкуство”, София, 1990.

Фотев, Г. Социологическите теории на Е. Дюркем, В. Парето, М. Вебер. Критически сравнителен анализ. Изд. “Наука и изкуство”, София, 1979.

Фотев, Г. История на социологията. Т. І и II, Изд. “Св. Климент Охридски”, София, 1993.

Фройд, З. Тотем и табу. Изд. “Критика и хуманизъм”, София, 1991.

Фром, Е. Бягство от свободата. Изд. “Христо Ботев”, София, 1992.

Фуко, М. Генеалогия на модерността. Изд. “Св. Климент Охридски”, София, 1992.

Фуко, М. Що е Просвещение? В: сп. Критика и хуманизъм 1991/3.

Хабермас, Ю. Модерността - един незавършен проект. В: сп. Критика и хуманизъм 1991/3.

Хабермас, Ю. Структурни изменения на публичността. Изд. “Просвета”, София, 1995.