PHIB105D Метафизика и нейните отрицания
Анотация:
По своето съдържание курсът представлява последователно представяне на най-важните философски учения, свързани исторически с идеята за метафизика. Основната му цел е да се изработи разбиране върху разнообразния кръг от философски проблеми, които формират идеята за метафизика изобщо, да се
дефинират основни понятия и да се създаде самостоятелен поглед върху проблемите и пътищата за тяхното осмисляне
Преподавател(и):
доц. Христо Гьошев д-р
Описание на курса:
Компетенции:
Успешно завършилите курса студенти:
1) знаят:
основните понятия от историята на метафизичните учения;
да правят критичен анализ на важни философски текстове и да работят с библиографски източници.
2) могат:
да обогатяват академичната си мотивация за обучение, да разбират и водят значими дискусии;
да виждат актуалността на проблематиката в метафизичния тип теории.
Предварителни изисквания:
Няма
Форми на провеждане:
Дистанционен
Учебни форми:
Лекция
Език, на който се води курса:
Български
Теми, които се разглеждат в курса:
- Философията като метафизика. Проблемът за битието. Въведение в терминологията
- Формиране на понятието „Битие” в античната философия преди Платон. Тезисът за битието на Парменид
- Онтологията на Платон.
- Метафизиката като първа философия при Аристотел.
- Християнската метафизика и проблемът за битието на Бога. Аврелий Августин.
- Същност и съществуване. Метафизиката на Тома от Аквино.
- Метафизиката на Рене Декарт.
- Текущ контрол
- Историческо развитие на проблема за субстанцията.
- Критиката на разума. Как е възможна метафизиката?
- Метафизика на волята. От Ницше до модерния екзистенциализъм. „Битието” като тема на философията на 20 век.
- Философията като строга наука. Идеята за феноменологията.
- Фундаменталната онтология на Мартин Хайдегер и темата за края на метафизиката.
- Отрицание на метафизиката – Л. Витгенщайн.
- Има ли бъдеще метафизиката?
Литература по темите:
1.Аврелий Августин: За природата на доброто, в: За природата на доброто. За благодатта и свободата на волята, София 1992, стр. 45-102.
2.Аристотел: Метафизика, София 2000.
3.Бояджиев, Цочо. Августин и Декарт, София.
4.Бояджиев, Цочо: Античната философия като феномен на културата, София 1994.
5.Витгенщайн, Лудвиг: Логико-философски трактат, София 1989.
6.Гадамер, Ханс-Георг: Езикът на метафизиката, в: История и херменевтика., София 1994, стр. 121-134.
7.Декарт, Рене: Метафизически размишления, в: Метафизика, София 1996.
8.Елеати: Фрагменти, София 1996.
9.Кант, Имануел. Критика на чистия разум. София.
10.Кант, Имануел: Пролегомени към всяка бъдеща метафизика, която иска да се представи като наука, в: Антология Европейска философия XVII – XIX век.
11.Киркегор, Сьорен: Или – или. Втора част. В: Киркегор. Избрани произведения, 2 т. София, 1991.
12.Лайбниц, Готфрид: Монадология в: Европейска философия 17-18 в. Антология, София 1994.
13.Лок, Джон: Из Опит върху човешкия разум в: Европейска философия 17-18 в. Антология, София 1994.
14.Ницше, Фридрих: Воля за власт т.1, София 1996.
15.Платон: Федон в: Платон. Диалози. т.2. София 1982.
16.Спиноза, Бенедикт: Из Етика в: Европейска философия 17-18 в. Антология, София 1994.
17.Тома От Аквино: За съществуването и същността. София 1992.
18.Хайдегер, Мартин: Платоновото учение за истината, в: Същности, София 1999.
19.Хайдегер, Мартин: Що е метафизика? в: Същности, София 1999.
20.Хегел, Георг: Феноменология на духа. София, 1969.
21.Хусерл, Едмунд: Философията като строга наука, във: Философски преглед 2/1992 и 1-2/1993.