HACB613 Балкански фолклорно-митологични представи

Анотация:

• Курсът цели да запознае студентите с фолклорно-митологичните модели на Балканите.

• Фолклорът – тип култура или вид изкуство? Възгледи и дефиниции. Етнология и фолклористика. Зараждане на интереса към фолклора – епохата на романтизма и национално-освободителните движения. „Откриването” на фолклора на Балканите. Фолклор или народно творчество? Съвременното понятие “народ”. Фолклористиката на Балканите през ХІХ век. “Веда Словена”. Основни фолклни сборници в Гърция, България и Сърбия през ХІХ век. Интересът към фолклора и балканските национални държави. Регионална структура на фолклора. Системен характер на фолклора – системно- структурен подход. Синкретичност и функционален подход.

• Художествени белези на фолклора: вариантност, устно предаване, устойчивост и стереотипност, специфика на поетиката.

• Дейностен, идеологически и художествен синкретизъм. Героичен епос на Балканите: митологични, брачни и исторически мотиви. Архаичен и класически епос. Епическият герой и епическият свят. Жанрови трансформации: епос-приказка, епос – балада. Комуникативно събитие и типология на песенните жанрове: обредът като контекст на обредната песен; жътварски, хороводни, седенкарски, трапезарски песни. Функция и музикална характеристика на песента. Мелодия и текст. Зимна и пролетна обредна песен. Наративните песни на Балканите. Лирически песни.

• Социално и нравствено съзряване – кратки жанрове. Баяния.

• Балканската наративна традиция. Проблеми на изучаване на приказката. Приказна и неприказна проза. Вълшебна, анималистична, легендарна, авантюристична, новелистична, кумулативна приказка, анекдот и виц. Неприказна проза: легенди и предания, меморати, фабулати. Детско разказване. “Градски легенди”.

• Фолклор и фолклоризъм. Две разбирания за фолклоризма. Градска песен. Политическа употреба на фолклора. Фолклорът като човешка потребност.

прочети още
Изкуствознание и артмениджмънт

Преподавател(и):

проф. Милена Беновска-Събкова  д.н.

Описание на курса:

Компетенции:

Успешно завършилите курса студенти:

1) знаят:

• … Успешно завършилите курса придобиват компетентност относно социалната, културна и естетическа природа на фолклора на Балканите. ………………………………………………………………………………..

• …………………………………………………………………………………..

2) могат:

• Да приложат наученото в преподавателска, научна, музейна, журналистическа или друга приложно-културна дейност.


Предварителни изисквания:
няма.

Форми на провеждане:
Редовен

Учебни форми:
Лекция

Език, на който се води курса:
Български

Теми, които се разглеждат в курса:

Литература по темите:

• Арнаудов, М. Нашите хайдушки песни. – В: Арнаудов, М. Очерци по българския фолклор. Т. ,. София, 1968, 422-438.

• Беновска-Събкова, М. 1992: Змеят в българския фолклор. София, Издателство на БАН.

• Беновска-Събкова, М. 1995: "Тримата братя и златната ябълка" - анализ на митологическата семантика в сравнителен балкански план. - Българска етнология, г. 21, № 1, с. 90 - 108.

• Беновска, М. Наблюдения върху символиката на обреда за дъжд “пеперуда”. – В сб.: Фолклор, език и народна съдба. С. 1979, 142-153.

• Беновска-Събкова, М. Мотивът “Змия (хала, ламя) в кладенец” в сравнителен балкански план. – Български фолклор, 1990, № 3.

• Беновска-Събкова, М. 1993: Свети Илия в светлината на синкретичното християнство. – Литературна мисъл, № 6, 107-127.

• Бочков, Пл. Непознатият юнак. С., 1994.

• Бочков, Пл. Зооморфни черти в образа на епическия герой юнак. – Втори международен конгрес по българистика. Доклади. Т. 15. Фолклор. С., 1988, 205-215.

• Български юнашки епос. – Сборник за народни умотворения. Т. 53. София, 1971.

• Български народни балади. – Сборник за народни умотворения. Т. 60. Ч. 1, ч. 2. София, 1993.

• Виноградова, Л. Зимняя календарная поэзия западных и восточных славян. Генезис и типология колядования. Москва, 1982.

• Георгиев, Н. Българската народна песен. Изобразителни принципи, строеж, единство. С., 1976.

• Гусев, В.Е. Эстетика фольклора. Ленинград, 1967.

• Давлетов, К.С. Фольклор как вид исскуства. М., 1966.

• Динеков, П. Български фолклор. Част първа. С., 1990.

• Живков, Т. Ив. Народ и песен (Проблеми на фолклорната песенна традиция). С., 1977.

• Живков, Т. Ив. Фолклорна и нефолклорна песен (социологически наблюдения). – Български фолклор, 2, 1976, № 1, 24-37.

• Живков, Т. Ив. Българската коледарска благословия. – Известия на Етнографския институт с музей, 15, 1974, 55-88.

• Живков, Т. Ив. За спецификата и развитието на българските народни предания. – В: Живков, Т. Ив. Фолклор и съвременност. С., 1981.

• Проп, В. Морфология на приказката.С., 1995.

• Лотман, Ю. Каноничното изкуство като информационен парадокс. – В: Лотман, Ю. Поетика. Типология на културата. С., 1990, 333-340.

• Пропп, В. Исторически корени на вълшебната приказка. С. ,1998.

• Рошияну, Н. Традиционные формулы сказки. М., 1974.

• Мелетинский, Е.М. Палеоазиатский мифологически эпос. М., 1979.

• Вълчев, В. Хитър Петър и Настрадин Ходжа. Из историята на българския народен анекдот. С., 1975.

• Иванова, Р. Епос-обред-мит. С., 1992.

• Иванова, Р. (съст.) Епос – етнос – етос. София.1995.

• Фелкеджиев, Ив. Народни легенди за Иван Рилски. С., 1979.

• Бояджиева, Ст. Някои тенденции в късния развой на българската народна балада. – Фолклор и общество. С., 1977, 100-105.

• Земцовски, И.И. Песента като исторически феномен. – Български фолклор, 5, 1979, № 3, 7-19.

• Кауфман, Н. и Д. Кауфман. Погребални и други оплаквания в България. С., 1988.

• Добрев, Ив. Произход и значение на праславянското консонантно и дифтонгично склонение. С., 1982.

• Е.Р.Томова. Селищна култура и фолклорен цикъл. – Български фолклор, 3, 1977, № 4, 28-34.

• Захариева, Св. Ранни форми на музикално-поетическата организация. С., 1977.

• Маджаров, П. Баяния и заклинания в репертоара на една носителка от източния дял на Странжа. – Български фолклор, 4, 1978, №1, 50-56.

• Димкова, Г. Народни лечителки баячки. – Български фолклор, 6, 19080, № 2, 53-63.

• Парпулова, Л. Вариантността на фолклора – социални и естетически аспекти. – В: Фолклор и общество. С., 1977, 242-251.

• Парпулова, Л. Българските вълшебни приказки. Въведение в поетиката. С., 1978.

• Бояджиева, Ст. Въпросите за баладата в българската фолклористика. – Български фолклор, 1, 1975, № 2, 33-43.

• Рускова, Е. Поетика на смешното в българските народни приказки. Приказки за хитреци. С.,1987.

• Коцева, Й. Приказките в Разградския край. – В: Регионални проучвания на бългалския фолклор. Т. 2. Фолклорните традиции на Североизточна България. Разград, 1993, 6-21.

• Мелетинский, Е.М. Миф и историческия поэтика фольклора. В: Фольклор. Поэтическая система. М., 1977, 23-42

• Саука, Л. Интонация в сказке. – В: Фольклор. Поэтическая система. М., 1977, 223-231.

• Чистов, К. В. Специфика фольклора в свете теории информации. – Типологические исследования по фольклору. Сборник статей в памяти В.Я. Проппа. М., 1975, 26-43.

Средства за оценяване:

Тест - 50%

Писмени задачи - 50%