Преподавател(и):

проф. Лидия Денкова  д-р

Описание на курса:

Компетенции:

Успешно завършилите курса студенти:

1) знаят:

Основни факти от историята на естетическите учения от античността до края на XX век; най-важните философски теории и автори с изтъкнатите от тях базисни естетически понятия; устойчиви философско-естетически кодове, възпроизвеждани във всички изкуства, основно в класически литературни произведения; съвременното състояние на направленията и дебатите по темата за естетическото и «края на изкуството».

2) могат:

да мотивират връзките между отделните научни области през естетика; да виждат връзките между онтологическата, гносеологическата, етическата и естетическата проблематика във философските теории; да различават критериите за творчество и новаторство и да дискутират аргументирано; да отчитат спецификите на отделните изкуства; да разбират естетическото образование като дългосрочна задача.

Предварителни изисквания:
Общи познания по основните хуманитарни дисциплини, особено по предметите от средния курс: история и цивилизации, психология, етика, философия; Умение за критичен анализ на текст; Умение за критично разработване на есе и работа с библиографски източници; Академична мотивация и умение да се вижда практическата приложимост на придобитите знания.

Форми на провеждане:
Редовен

Учебни форми:
Лекция

Език, на който се води курса:
Български

Теми, които се разглеждат в курса:

1. Въвеждане в дисциплинната област. Исторически характер на естетическото. Културите в оценностяването на сетивността - йерархии на възприятията
2. Специфика на античното разбиране за красиво и философският идеал.
3. Естетически онтологизъм. Питагорейството и идеята за числовата хармония. "Космос" и "микрокосмос". Обща характеристика на понятието "kalon-kai-agathon".
4. Философските митове у Платон. Анализ на "първата естетика"("Държавата", "Филеб", "Тимей" и др.). Платоновото разбиране за изкуство.
5. Платоническата традиция във философията на Ероса - метафизика на порива. Отгласите в модерната философия. Трета и десета книга на Държавата. "Пирът" на Платон
6. Естетиката на Аристотел в "За душата", "За поетическото изкуство", "Реторика" и "Метафизика".
7. Творчеството като проблем на Аристотеловата философия.
8. Естетика на късната античност - Плотин, Прокъл, Лонгин ("За възвишеното").
9. Средновековната естетика в екзегетиката на източните отци на Църквата. Символното богословие и "грозните образи" на Псевдо-Дионисий Ареопагит. Николай Кузнаски и “Върхът на теорията”.
10. Основни естетически теории в западното богословие и мистицизъм - Бонавентура, Майстер Екхарт, Тома Аквински.
11. Естетика на Ренесанса и промяна на "чувствителността". Платоновата Академия във Флоренция. Марсилио Фичино и Пико дела Мирандола за "достойнството на човешкото". Ренесансовият хедонизъм: естетиката на Лоренцо Вала и въпросът за удоволствието. Многообразие в естетическите позиции на Новото време (XVI и XVII век) - Декарт, Лайбниц, Спиноза, Балтасар Грасиан.
12. Философията на Просвещението и естетическите размисли на енциклопедистите: теорията на Дидро. Лесинг и Винкелман. Английската естетическа традиция (Дейвид Хюм, Едмънд Бърк, Шафтсбъри). Класическата естетика на Баумгартен. Въпросът за вкуса.
13. Големите теми в трансценденталната естетика на Кант - "Критика на способността за съждение". Естетика на немския романтизъм и завършващите философски системи в Германия (Шелинг, Хегел). Шилер: Върху естетическото възпитание на човека в поредица писма (1795).
14. Многообразие на философско-естетическите ориентации през XX век (екзистенциализъм, философия на живота, херменевтика, феноменология и др.). Проблемът за изкуството. Модерните теории за края на изкуството (Артър Данто) и бъдещето на изкуството (Ортега-и-Гасет, Гадамер).
15. Естетиката на Ницше: Аполоновото и Дионисиевото начало. Влияние на Ницше върху естетиката на XX и XXI век. Проблематизация на разбирането на класическо и модерно.

Литература по темите:

1.Фридо Рикен.Основен курс по философия.Философия на античността. С., 2001.

2. Платон. Диалози. Т.1-4. С., 1979-1990.

3. Философският Ерос. Големите текстове на платоническата любов (състав. Л.Денкова), С., 1999.

4. Аристотел. За поетическото изкуство. С., 1975.

5. Аристотел. Реторика. С., 1986.

6. Аристотел. За душата. С., 1979.

7. Диоген Лаерций. Животът на философите. С., 1985.

8. Плотин. Енеади. Книга първа, втора. С., 1996; Книга пета. С., 1997.

9. Лонгин. За възвишеното. 1985.

10. Псевдо-Дионисий Ареопагит. За божествените имена. С., 1999.

11. За красотата и изкуството. Фрагменти из историята на западноевропейската естетика от Ренесанса до романтизма XV – XIX век. Встъпителна студия, подбор и обяснителни бележки Исак Паси. Второ издание. С., 1975.

12. Леонардо. Трактат за живопистта. С., 1997.

13. Едмънд Бърк. Философско изследване на произхода на нашите идеи за възвишеното и красивото. С.2001.

14. Европейска философия XVII - XVIII век. С., 1994.

15. Г. Лайбниц. Нови опити върху човешкия разум. С., 1974.

16. Имануел Кант, Основи на метафизиката на нравите. С., 1974.

17. Имануел Кант, Критика на способността за съждение. С., 1980.

18. Имануел Кант. Избрани произведения 1755-1770. С., 1998.

19. Йохан Хьойзинха, Homo ludens, Изследване на игровия елемент на културата. С., 1982.

20. Г. Башлар. Поетика на мечтанието. С., 1994.

21. Европейски екзистенциалисти. Антология /"Философия за всички"/. С., 1993.

22. Исак Паси. Естетика на немския романтизъм. С., 1984.

23. Хегел. Естетика. С., 1967.

24. Homo culturalis. Идеи в културологията. С., 1998.

25. Бенедето Кроче. Естетика. С., 1996.

26. Албер Камю. Изгнанието на Елена и др. – В: Език и литература, 2001, 1-2.

27. Вилхелм Ворингер. Абстракция и вчувстване. С., 1993.

28. Кандински. За духовното в изкуството. С., 1999.

29. М. Бахтин. Въпроси на литературата и естетиката. С., 1983.

30. Шарл Бодлер. Естетически и критически съчинения. С., 1978.

31. Готхолд Лесинг. Лаокоон, или за границите между живописта и поезията. С., 1978.

32. Мартин Хайдегер. Същности. С., 1993.

33. Ханс-Георг Гадамер. Истина и метод. Основни черти на една философска херменевтика. Плевен, 1997.

34. Ханс-Георг Гадамер. Актуалността на красивото. Изкуството като игра, символ и празник. С., 2000.

35. Дьорд Лукач. Хаос и форми. С., 1989.

36. Валтер Бенямин. Озарения. С., 2000.

37. Бодлер. Естетически и критически съчинения. Състав. Димитър Аврамов. С., 1976.

38. Теодор Адорно. Естетическа теория. С., 2002.

39. Ханслик. За музикално красивото. С., 1998.

40. Ханс Роберт Яус. Естетически опит и литературна херменевтика. С., 2000.

41. Luc Ferry. Homo aestheticus. Paris, Grasset, 1990.

42. Цветан Тодоров. Поетика на прозата. С., 1985.

43. Шилер.Естетика. Състав. и предговор Исак Паси. С., 1981.

44. Хосе Ортега-и-Гасет. Естетически есета. С., 1984.

45. Пол Валери. Реч за естетиката и други есета. НБУ, 2011.

46. Philosophies of Art and Beauty. Selected Readings in Aesthetics from Plato to Heidegger. The University of Chicago Press, 1976.

47. The Oxford handbook of Aesthetics. Edited by Jerrold Levinson. Oxford University Press, 2005.

48. Статии под рубрика Aesthetics – Stanford Encyclopedia of Philosophy (http://plato.stanford.edu).

49. Aesthetic Science. Connecting Minds, Brains, and Experience. Oxford University Press, 2012.

50. Л. Денкова – съставител. Учебни помагала към курсове PHIB 311, PHIB 430, PHIB 407: “Изкуство и философия на красивото”; GENB029 /Библиотека и електронен архив на НБУ/.

51. Философският Ерос. Големите текстове на платоническата любов. Състав. Лидия Денкова. С., 2007.

Средства за оценяване:

Формиране на оценката:

= Чрез оценяване на активността на студентите при самите лекции;

= чрез оценяване на есета, представяни при текущите семинарни занятия;

= чрез оценяване на реферат върху посочен в библиографията текст;

= чрез оценяване на изследователска работа със специализирани електронни сайтове по естетика;

= чрез редовен изпит.