GENB019 Историческото познание

Анотация:

Научната област, към която следва да се причисли курсът, е теорията на историята. Той си поставя за главна цел да запознае студентите с основните методологически проблеми на историческото познание, с принципите и основните категории на историческата наука, с взаимовръзките на историята с политиката, литературата, философията, хуманитарните науки и природознанието. Специално внимание се отделя също така на историческото развитие, състоянието и преспективите на историографията в България. При изясняването на основните понятия на историческата наука се излагат и обясняват най-значимите теории, автори и произведения в теорията на историята. Съществено значение се отдава на връзката между общите теории на историята и типични действителни проблемни ситуации в историческата наука.

прочети още
Египтология (Египетски език, култура и литература)

Преподавател(и):

проф. Веселин Методиев  д-р
проф. Христо Тодоров  д-р

Описание на курса:

Компетенции:

Успешно завършилите курса студенти:

1) знаят:

• кои са основните методологически проблеми на историческото познание;

• кои са основните категории на историческата наука;

• какви са взаимовръзките на историята с политиката, литературата, философията, хуманитарните науки и природознанието;

• какво е състоянието на историографията в България

• кои са основните теории и кои са значимите автори и произведения в теорията на историята.

2) могат:

• да разбират смисъла на основните проблеми на историческото познание;

• да разбират и да могат да си служат с основните понятия на историческата наука;

• да могат да използват тези понятия при справянето с действителни проблемни ситуации в историческото познание.


Предварителни изисквания:
няма

Форми на провеждане:
Редовен

Учебни форми:
Лекция

Език, на който се води курса:
Български

Теми, които се разглеждат в курса:

Литература по темите:

АЛТЕРМАТ, УРС: Етнонационализмът в Европа, София 1998.

АРЕНТ, ХАНА: Човешката ситуация, София 1997.

АСМАН, ЯН: Културната памет, София 2001.

БЕНЯМИН, ВАЛТЕР: Озарения, София 2002.

БЕРГСОН, АНРИ: Материя и памет, София 2002.

БЛОК, МАРК: Апология на историята или занаятът на историка, София 1997.

БРОДЕЛ, ФЕРНАН: Средиземно море и средиземноморския свят по времето на Филип II, София 1998.

ВИНДЕЛБАНД, ВИЛХЕЛМ: История и естествознание, София 2004.

ГАДАМЕР, ХАНС-ГЕОРГ: История и херменевтика, София 1994.

ГАДАМЕР, ХАНС-ГЕОРГ: Наследството на Европа, София 2009.

ДИЛТАЙ, ВИЛХЕЛМ: Философия на светогледите, София 1998.

ДУХЪТ НА “АНАЛИ” (съст. Лиляна Деянова), София 1997.

ЗАИМОВ, СТОЯН: Мианлото, София 1986.

КАНДО, ЖОЕЛ: Антропология на паметта, София 2002.

КАР, ЕДУАРД ХАЛЕТ: Що е история?, София 2002.

КОЗЕЛЕК, РАЙНХРТ: Пластовете на времето, София 2002.

КОЗЕЛЕК, РАЙНХРТ: Студии по история на понятията, София 2007.

КОЛИНГУУД, РОБИН: Идеята за история, София 1995.

ЛЕВИ, ДЖОВАНИ: Упражнения по микроистория, София 2008.

ЛУКАЧ, ДЖОН: Краят на ХХ век и краят на модерната епоха, София 1994.

МАКИАВЕЛИ, НИКОЛО: Владетелят, София 2009.

МАНХАЙМ, КАРЛ: Студии по социология на културата, София 2002.

МЕТОДИЕВ, ВЕСЕЛИН и др.: Българските държавни институции 1879-1986. София 1987.

МОМЗЕН, ТЕОДОР: Римска История, София 2005.

МУТАФЧИЕВ, ПЕТЪР: Книга за българите, София 1987.

НЕДКОВ, СИМЕОН: Музеология, София 1998.

НИЦШЕ, ФРИДРИХ: Несвоевременни размишления, София 1992.

НОРА, ПИЕР: Места на паметта, София

ОРТЕГА И ГАСЕТ, ХОСЕ: Темата на нашето време, София 2002.

РАДЕВ, СИМЕОН: Строителите на съвременна България т. 1 и 2, София 1990.

РАДЕВ, СИМЕОН: Строителите на съвременна България т. 3, София 2009.

ПОПЪР, КАРЛ: Нищетата на историцизма, София 2000.

РЕНАН, ЕРНЕСТ: Що е нация? сп. „Панорама” кн. 1-2/ 1993.

СМИТ, АНТЪНИ: Националната идентичност, София 2000.

СТОЯНОВ, ЗАХАРИ: Записки по българските въстания т. 1-3, София 1977.

СТОЯНОВ, ЦВЕТАН:Избрано и непубликувано, София 1994.

ТОДОРОВ, ХРИСТО: Очерци по философия на историята, София 1996.

ТОДОРОВ, ЦВЕТАН: Памет за злото, изкушение на доброто, София 2002.

ТОДОРОВА, МАРИЯ: Историци за историята, София 1988.

ТОДОРОВА, МАРИЯ: Балкани и балканизъм, София 1999.

ФУКО, МИШЕЛ: Генеалогия на модерността, София 1992.

ФУКУЯМА, ФРАНСИС: Краят на историята и последният човек, София 1993.

ХАЛБВАКС, МОРИС: Колективната памет, София 1996.

ХЕГЕЛ, ГЕОРГ ВИЛХЕЛМ ФРИДРИХ: Разумът в историята, София 1996.

ХЪНТИНГТЪН, САМЮЪЛ: Сблъсъкът на цивилизациите, София 2000.

ШПЕНГЛЕР, ОСВАЛД: Залезът на Запада т. 1-2, София 1995.

ЯСПЕРС, КАРЛ: Духовната ситуация на времето, София 1996.

Средства за оценяване:

1) Участие в практическите занимания.

2) Изготвяне на писмени работи (анотация, резюме, реферат, курсова работа, презентация).

3) Тестове

УСЛОВИЯ ПРИ КОИТО СТУДЕНТ МОЖЕ ДА СЕ ОСВОБОДИ ОТ ФИНАЛЕН ИЗПИТ ИЛИ ОТ ЧАСТ ОТ ФИНАЛНИЯ ИЗПИТ:

1. Студентите могат да се освободят от финален изпит при условие, че в хода на текущата проверка и оценка на знанията и уменията са получили положителни оценки (тоест оценки, различни от „слаб 2”), по трите показатела на текущото оценяване: участие в практически занимания, изготвяне на писмени работи и изготвяне на тестове.

2. От задължението да представят на финалния изпит предварително подготвена писмена работа се освобождават онези студенти, които са през двата семестъра са представили по една писмена работа и всяка една от тези две писмени работи е получила положителна оценка (тоест оценка, различни от „слаб 2”).