Преподавател(и):

проф. Лидия Денкова  д-р

Описание на курса:

Компетенции:

Успешно завършилите курса студенти:

1) знаят: как да задълбочават и специфицират познанията си в областта на античната философия и култура;

2) могат: да усъвършенстват уменията си за историко-философска работа с извори и интерпретаторска литература.

Предварителни изисквания:
Студентите трябва да имат базови познания по история на античния свят и история на философията.

Форми на провеждане:
Редовен

Учебни форми:
Лекция

Език, на който се води курса:
Български

Теми, които се разглеждат в курса:

1. Уводна лекция: Култови практики, митология и епическа поезия – Хезиод и Омир. Семинар: Героят – философ: Одисей и кодовете на Одисея.
2. Лекция: Историографията – Херодот, Тукидит, Плутарх. Литература и драматическо изкуство – Аристофан, Есхил, Софокъл. "Животоописанията“ на философите.
3. Досократическата „натурфилософия“. Досократическата „метафизика“ - елеати и питагорейци. Зараждането на диалектиката.
4. Античният атомизъм. Демокрит и Епикур за атомите и празните пространства, свободното движение и детерминираността.
5. Софисти и ретори в класическа Елада. Релативизъм, антропология, познание (Горгий и Протагор); красноречие и убеждение (Изократ и Демостен; Реторика към Александър).
6. Сократическата философия. "Безбожието“ и апологиите на Сократ (Платон, Ксенофонт, Киркегор).
7. Гръцкият полис на изток и на запад – устройство и граждани, войната, „варварсикят“ свят. Теориите за оптималното политическо устройство – Платон срещу Аристотел: свобода и робство; образование и занаяти; индивидуална добродетел и общо благо.
8. Платоническият Ерос. Диалозите "Федър" и "Пирът".Сакрална и профанна любов в историята на европейската култура (Марсилио Фичино, Маргарита от Навара).
9. Битие и познание според Платон. "Парменид", "Теетет", "Филеб". Думите, нещата, истината.
10. Аристотел – органонът на философското познание. Език, битие, умозаключение. Категории.
11. Аристотел – учението за битието: същност и причини, актуалност и потенциалност. Съдържателните отношения между физиката и първата философия. "Метафизика".
12. Скептици и „материалисти“: стоици и епикурейци. Лукреций Кар "За природата на нещата".
13. Римската култура – зараждане, възход, империя. Римската историаграфия и римското разбиране за властта – Цезар, Тацит, Светоний, Тит Ливий. Гръцката култура в „селския“ Лациум (Хораций, Вергилий, Овидий).
14. Римското ораторско изкуство – публична значимост.Римският морализъм и политическата философия. Цицерон и Платоновото влияние в римската култура. Сенека и Марк Аврелий – човекът и обществото.
15. Неоплатоническата философска традиция – Плотин, Ямблих и Прокъл. Съвременният неоплатонизъм.

Литература по темите:

Препоръчителна литература на български език

1. Антична философия. Антология,Стара Загора 1994.

2. Философия. Хронологична антология от Талес до Дерида, София2001.

3. Елеати. Фрагменти, София 1996.

4. Неоплатонизъм и християнство І: Гръцката традиция ІІІ–VІ век, София 2002.

5. Питагор и питагорейците, София 1994.

6. Стоици. Фрагменти, София 1995.

7. Аристотел, Категории, София 1992.

8. Аристотел, Аналитики І, София 1997.

9. Аристотел, Топика, София 1998.

10. Аристотел, Метафизика, София 2000.

11. Аристотел, За небето. За възникването и загиването, София 2006.

12. Аристотел, За душата, София 1979.

13. Аристотел, Никомахова етика, София 1993.

14. Аристотел, Политика, София 1995.

15. Аристотел, За поетическото изкуство, С. 1975.

16. Аристотел, Реторика, София 1986.

17. Аристотел, Физиогномика, София 1998.

18. Аристотел, Съчинения, том I - Органон, част 1, София 2008.

19. Аристотел, Съчинения, том I - Органон, част 2, С. 2010.

20. Аристофан, Комедии, София 1985.

21. Диоген Лаерций, Животът на философите, София 1985.

22. Епиктет, Наръчник за живота. Беседи, София 2000.

23. Епикур, За щастието, София 1999.

24. Ксенофонт, Сократически съчинения, София 1985.

25. Лукиан, Сатири и пародии, С. 1986.

26. Марк Аврелий, Към себе си, София 1986.

27. Омир, Илиада, С. 1969.

28. Омир, Одисея, С. 1981.

29. Платон, Диалози, София: І (1979), ІІ (1982), ІІІ (1981), ІV (1990).

30. Платон, Закони, София 2006.

31. Платон, Избрани диалози, София 1982.

32. Плотин, Енеади, София 2005.

33. Порфирий, Пещерата на нимфите, С. 2000.

34. Прокъл, Първооснови на теологията, София 1995.

35. Псевдо-Аристотел, Реторика към Александър, София 2004.

36. Светоний, Дванадесетте цезари, С. 1981.

37. Сенека, За благодеянията. За снизходителността, С. 2001.

38. Сенека, Нравствени писма до Луцилий, С. 2001.

39. Теофраст, Характери, С. 1980.

40. Тит Ливий, История на Рим, кн. 1-6, София (2004-2009).

41. Тит Лукреций Кар, За природата на нещата, София 1971.

42. Хезиод, Теогония. Дела и дни, С. 1988.

43. Цицерон, Етически трактати, София 1984.

44. Цицерон, За оратора, София 1994.

45. Богданов, Б. История на старогръцката култура, София 1989.

46. Богданов, Б. Литературата на елинизма, С. 1999.

47. Бояджиев, Ц. Античната философия като феномен на културата, София 1994.

48. Бояджиев, Ц. ‘Неписаното учение’ на Платон, София, 1984.

49. Бояджиев, Ц. Кръговрат на духа, София 1999.

50. Браун, П., Светът на късната античност, С. 1999.

51. Ван дер Верден, Б. Л. Пробуждаща се наука, София 1968.

52. Вернан, Ж.-П. Мит и мислене при древните гърци, София 1998.

53. Вернан, Ж.-П. Древногръцки митове: Всемирът, боговете, хората, София 2001.

54. Вернан, Ж.-П. Индивидът, смъртта, любовта, София 2004.

55. Елиаде, М. Митът за вечното завръщане. Архетипи и повторение, София 1994.

56. Елиаде, М. Трактат по история на религиите, С. 2002.

57. Идеята за времето, съст. Попов, Бояджиев, С. 1985.

58. Киняр, П., Секс и ужас, С. 2000.

59. Киркегор, С. Върху понятието за ирония с постоянно позоваване на Сократ, С. 1993.

60. сп. Критика и хуманизъм, кн. 13, С. 2002.

61. Лосев, А. Ф. Диалектика на мита, София 2004.

62. Мит и философия, съст. Здравко Попов, С. 1991.

63. Ницше, Ф. Раждането на трагедията, С. 1990.

64. Нелсон, Л. Методът на Сократ, София 1993.