Преподавател(и):

проф. Мартин Канушев  д-р

Описание на курса:

Компетенции:

Успешно завършилите курса студенти:

1) знаят:

Студентите ще знаят повратните моменти в историята на модерната психиатрия; условията за възможност за конституиране на лудостта като душевна болест; генеалогията и организацията на болничната институция. Те ще познават основните традиции в методологията и теорията на социология на престъпността; ще разполагат със системно знание за формите на организация на престъпността, както и за принципите на съществуване на затворническата институция. Ще разбират произхода, постъпателното развитие и актуалното състояние на различните модалности на властта, които съществуват в съвременните общества.

2) могат:

Студентите ще изградят задоволителна компетентност за особеностите на съвременните психиатрични и наказателни практики; ще притежават личностни умения за позитивна ориентация в дейността на болничната и затворническата институция. Те ще разбират нормативните граници между законно и престъпно поведение; ще изградят гражданска позиция спрямо проявите на престъпността в глобален и национален контекст. Ще разполагат с набор от емпирични техники за анализ и интерпретация на феномените на престъпно поведение в различните институционални и организационни структури.

Предварителни изисквания:
Няма

Форми на провеждане:
Редовен

Учебни форми:
Лекция

Език, на който се води курса:
Български

Теми, които се разглеждат в курса:

1. Проблемът за безумието в класическата епоха Начални опити на безумието. Химери и фантазии. Трансцедентността на делириума. Функции на съновидението. Отношения с варварството, природното и историческото. Първично разцепване между разум и лудост. Опитите на лудостта. Заблуда, грешка, вина. Фантазия, илюзия, истина. Възникване на персонажа на лудия. Загубата: истината за света или истината за себе си. Етиология на лудостта.
2. „Голямото затваряне”: условия за възможност Социални функции на интернирането. Простраство на истината и време на принудата. Просия, бедност, нищета. Вина, грях, покаяние. Падение и изкупване. Наказанието. Светът на поправянето. Принципи на сегрегация. Труд и безделие. Ролята на безчестието. Лудост и безредие. Правилното поведение. Въпросът за сигурността: лична, семейна, групова. Социалният ред и потенциалните заплахи пред него. „Трябва да защитаваме обществото”.
3. Възникването на модерната психиатрия Чудовищното престъпление. Моралното и политическото чудовище. Невменяемост и ненаказуемост. Пространствата на нечовешкото. Лудият в градината на видовете. Конституенти на болестта. Класификации: групата на деменциите; мания и меланхолия; хистерия и хипохондрия. „Естествено” и научно знание. Откриването на инстинктите. Поведение и аномалия. Сексуални отклонения и престъпления. Що е психопатология?
4. Лудост и престъпление: принципи на свързване Понятието “опасен индивид”. Наследствената причинност. Мономанията. Дегенериралият индивид. Криминалният и невменяемият субект. „Престъплението без мотив”. Свързването на болничната със съдебната институция. „Патологичното” според медицинската власт и според съдебната власт. Кодиране на лудостта като социална опасност. Етическото разделяне между разум и лудост. Психиатрия и публична хигиена.
5. Конструирането на душевната болест „Душевното разстройство”. Нормално и патологично. Фигури на лудостта: епилепсия, маниакално-депресивна психоза, шизофрения. Знание и терапия. Моралното лечение: условия за отмиране. Една строга медицинска рационалност. Психиатрията на епистемологичния праг на ХХ в. Методите на клинично разпитване. Хистеричната криза. Шарко, Бабински и Крепелин. Диагностика и терапия. Душевно здраве и душевна болест.
6. Раждането на психиатричната болница Лудостта в болничното пространство. Принудителното хоспитализиране. Отношенията между лекари и болни. „Съществува ли нормална болест?” Истина и справедливост. Свобода, лудост, отговорност. Медикализация и алиенация. Форми на обективиране на субектта. Възникване на “анормалното”. Експертиза и анормалност. Разчупване на болничната констелация. Психиатрия и психоанализа. „Да бъдем справедливи с Фройд”.
7. Социологически подходи към престъплението Класическа школа, позитивизъм, функционализъм, чикагска школа, школа на социалната защита, икономическа школа, психоанализа, теория за диференциалната връзка, субкултурни изследвания, разбиращи теории, конфликтни теории. Феноменологическата перспектива. Условия за възможност и граници на валидност на социологическите парадигми.
8. Правото като социален регулатор Историческа специфика на традиционното право. Морал и право. Правото като основа на човешкото общежитие. Престъпление и наказание във феодалното общество. Телестност на наказанията. Връзката “наказание - изтезание”. Специфика на наказателния стил - от разпита до екзекуцията. Правната норма - произход и развитие. Абстрактно-всеобща форма. Въпросът за приложението на правните норми.
9. Закон и наказание: условия за съществуване Социално преустройство на наказателното право. Преразпределение на юридическата власт. Безтелестност на наказателната практика. Обществен договор и престъпление. Новите цели на наказанието: изправителни и предупредителни функции. Понятията за вина и отговорност. Школата на социалната защита. Престъпният субект и опасният индивид. Наказанието – механизъм за защита на обществото. Превенция на престъпността.
10. Раждането на модерния затвор Възникване на полицията. Двойствената роля на полицейския апарат. Разпит и разследване. Правосъдие и престъпност. Диференцираната стратегия на съдебната иституция. Въпросът за вътрешното убеждение. Индивидуализиране и модулиране на наказанията. Казусът „опасен рецидив”. Затворът – обобщена форма на наказване. Принципи на съществуване на затворническата институция. Как е възможна рецидивната престъпност?
11. Генеалогия на феномена престъпност Социология и криминология. Двойствена обективация на престъплението и на престъпника. „Непоправимостта” на криминалния субект. Рецидив и степен на обществена опасност. Отностно патологичното естество на престъпността. Криминална типология. Морфологични аномалии и личностни отклонения. Престъпно поведение и градска среда. Диференциация на престъпните субкултури. Организираната престъпност.
12. Защо е необходимо да изучаваме властта? Юридико-политическо, икономическо и социологическо схващане за властта. Форми на легитимно господство. Традиция, харизма, право. Закон, господство, подчинение. Отвъд понятието за репресия. Рационализирането на властта. Индивидуализиращи техники и тотализиращи процедури. Разделящи практики. Власт и знание. Аналитика на властта: методологически въпроси.
13. Суверенната власт Теорията за суверенността и операторите на господство. Парадоксът на суверенността. Бинарната структура на обществото. Историко-политическият дискурс, дискурсът за постоянната война. Власт, сила, стратегия. Насилие и политика. Дискурсът за борбата межу расите и неговите транскрипции. Суверинитет и извънредно положение. „Изкуството да се управлява”. Суверенна власт и управляемост.
14. Дисциплинарната власт Дисциплина и юридическа власт. „Окото на властта”. „Средствата за добра дресировка”: йерархичен надзор и нормализираща санкция. Поява на „правото” за нормализиране. Правилото и нормата. Дисциплинирането на знанието. Властта на нормата срещу властта на закона. Паноптикумът. Карцелният архипелаг. Тялото в структурите на властта. Публична срещу дисциплинарна власт. Въпросът за сегрегацията.
15. Що е биополитика? От суверенната власт към властта над съществуването: право над смъртта срещу управление на живота. „Да караш хората да живеят и да ги оставяш да умрат”. Право, суверинитет, управление. Проблема за биологичното съществуване на населението. Тялото-вид. Полета и инструменти на властова намеса. Биология и политика. Ролята на медицината. Държавният расизъм. Нацизмът. Сталинизмът.

Литература по темите:

А г а м б е н, Д. 2004. Homo Sacer. Критика и Хуманизъм, София.

Арент, Х. 1997. Човешката ситуация. Критика и хуманизъм, София.

Арент, Х. 2004. Айхман в Йеросалим: Бележки за баналността на злото. Сиела, София.

Ариес, Ф. 2005. Човекът пред смъртта. Т. 1-2, ЛИК, София.

Бекария, Ч. 1993. За престъпленията и наказанията. ТедИна, Варна.

Бенхабиб, Ш. 2001. Ситуиране на А-за. Критика и хуманизъм, София.

Бурдийо, П., Вакан Л. Ж. Въведение в рефлексивната социология. ИК “Критика и Хуманизъм”, София, 1993.

Бъргър, П., Т. Лукман. 1996. Социалното конструиране на реалността. ИК “Критика и хуманизъм”, София.

Вебер, М. 1992. Социология на господството. Социология на религията. УИ ”Св. Климент Охридски”, София.

Вебер, М. Социология на правото. Непубликуван превод.

Голдберг, Д., Бенджамин, С., Ф. Крийд. 1999. Психиатрия в медицинската практика. Българска психиатрична асоциация, Фондация Невронауки и поведение, София.

Дельоз, Ж., Ф. Гатари. 2004. Анти-Едип: капитализъм и шизофрения. Критика и хуманизъм, София.

Дельоз, Ж., Ф. Гатари. 2009. Хиляда плоскости. Критика и хуманизъм, София.

Долапчиев, Н. 1994. Наказателно право. Издателство на БАН, София.

Дуоркин, Р. 2003. Да се отнасяме към правата сериозно. Критика и хуманизъм, София.

Дъглас, М. 2001. Как мислят институциите. Издателство Фама, София.

Дюркейм, Е. 1994. Избрано. Критика и хуманизъм, София.

Дюркейм, Е. 1999. Самоубийството. Социологическо изследване. Женифер - Хикс, София.

Дюркейм, Е. 2002. За разделението на обществения труд. СОНМ, София.

Енциклопедия по психология. 1998. Наука и изкуство, София.

Закон за изпълнение на наказанията. 2005. Сиби, София.

Калхун, К. 2003. Критическа социална теория. Критика и хуманизъм, София.

Кангилем, Ж. 1994. Нормално и патологично. УИ “Св. Климент Охридски”, София.

Канушев, М. 2008. Социалното конструиране на девиантния субект. Критика и хуманизъм, София.

Коев К. 1985. Метаморфозите на чужденеца. Наука и изкуство, София.

Ломброзо, Ч. 1999. Престъпникът. Криминална типология. Екстрем, София.

Международна класификация на болестите – 10-та ревизия, Глава V, Категории F00 – F99, Психически и поведенчески разстройства, Клинични описания и диагностични указания, 2003, Национален център по обществено здраве, Българска психиатрична асоциация, София.

Мюра, Л. 2003. Клиниката на доктор Бланш. Меридиани, София.

Наказателен кодекс. 2005. Сиела, София.

Наказателно-процесуален кодекс. 2005. Сиела, София.

Ненов, И. 1990. Наказателно право на България. Наука и изкуство, София.

Павлов, С. 1989. Наказателен процес на България. УИ “Св. Климент Охридски”, София.

Паликарски, М. 1992. Наказателно-изпълнително право на България. Легакон, София.

Престъпления и осъдени лица. 1993-2005. НСИ, София.

Постел, Ж. 2000. Речник по психиатрия и клинична психопатология. ЕА, Плевен.

Социология на личността. 1990. Наука и изкуство, София.

Социология преступности. 1966. Прогрес, Москва.

Суицидология: Прошлое и настоящее. 2001. Когито-Центр, Москва.

Съдебна практика в България. 2005, Т. 1-2, Наука и изкуство, София.

Торбов, Ц. 1992. История и теория на правото. БАН, София.

Фотев Г. 1993. История на социологията. Том ІІ. УИ “Св. Климент Охридски”, София.

Фотев, Г. 1999. Криза на легитимността. УИ “Св. Климент Охридски”, АИ “Проф. Марин Дринов”, София.

Фотев, Г., (съст.). 2005. Социология на отклоняващото се поведение. Просвета, София.

Фройд, З. 1990. Въведение в психоанализата. Наука и изкуство, София.

Фройд, З. 1991. Психология на сексуалността. Издателство “Христо Ботев”, София.

Фройд, З. 1992. Отвъд принципа на удоволствието. Наука и изкуство, София.

Фройд, З. 2003. Психоанализа. Теория и терапия. Критика и хуманизъм, София.

Фуко, М. 1992. Генеалогия на модерността. УИ “Св. Климент Охридски”, София.

Ф у к о, М. 1993. История на сексуалността. Волята за знание. ЕА, Плевен.

Ф у к о, М. 1996а. История на лудостта в класическата епоха. ЕА, Плевен.

Ф у к о, М. 1996б. Раждането на клиниката. Археология на медицинския поглед. УИ “Св. Климент Охридски”, София.

Фуко, М., Дерида, Ж. 1996в. Лудостта. Критика и хуманизъм, София.

Фуко, М. 1997. Власт. Критика и хуманизъм, София.

Ф у к о, М. 1998. Надзор и наказание. Раждането на затвора. УИ “Св. Климент Охридски”, София.

Фуко, М. 2000. Анормалните. Цикъл лекции в Колеж дьо Франс, 1974-1975. ЛИК, София.

Фуко, М. 2003. “Трябва да защитаваме обществото”. Цикъл лекции в Колеж дьо Франс, 1975-1976. ЛИК, София.

Ф у к о, М. 2006. Душевна болест и психология. Критика и хуманизъм, София.

Хабермас Ю. 1995. Структурни изменения на публичността. Наука и изкуство, София.

Ясперс, К. 1997. Общая психопатология. Практика, Москва.