ARHM331 Съдебна археология

Анотация:

Съдебната археология се обособява като самостоятелна наука в САЩ и Великобритания в края на 70 – те години на XX в. в отговор на поставени от съдебната система изисквания към археолози за издирване, локализиране и разкриване на заро-вени материали, свързани с разследването на престъпления. Методите на археологичес-кото проучване в своята същност са много близки до работата на следователите при събирането на улики от местопрестъпление. В последвалите години на взаимодействие стана ясно, че термина „съдебна археология” означава две неща: използването на методи на криминалистиката при изследване и интерпретиране на археологически находки и прибягването до археологически методи при разследването на съвременни престъпления.

На практика терминът „съдебна археология” покрива разследването на съвре-менни престъпления – убийства, отвличания, военни престъпления, катастрофи и т. н., както и разкриването на исторически такива. Така за граница на съвременните престъпления се приема период от максимум 75 години назад, извън който шансът извършителя на дадено престъпление да е още жив, а оттук и възможността да бъде наказан, става минимален. Именно неразкритите престъпления извън този период, т. е. с изтекла за криминалистиката давност, а от друга страна твърде скорошни от гледна точка на конвенционалната археология, се превръщат в работно поле изключително за съдебната археология. Изследванията на пол, възраст, ръст и расова принадлежност и идентификацията се оказват крайно необходими за едно общество, което ежедневно се сблъсква с убийства, природни бедствия, самолетни катастрофи и разбира се военни конфликти. По този начин археологията получава възможност да работи в контекста на криминалистиката, което довежда и до широкото приемане на съдебната (криминална) археология.

Съдебната археология съчетава знания от областта на антропологията с археологически методи в помощ на съдебните следователи за разследване на престъпления. Основните й цели са да даде необходими познания за локализиране на местопрестъпления, оценка на средата, документиране и картиране на местопрестъпления, ексхумация и идентификация на човешки останки, реконструкция на престъплението и др.

прочети още
Археологически изследвания

Преподавател(и):

доц. Илиян Боянов  д-р

Описание на курса:

Компетенции:

1) знаят: протокола и последователността на криминалното разследване и как се използват археологическите техники на проучване, разкопаване, картиране и документиране в криминален контекст

2) могат: да участват в работа на местопрестъпление


Предварителни изисквания:
няма

Форми на провеждане:
Редовен

Учебни форми:
Лекция

Език, на който се води курса:
Български

Теми, които се разглеждат в курса:

Литература по темите:

Brooke, C. 1989. Ground-based remote sensing. Birmingham, 1989.

Clark, A. 1990. Seeing beneath the soil: Prospecting methods in archaeology. London, 1990.

Dirkmaat, D., J. Adovasio. 1997. The role of archaeology in the recovery and interpretation of human remains from an outdoor setting. In: Forensic Taphonomy: The Postmortem Fate of Human Remains , W.D. Haglund and M.H. Sorg, Eds., CRC Press, Boca Raton, FL, 1997, 39 – 64.

Dupras, T., J. Schultz, S. Wheeler, L. Williams. 2006. Forensic recovery of human remains. Archaeological approaches. Boca Raton, 2006.

forensic archaeology. In: Forensic Dentistry, P. Stimson and C. Mertz, Eds., CRC Press, Boca Raton, FL, 1997, 83–99.

France, D., T. Griffin, J. Swanburg, J. Lindemann, G. Davenport, V. Trammell, C. Armbrust, B. Kondratieff, A. Nelson, K. Castellano, D. Hopkins. 1992. A multidisciplinary approach to the detection of clandestine graves. Journal of forensic science, XXXVII, 1992, 6, 1435 – 1750.

Haglund, W., D. Reay. 1993. Problems of recovering partial human remains at different times and locations – concerns for death investigators. Journal of forensic science, XXXVIII, 1993, 1, 69 – 80.

Hochrein, M. 1997b. The dirty dozen: the recognition and collection of toolmarks in the forensic geotaphonomic record. Journal of Forensic Identification, 47(2), 1997, 171–198.

Hochrein, M. 1997а. Buried crime scene evidence: the application of geotaphonomy in

Hochrein, M. 2002. Autopsy of the grave: recognizing, collecting, and preserving forensic geotaphonomic evidence. In: Advances in Forensic Taphonomy: Method, Theory, and Archaeological Perspective, W.D. Haglund, and M.H. Sorg, Eds., CRC Press, Boca Raton, FL, 2002, 45–70.

Hunter, J., C. Roberts, A. Martin. 2002. Studies in crime: An introduction to forensic archaeology. London, 2002.

Hunter, J., M. Cox. 2005. Forensic Archaeology: Advances in theory and practice. Routledge, London, 2005.

Killam, E. 1990. The detection of human remains. Springfield, 1990.

Rapp, G., C. Hill. 1998. Geoarchaeology: The Earth-Science Approach to Archaeological Interpretation, Yale University Press, New Haven, CT, 1998.

Renfrew, C., P. Bahn. 2000. Archaeology: Theories, Methods and Practice. Thames and Hudson, New York, 2000.

Renfrew, C., P. Bahn. Archaeology. The Key Concepts. Routledge, London, 2005.

Rodriguez, W., W. Bass. 1985. Decomposition of buried bodies and methods that may aid in their location. Journal of forensic science, XXX, 1985, 3, 836 – 852.

Средства за оценяване:

курсова работа

курсова работа