Преподавател(и):

проф. Христо Тодоров  д-р
доц. Христо Гьошев  д-р

Описание на курса:

Компетенции:

Успешно завършилите курса студенти трябва да:

1) знаят:

• кои са основните категории на философията и какви са главните теоретични контексти на тяхното използване;

• кои са основните въпроси, методи на изследване и стратегии на мислене във философията

2) могат:

• да се справят самостоятелно с четенето, разбирането и осмислянето на философски произведения;

• да откриват и осъзнават философското измерение на важни частнонаучни и житейски въпроси.

Предварителни изисквания:
Няма.

Форми на провеждане:
Редовен

Учебни форми:
Лекция

Език, на който се води курса:
Български

Теми, които се разглеждат в курса:

1. Характер, особености и начини на дефиниране на философските понятия
2. Понятието философия. “Строгост” или недостоверност на философското познание.
3. Произход и първоизточници на философията. Естествена и теоретична нагласа. Философията като универсална наука и като светоглед.
4. Понятието битие. Изумлението на първите гръцки философи пред битието. “Онтологическа разлика”
5. Крайното и безкрайното. Бог и човек. Философия и теология.
6. Понятието време. Време и вечност. “Неуловимост” на времето. “Празно” и “пълно” време. Прогноза, пророчество, утопия
7. Понятието причинност. Първопричини и причини. Причинност в природата и в историята.
8. Текуща проверка на знанията. Понятието съзнание.
9. Понятието истина. Истина, заблуда, лъжа, правдивост. Философски теории за истината. Истина и политика.
10. Понятието познание. Сетивност, разсъдък, разум. Рационализъм и емпиризъм.
11. Понятието човек. Що е човешка природа. Хуманизъм. Нихилизъм. Понятието свобода. Негативна и позитивна свобода.
12. Понятието свобода. Негативна и позитивна свобода.
13. Семинар: Хари Франкфърт: Свободата на волята и понятието за личност.
14. Семинар: Едуард Халет Кар: Що е история?
15. Семинар: Аласдър Макинтайър: Естеството на добродетелите.

Литература по темите:

1. АВРЕЛИЙ АВГУСТИН: За благодатта и свободата на волята, в: За природата на доброто. За благодатта и свободата на волята, София 1992, стр. 45-102.

2. АВРЕЛИЙ АВГУСТИН: Изповеди, София 1993.

3. АРЕНД, ХАНА: Истина и политика, в: Л. Сивилов (съст.), Теории за истината, София 1992.

4. БОЯДЖИЕВ, ЦОЧО: Що е истина, в: Античната философия като феномен на културата, София 1994, стр. 53-68.

5. БЪРЛИН, ИСАЙЯ: Четири есета за свободата, София 2000.

6. ГАДАМЕР, ХАНС-ГЕОРГ: Езикът на метафизиката, в: История и херменевтика, София 1994, стр. 121-134.

7. ГАДАМЕР, ХАНС-ГЕОРГ: Върху празното и изпълненото време, в: История и херменевтика, София 1994, стр. 135-160.

8. ГАДАМЕР, ХАНС-ГЕОРГ: Каузалност в историята, в: История и херменевтика, София 1994, стр. 59-74.

9. ДЕКАРТ, РЕНЕ: Метафизически размишления, в: Метафизика, София 1996, стр. 12-85.

10. ДИЛТАЙ, ВИЛХЕЛМ: Същността на философията, София 2001.

11. ЕЛЕАТИ: Фрагменти, София 1996.

12. ИНГАРДЕН, РОМАН: Човекът, София 2003.

13. КАНТ, ИМАНУЕЛ: Пролегомени към всяка бъдеща метафизика, която иска да се представи като наука, в: Антология Европейска философия XVII – XIX век.

14. КАНТ, ИМАНУЕЛ: Критика на практическия разум, София 1974.

15. КАНТ, ИМАНУЕЛ: Какво значи да се ориентираш в мисленето, в: Кратки метафизически съчинения, София 2000, стр. 5-30.

16. КАР, ЕДУАРД ХАЛЕТ: Що е история? София 2002.

17. КОЗЕЛЕК, РАЙНХАРТ: Темпорализирането на утопията, в: Пластовете на времето, София 2002, стр. 163-186.

18. КОЗЕЛЕК, РАЙНХАРТ: Изследване върху секуларизацията, в: Пластовете на времето, София 2002, стр. 221-253.

19. КУЛОВ, Венцеслав: „Понятия за философия”, София 2009

20. МАКИНТАЙЪР, АЛАСДЪР: Естеството на добродетелите, в: След добродетелта, София 1999, стр. 212-237.

21. НИЦШЕ, ФРИДРИХ: Ecce homo, София 1991.

22. ПЛАТОН: Държавата, София 1981, книга 7.

23. РИКЬОР, Пол: „Задачите на философията” – в: „Софийски диалози – Пол Рикьор”, София 1998, стр. 101-108.

24. РОРТИ, РИЧАРД: Случайността на езика, в: Случайност, ирония и солидарност, София 1998, стр. 27-47.

25. ФЕРИ, Люк: „Що е философия?” – в: „Да се научим да живеем. История на философията за новите поколения”, София 2010, стр. 11-25.

26. ТОДОРОВ, Христо: „История на понятията и философия” – в: „Работа върху понятията”, София 2011, стр. 39-53.

27. ФРАНКФЪРТ, Хари Г.: „Свободата на волята и понятието за личност” – в: „Философски алтернативи”, бр. 6/2009, София, с. 26-38

28. ФРЕГЕ, ГОТЛОБ: Върху понятието и предмета, в: Тодор Полименов, Анна Бешкова, Благовест Моллов, Евгени Латинов (съст.), Философия на логиката. Ранна аналитична философия, София 2003, стр. 53-67.

29. ХАБЕРМАС, ЮРГЕН: Бъдещето на човешката природа, София 2004.

30. ХАЙДЕГЕР, МАРТИН: Краят на философията и задачата на мисленето, в: Същности, София 1999.

31. ХАЙДЕГЕР, МАРТИН: Платоновото учение за истината, в: Същности, София 1999.

32. ХУСЕРЛ, ЕДМУНД: Философията като строга наука, в: Философски преглед 2/1992 и 1-2/1993.

33. ХУСЕРЛ, ЕДМУНД: Кризата на европейското човечество и философията (част 1), в: Критика и хуманизъм 4/93, стр. 13-28.

34. ХЬОЙЗИНХА, ЙОХАН: Идеята за история, в: Мария Тодорова (съст.), Историци за историята, София 1988, стр. 30-41.

35. ЯСПЕРС, КАРЛ: Въведение във философията, София 1994.

Средства за оценяване:

ФОРМИ НА ТЕКУЩА ПРОВЕРКА И ОЦЕНКА

а) активност на студента по време на семинарите – 20%;

б) текуща проверка на знанията – 30%;

в) изготвяне на реферат – 50%.

До края на семестъра всеки от студентите трябва да подготви реферат в обем от 5-7 стандартни страници (30 реда 60 знака) върху избран от него текст (статия, раздел, глава от книга и др. от около 25 страници), в който очаквам:

а) да е посочен главният проблем, който се разглежда в текста, и евентуално неговата връзка с други проблеми;

б) да са посочени и обяснени ключовите понятия;

в) да е изложена и обяснена позицията на автора с нейните главни аргументи;

г) да е намерило израз критичното отношение на студента към изложената в текста гледна точка.

Валидна текуща оценка се формира само в случай, че оценката на ВСЕКИ ЕДИН от компонентите на текущото оценяване е различна от слаб 2.

ФОРМА НА ПРОВЕЖДАНЕ НА ИЗПИТА

Изпитът се провежда на края на зимния семестър на академичната година. Той се състои в интерпретация на посочен от мен фрагмент от философско произведение и събеседване върху реферата. На изпит се явяват: а) студентите, които нямат оформени текущи оценки; 2) имат оформени текущи оценки, които те желаят да подобрят.