OOOK122 Древни цивилизации, езици и писмености
Анотация:
• Курсът има за задача да задълбочи познанията, общата култура и подготовката на студентите. Целта е възможно най-разбираемо да се представят едни от най-вълнуващите и възлови моменти в хилядолетната история на човечеството. Курсът запознава студентите с развитието на най-известните древни човешки цивилизации, с техните езици и първите писмени системи, зародили се в зората на цивилизационното израстване на човечеството.
Преподавател(и):
проф. Мария Китова-Василева д.н.
Описание на курса:
Компетенции:
Успешно завършилите курса студенти:
1) знаят:
• кои са най-древните представители на човешките цивилизации;
• какви са характерните особености на техните езици и на създадените от тях писмени системи;
• кои са възловите моменти в историята на човечеството.
2) могат:
• да разсъждават по основните теми, включени в програмата на дисциплината;
• да осъзнаят ролята на езика и на писмеността за духовното израстване на човечеството;
• да открият мястото и приноса на България за развитието на европейската култура.
Предварителни изисквания:
Няма предварителни изисквания.
Форми на провеждане:
Редовен
Учебни форми:
Лекция
Език, на който се води курса:
Български
Теми, които се разглеждат в курса:
Литература по темите:
• БЕНВЕНИСТ, Е. (1993): Езикът и човекът. София: „Наука и изкуство”.
• БЕШЕВЛИЕВ, В. (1981): Първобългарите. Бит и култура. София: „Наука и изкуство”.
• БОЯДЖИЕВ, Ж. (1968): Езикът като обществено явление. София: „Наука и изкуство”.
• БОЯДЖИЕВ, Ж. (1981): Език и общество. София: „Наука и изкуство”.
• ДОБРЕВ, П. (1996): Българи, тюрки, славяни: физическите им образи в ранните средновековни паметници. София: ИК “Огледало”.
• ЙОНЧЕВ, В. (1977): Азбуката от Плиска, кирилицата и глаголицата. София: “Гогов”.
• КИТОВА, М. (20122): Език и писменост: произход и история. София: Изд. на Нов български университет.
• КИТОВА, М. (2012): «Любовта към словото». За изворите на науката за езика от Древността до края на Ренесанса. София: „Колибри”.
• КЮНСТЕР, М. (1987): Митология на Китай. София: “Български художник”.
• МИЛЕВ, Р. (2003): “Вулфила, Аларих І, Теодерих Велики – строители на Европа”. -Готите и старогерманското културно-историческо присъствие по българските земи. София: “Балканмедиа”: 9–14.
• ПОПКО, М. (1983): Митология на Хетска Анатолия. София: “Български художник”.
• РАЕВСКИ, ДМ. (1988): Митология на скитите. София: “Български художник”.
• РАШЕВ, Р. (1992): “За произхода на прабългарите”. -Studia protobulgarica mediaevalia europensia. В чест на професор Веселин Бешевлиев. Велико Търново, 1992: 23–33.
• СИДОРОВ, М. (1997): Блъгариянството. Религията на седемте. София: “Български писател”.
• УИЛКИНС, У. ДЖ. (1993): Митология на древна Индия. София: ИК “Клуб–90”. Изд. “Аргес”.
Средства за оценяване:
ПРОЦЕНТНО УЧАСТИЕ НА ФОРМИ ЗА ОЦЕНЯВАНЕ ПРИ ФОРМИРАНЕ НА КРАЙНА ОЦЕНКА
ФОРМИ НА ОЦЕНЯВАНЕ ТЕКУЩ КОНТРОЛ КОМБИНИРАНО ОЦЕНЯВАНЕ ФИНАЛЕН ИЗПИТ
АНАЛИЗ 25 %
ПИСМЕНА ЗАДАЧА 25 % 50 %
ФИНАЛЕН ТЕСТ 50 %
УСТЕН ИЗПИТ 50 %