GENB023 Наука за езика
Анотация:
Курсът съдържа две части. Едната част е от 40 часа, а другата - от 20 часа. Четиридесетте часа са посветени на повишаване на познанията на студентите в областта на науката за езика. В първата се представят основни положения от традиционната граматика и езикознанието на 19 век, както и историята на писмеността. Без излишни теоретизирания се разказва как и защо в езикознанието навлизат семиотиката, структурализмът и хибридни форми (психо-, социо-, етно-, компютърна лингвистика, математическа лингвистика). Представят се не подробности от тези течения в езикознанието, а идеите, които стоят зад тях.
В 20-часовата част на курса се провежда практическо обучение по писане на научен академичен текст – анотация, резюме, есе, реферат, курсова работа.
Преподавател(и):
проф. Иван Касабов д.н.
проф. Мони Алмалех д.н.
проф. Мария Китова-Василева д.н.
Описание на курса:
Компетенции:
КОМПЕТЕНЦИИ:
Успешно завършилите курса студенти:
1) знаят:
• кои са основните характеристики на езика като специфична кодова (символна) система;
• по какво се различава езиковата система от комуникативните системи на останалите живи същества;
• по какво се различава звуковата (езиковата) система от езика на жестовете;
• как е възникнал човешкият език и кои са основните предпоставки за неговото възникване;
• кои са основните хипотези за произхода на езика;
• по какво се различава естественият човешки език от изкуствено създадените езици;
• кога, как и къде възникват първите писмени системи; видове писмености;
• кои са частните езиковедски дисциплини и в какво се състои техният предмет;
• кои са основните граматични категории и към кои езикови нива принадлежат те;
• кои са основните фактори, които влияят върху развитието на езиците и защо те се развиват с различни темпове във времето.
2) могат:
• да дефинират същността на езика като кодова комуникативна система;
• да осъзнаят ролята на езика за развитието на човечеството;
• да дефинират връзката и взаимоотношенията между мисленето и езика;
• да осъзнаят ролята на писмеността за съхраняването на духовните постижения на човечеството;
• повече или по-малко свободно да боравят с основната езиковедска терминология;
• да дефинират същността на езиковите промени.
Предварителни изисквания:
няма
Форми на провеждане:
Редовен
Учебни форми:
Лекция
Език, на който се води курса:
Български
Теми, които се разглеждат в курса:
Литература по темите:
ОСНОВНИ КНИГИ (ТЕКСТ) НА КУРСА:
АЛМАЛЕХ, М. Ж. БОЯДЖИЕВ, М. МОСКОВ (2000): Увод в езикознанието. Помагало за студентите филолози. КК „Труд”, София, 2000.
БЕНВЕНИСТ, Е. (1993): Езикът и човекът. София, “Наука и изкуство”.
БОЯДЖИЕВ, Ж. (2004) Увод в общото езикознание, София, „Парадигма”.
КАСАБОВ, И. (2008): Лингвистиката – между строгите науки и свободните изкуства. София, Издателство на НБУ.
КИТОВА-ВАСИЛЕВА, М. (2008): Език и писменост. Произход и развитие. София, Издателство на НБУ
ДОПЪЛНИТЕЛНА ЛИТЕРАТУРА
ВИЛДГЕН, В. (2005): “Четири еволюционни сценарии за появата на езика”. ?Семиотика и жанр. Сборник с избрани доклади и лекции от XI-та Международна ранноесенна школа по семиотика, том XI. София: “EFSS’2005”: 149–175. НБУ.
КОСЕРИУ, Е. (1990): Лекции по общо езикознание. София: “Наука и изкуство”.
КРЪПОВА, И. (2001): Лекции по езикознание. Пловдив: “Сема”.
МИЙД, ДЖ. (1997): Разум, аз, общество. От позицията на един социален бихейвиорист. София: Издателство ЕА [първо изд. 1934].
МИРЧЕВ, К. (1985): Старобългърски език. София: “Наука и изкуство”.
Средства за оценяване:
тест, есе, реферат, анотация, резюме, библиография