GENB023 Наука за езика

Анотация:

Курсът съдържа две части. Едната част е от 40 часа, а другата - от 20 часа. Четиридесетте часа са посветени на повишаване на познанията на студентите в областта на науката за езика. В първата се представят основни положения от традиционната граматика и езикознанието на 19 век, както и историята на писмеността. Без излишни теоретизирания се разказва как и защо в езикознанието навлизат семиотиката, структурализмът и хибридни форми (психо-, социо-, етно-, компютърна лингвистика, математическа лингвистика). Представят се не подробности от тези течения в езикознанието, а идеите, които стоят зад тях.

В 20-часовата част на курса се провежда практическо обучение по писане на научен академичен текст – анотация, резюме, есе, реферат, курсова работа.

прочети още
Логопедия

Преподавател(и):

проф. Мони Алмалех  д.н.

Описание на курса:

Компетенции:

КОМПЕТЕНЦИИ:

Успешно завършилите курса студенти:

1) знаят:

• кои са основните характеристики на езика като специфична кодова (символна) система;

• по какво се различава езиковата система от комуникативните системи на останалите живи същества;

• по какво се различава звуковата (езиковата) система от езика на жестовете;

• как е възникнал човешкият език и кои са основните предпоставки за неговото възникване;

• кои са основните хипотези за произхода на езика;

• по какво се различава естественият човешки език от изкуствено създадените езици;

• кога, как и къде възникват първите писмени системи; видове писмености;

• кои са частните езиковедски дисциплини и в какво се състои техният предмет;

• кои са основните граматични категории и към кои езикови нива принадлежат те;

• кои са основните фактори, които влияят върху развитието на езиците и защо те се развиват с различни темпове във времето.

2) могат:

• да дефинират същността на езика като кодова комуникативна система;

• да осъзнаят ролята на езика за развитието на човечеството;

• да дефинират връзката и взаимоотношенията между мисленето и езика;

• да осъзнаят ролята на писмеността за съхраняването на духовните постижения на човечеството;

• повече или по-малко свободно да боравят с основната езиковедска терминология;

• да дефинират същността на езиковите промени.


Предварителни изисквания:
няма

Форми на провеждане:
Редовен

Учебни форми:
Лекция

Език, на който се води курса:
Български

Теми, които се разглеждат в курса:

Литература по темите:

ОСНОВНИ КНИГИ (ТЕКСТ) НА КУРСА:

АЛМАЛЕХ, М. Ж. БОЯДЖИЕВ, М. МОСКОВ (2000): Увод в езикознанието. Помагало за студентите филолози. КК „Труд”, София, 2000.

БЕНВЕНИСТ, Е. (1993): Езикът и човекът. София, “Наука и изкуство”.

БОЯДЖИЕВ, Ж. (2004) Увод в общото езикознание, София, „Парадигма”.

КАСАБОВ, И. (2008): Лингвистиката – между строгите науки и свободните изкуства. София, Издателство на НБУ.

КИТОВА-ВАСИЛЕВА, М. (2008): Език и писменост. Произход и развитие. София, Издателство на НБУ

ДОПЪЛНИТЕЛНА ЛИТЕРАТУРА

ВИЛДГЕН, В. (2005): “Четири еволюционни сценарии за появата на езика”. ?Семиотика и жанр. Сборник с избрани доклади и лекции от XI-та Международна ранноесенна школа по семиотика, том XI. София: “EFSS’2005”: 149–175. НБУ.

КОСЕРИУ, Е. (1990): Лекции по общо езикознание. София: “Наука и изкуство”.

КРЪПОВА, И. (2001): Лекции по езикознание. Пловдив: “Сема”.

МИЙД, ДЖ. (1997): Разум, аз, общество. От позицията на един социален бихейвиорист. София: Издателство ЕА [първо изд. 1934].

МИРЧЕВ, К. (1985): Старобългърски език. София: “Наука и изкуство”.

Средства за оценяване:

тест, есе, реферат, анотация, резюме, библиография