OOOK032 Стара Европа: Музика и култура

Анотация:

СТАРА ЕВРОПА: МУЗИКА И КУЛТУРА

Общообразователен курс за НБУ

(15 двойни лекционни часа, ежеседмично в един семестър)

Основна ЦЕЛ на този курс: талантливият, интелигентен и емоционален изпълнител и/или теоретик (в една или друга област на изкуството, културата, науката), студент, post graduate, защо не и преподавател, да получи повече информация и аудио-визуален опит. Да види, да чуе, да добие представа, да бъде впечатлен, заинтересован, евентуално да обикне. Да добие отношение и разшири култура, да потърси своя изказ (мнение – интерпретация). Това е приоритетът, а не „да разбере правилно”. Защото „обяснението”, „разбирането” много често – ще кажа дори „неизбежно” – крие (носи латентно в себе си или дори умишлено прикрива) идеите на времето и субективизма (включително ограничеността) на личността на обясняващия, а не тези на творците от епохата.

Целта е да представя на студента (мой) „колаж”. Информация внимателно подбрана – а тя друга не би могла и да бъде, при всички исторически загуби, но и при огромния наличен фонд, къде достъпен, къде не, физически и/или манталитетно.

Да не бъде (остане) неинформиран („игнорентин”, дилетант). Векове много, територия – огромна, езици – различни. Накратко: материя необятна. И все пак…

В най-голяма степен ползвам youtube и други подобни сайтове и аудио- и видеозаписи. Неотдавна дори срещнах информация, че съществува университетско обучение по това как да учим чрез ютюб.

Съвремието, с развитието на мултимедията, все повече, мисля, налага комплексното въздействие/възприятие, със силно редуциран текст. Ще ми се лекционният курс да предлага най-вече звук (повече музика, по-малко обяснително слово) и картини.

Целта НЕ Е да се навлезе в зоната на културолозите, а да се осветли комплексно същността и еволюцията на старата европейска музика, чрез представянето й в по-общ културален контекст. Човек, общество, музика.

Акцентът в курса остава върху музиката.

прочети още
Изкуствознание и артмениджмънт

Преподавател(и):

проф. Явор Конов  д.н.

Описание на курса:

Компетенции:

Студентите, преминали през този курс на обучение, следва да придобият

ЗНАНИЯ за еволюцията на европейската музикална култура (най-вече западната) до края на епохата на Барока и да придобият

УМЕНИЯ да се ориентират в историко-културалните параметри на тази музика, което да намира приложение в личната им работа като културали.
Предварителни изисквания:
Работа с компютър/мултимедия.

Предварителна обща култура, специални познания и дори музикантски знания и умения биха били в плюс, но съвсем не са наложителни. Курсът не изисква музикалност и нотна грамотност.

Форми на провеждане:
Редовен

Учебни форми:
Лекция

Език, на който се води курса:
Български

Теми, които се разглеждат в курса:

Литература по темите:

Източници на информация

(всичко описано познавам и в големия му брой притежавам,

в оригинал или като копия; останалите са достъпни в София – в Народната библиотека, във Френския център и др. под. библиотечни фондове)

Бележка:

Идеята ми съвсем не е студентът да прочете всичко, описано по-долу. Бих искал да види, че тази литература съществува. Всеки за себе си би могъл да подбере с какво да се запознае по-подробно. На разположение съм за консултация.

І. В областта на музиката

1. Бах, К. Ф. Е.: „Опит върху правилния начин да се свири на пиано. Част І”, Музикални хоризонти, София, 1982, бр. 15

2. Бейшлаг, А.: Орнаментика в музыке, Москва, Музыка, 1978

3. Белтрандо-Патие, М.-К.: История на музиката, част 1, София, Музика, 1997

4. Белтрандо-Патие, М.-К.: История на музиката, част 2, София, Музика, 1999

5. Браудо, И.: „Артикулацията (за произношението на мелодията)”, Музикални хоризонти, София, 1982, брой 11-12

6. Брашованов, С.: История на музиката, София, Издателство „Българска книга”, 1946

7. Бросар, С. дьо: Речник по музика (1705) – превод и коментари Явор Конов, Ниба Консулт, София, 2010

8. Дьо Сен Ламбер: Принципите на клавесина (Париж, 1702), Нов трактат за акомпанимента на клавесин, на орган и на други инструменти (Париж, 1707), анотирани преводи Я. Конов, Конов, Я.: Първият трактат по клавесин – "Принципите на клавесина", Дьо Сен Ламбер, Париж, 1702 – дисертационен труд за присъждане на образователна и научна степен доктор (София, 1997), София, Музикално общество "Васил Стефанов", 1998

9. Енциклопедия на българската музикална култура, София, Издателство на Българската академия на науките, 1967

10. Илюстрована енциклопедия на музикалните инструменти от всички епохи и региони на света, текст Б. Абрашев и Вл. Гаджев, илюстрации Ант. Радевски, София, Кибеа, 2000

11. Конов, Я.: „За Марк-Антоан Шарпантие и посветената на колекцията негови манускрипти конференция във Франция”, Музикални хоризонти, София, 2004, брой 4, стр. 24-25

12. Конов, Я.: „За многогласа, както и за същността, практиката и теорията на basso continuo – някои данни и съпоставки”, Моцарт, В.: Практически елементи на генералбаса, анотиран превод Я. Конов, София, Музикално общество „Васил Стефанов”, 1999

13. Конов, Я.: „За Моцартовите практически елементи на генералбаса”, Моцарт, В.: Практически елементи на генералбаса, анотиран превод Я. Конов, София, Музикално общество "Васил Стефанов", 1999

14. Конов, Я.: „Марк-Антоан Шарпантие работи за Евровизия”, Музика. Вчера. Днес, София, 2003, кн. 4, стр. 34-42 и 76-80

15. Конов, Я.: „Отново Шарпантие подбужда интерес”, Музика. Вчера. Днес, София, 2003, кн. 5, стр. 15-25 и 77-87

16. Конов, Я.: За Джозефо Царлино и Изкуството на контрапункта, София, Музикално общество „Васил Стефанов”, 2003

17. Конов, Я.: За полифоничността (книга за студентите по музикална педагогика), София, Ацер, 1995, 2 доп. 2001, 3 доп. 2003

18. Конов, Я.: Идеи и подходи за естествено свирене на пиано, София, Музикално общество „Васил Стефанов”, 2003

19. Конов, Я.: Култура и музикално изкуство (лекционен курс), Благоевград, 1997-2010

20. Конов, Я.: Лексикографско, историографско & библиографско наследство на Себастиан дьо Бросар (1655–1730) – духовник, музикант & ерудит, Музикално общество Васил Стефанов, София, 2008

21. Конов, Я.: Себастиан дьо Бросар и неговият речник по музика, София, Музикално общество “Васил Стефанов”, 2003

22. Конов, Я.: Учебната дисциплина полифония (контрапункт) в България и в Русия, дипломна работа, София, Държавна музикална академия "Панчо Владигеров", 1991

23. Кръстева, Н.: „Делото на А. Швайцер и неговата книга за Бах”, Швайцер, А.: Йохан Себастиан Бах, София, Музика, 1981

24. Кръстева, Н.: „Контрапунктичната техника в месите на Жоскен де Пре (с приложение нотни примери)”, Музикални хоризонти, София, 1986, кн. 11 и 12

25. Кръстева, Н.: Музикално-теоретични изследвания, том 1, София, Leading Technology, 2002

26. Кръстева, Н.: Музикално-теоретични изследвания, том 2, София, Leading Technology, 2002

27. Кръстева, Н.: Музикално-теоретични изследвания, том 3, София, Leading Technology, 2003

28. Лазаров, Ст.: История на нотното писмо, София, Наука и изкуство, 1965

29. Манолов, З., Дим. Христов: Полифония, София, Музика, 1964, 2/1977, 3/1992

30. Мир музыки, Энциклопедия, превод на „El Mundo de la Musica”, Ocrano Grupo Editorial, S.A. Barcelona, Spain, MCMXCIX, Москва, Астрель, АСТ, 2004

31. Михелс, У.: Атлас Музика (в 2 тома), превод П. Куюмджиева, Пловдив, Летера, 2000

32. Моцарт, В.: Практически елементи на генералбаса, анотиран превод Я. Конов, София, Музикално общество "Васил Стефанов", 1999

33. Музикален терминологичен речник, съст. Св. Четриков, София, Наука и изкуство, 1969

34. Музыкальная энциклопедия, 6 т, Москва, Советская энциклопедия, 1970-1982

35. Музыкальная эстетика западноевропейского средневековья и возрождения (составление текстов и общая вступительная статья В. Шестакова), Москва, Музыка, 1966

36. Рамо, Ж.-Ф.: „Трактат за хармонията”, кн. I и II, Музикални хоризонти, София, бр. 17-18, 1983, кн. III и IV, Музикални хоризонти, София, бр. 19-20, 1983

37. Симакова, Н.: Вокальные жанры эпохи Возрождение, издание второе, дополненное и исправленное, Москва, Московская государственная консерватория им. П. И. Чайковского, 2002

38. Симакова, Н.: Контрапункт строгого стиля и фуга. История, теория, практика, учебное пособие для студентов композиторского, историко-теоретического и дирижерско-хорового факультетов музыкальных вузов, част І. Контрапункт строгого стиля как художественная традиция и учебная дисциплина, Москва, Композитор, 2002

39. Танеев, С.: Подвижной контрапункт строгого письма, Лайпциг, изд. М. Беляев, 1909, 402 с., 2-ое стереотип. изд. 1959

40. Уийкс, М.: За музиката (накратко), превод ат английски Л. Николов, София, Рива, 2008

41. Хаджиев, П.: Елементарна теория на музиката, София, Музика, 1990

42. Христов, Дим.: Композиционни проблеми във фугите на “Добре темперираното пиано” на Й. С. Бах, София, 21975 (11968)

43. Христов, Дим.: Към теоретичните основи на мелодиката. Том 1: Опит за очертаване на аналитичен подход към отделната мелодия, София, Наука и изкуство, 1973

44. Христов, Дим.: Към теоретичните основи на мелодиката. Том 2: Опит за класификация на мелодическите прояви, София, Наука и изкуство, 1982

45. Христов, Дим.: Към теоретичните основи на мелодиката. Том 3: Опит за обяснение на мелодичния феномен, София, Наука и изкуство, 1988

46. Христов, Дим.: Хипотеза за полифоничния строеж, София, Наука и изкуство, 1970

47. Царлино, Дж.: Изкуството на контрапункта, анотиран превод Я. Конов, София, Музикално общество „Васил Стефанов”, 2004

48. Швайцер, А.: Йохан Себастиан Бах, София, Музика, 1981

49. Шестаков, В.: От этоса к аффекту (История музыкальной эстетики от античности до VІІІ века), Москва, Музыка, 1975

50. Энциклопедический музыкальный словарь, Москва, Государьственное научное издательство „Большая советская энциклопедия”, 1959

51. Эстетика Ренессанса (составитель В. Шестаков), том ІІ, Москва, Исскуство, 1981

52. A Dictionary of Musicians from the Earliest Times, edited by J. Sainsbury, vol. I and II, 1825, R/New York, Da Capo Press, 1966

53. Abraham, G.: The concise Oxford history of music, Oxford, Oxford University Press, 1979, R/1988

54. Allen, W.: Philosophies of Music History. A Study of General Histories of Music 1600-1960, New York, Dover Publications, Inc., 1962, 382 p.

55. Apel, W.: Harvard Dictionary of Music, Cambridge, Mass., The Belknap Press of Harvard University Press, 1970

56. Apel, W.: The Notation of Polyphonic Music 900-1600, Fourth edition, Cambridge, Massachusetts, 1949

57. Arnold, F.: The Art of Accompaniment from a Thorough-Bass as practised in the XVIIth & XVIIIth centuries, in two volumes, Oxford, Oxford University Press 1931, New York, Dover Publications, Inc., 1965

58. Asselin, P.-Y.: Musique et Temperament, Paris, Editions Costallat, 1985

59. Atlas, Allan W.: Anthology of Renaissance Music, The Norton Introduction to Music History, W. W. Norton & Company, 1998

60. Atlas, Allan W.: Renaissance Music: Music in Western Europe, 1400-1600, The Norton Introduction to Music History, W. W. Norton & Company, 1998

61. Baker's Biographical Dictionary of Musicians, Seventh edition, revised by N. Slonimsky, Oxford, Oxford University Press, Schirmer Books, 1984

62. Baumgartner, A.: „Barock-Musik”, Der Grosse Musik Fuhrer, Salzburg, Kiesel Verlag, 1981

63. Beltrando-Patier, M.-C.: Histoire de la musique, Bordas, Paris, 1995

64. Benardeau, Th. et M. Pineau, avec la participation de R. Bezombes et de D. Viaud: Histoire de la Musique, la Musique dans l’Histoire, Renens, Hatier, 1987

65. Boucourechliev, A.: Le langage musical, Paris, Fayard, 1993

66. Bouissou, S.: Vocabulaire de la musique baroque, Paris, Minerve, 1996

67. Bourmayan, L. & J. Frisch: Methode pour apprende la pratique de la Basse Continue au Clavecin a l’usage des amateurs, caligraphie E. Ferree, калиграфско издание, издателство „Editions du Cornet”, без място и година

68. Brenet, M.: Dictionnaire pratique et historique de la Musique, Paris, 1926

69. Brenet, M.: Sebastien de Brossard – pretre, compositeur, ecrivain et bibliophile (165…-1730). D’apres ses papiers inedits, Paris, Nogent-le-Rotrou, 1896, R/Geneve, Minkoff, 1998

70. Britannica Book of Music, Britannica Books, Encyclop?dia Britannica, Inc., New York, 1980

71. Brockhaus Riemann Musik Lexikon in 2 Banden, Wiesbaden – F A Brockhaus, Mainz – Schott’s Sohne, 1978-1979

72. Brockhaus, H.: Europaische Musik Geschichte, 3 Bde, Berlin, Verlag Neue Musik, 1983-1986

73. Brossard, S. de: Dictionaire (sic, Я. К.) de musique, contenant une explication des Termes Grecs, Latins, Italiens, & Francois, les plus usitez dans la Musique, seconde edition, 1705, R/Hilversum, Frits Knuf, 1965

74. Bucken, E.: Die Musik des Rococos und der Klassik, Handbuch der Musikwissenschaft, Akademische Verlagsgeselschaft Athenaion MBH, 1928

75. Buelow, George J. A History of Baroque Music. Indiana University Press, 2004

76. Christensen, J.: Der Grundlagen des Generalbassspiels im 18. Jahrhundert. Ein Lehrbuch nach zeitgen?ssischen Quellen, Kassel – Basel – London – New York – Prag, Barenreiter, 1992

77. Claude Palisca: Baroque Music (3rd Edition), Paperback: 368 pages, Publisher: Prentice Hall; 3 edition, 1990

78. Cohen, H.: „La musique comme science physique et mathematique au XVIIIe siecles”, Musique et Humanisme a la Renaissance, Universite de Paris-Sorbonne, Centre V. L. Saulnier, 1993

79. Collins Classical Music Encyclopedia, general editor St. Sadie, London, Harper Collisn Publishers, 2000

80. Combarieu, J.: Histoire de la Musique. Des origines a nos jours, 4 vol., Paris, Librairie Armand Colin, 1953-1960

81. Combarieu, J.: La musique. Ses Lois, son Evolution, Paris, Flammarion, 1911

82. Combarieu, J: Histoire de la Musique. Des origines a nos jours, 4 vol., Paris, Librairie Armand Colin, 1953-1960

83. Cooper, D.: Piano Tuning Theory, Hereford, The Royal National College for the Blind, 1987

84. Couperin, Fr.: L'art de toucher le Clavecin, Wiesbaden, Breitkopf & Hartel, 1933

85. Das Grosse Lexikon der Musik, Bde 1-10, Freiburg-Basel-Wien, Herder, 1978-1982

86. De Cande, R.: Histoire universelle de la musique, 2 vol., Paris, Editions de Seuil, 1978

87. De la Voye, M.: Treatise on music (Traite de la Musique, Paris, 1656), translated and edited by A. Gruber, Brooklyn, New York, Institute of Medi?val Music, 1972

88. Dictionnaire de la musique en France aux XVIIe et XVIIIe siecles, sous la direction de M. Benoit, Paris, Artheme Fayard, 1992, р. 168

89. Dictionnaire de la musique, Paris, Librairie Larousse, 1987

90. Dictionnaire encyclopedique de la musique, sous la direction de D. Arnold, 2 vol., Paris, R. Laffont, 1991 (превод от издание на Oxford University Press, 1983)

91. Die Musik in Geschichte und Gegenwart. Allgemeine Enzyklopadie der Musik, 15 Bde, Kassel – Basel – New York, Barenreiter-Verlag, 1949-73, R/1989 17 Bde, Munchen, Deutscher Taschenbuch Verlag

92. Dizionario Ricordi della Musica e dei Musicisti, Milano, Ricordi, 1959

93. Dizionario Universale dei Musicisti, Milano, Casa Editrice Sonzogno, 1929

94. Dolmetsch, A.: The Interpretation of the Music of the Seventeenth and Eighteenth Centuries, Washington, University of Washington press, Washington Paperbacks, 1969

95. Donington, R.: Baroque music: style and performance. A handbook, London, Faber music in association with Faber & Faber, 1992

96. Donington, Robert. The Interpretation of Early Music (New Revised Edition). W. W. Norton & Company, 1992

97. Duron, J. et al.: Sebastien de Brossard, musicien, Editions du Centre de Musique Baroque de Versailles, Editions Klincksieck, 1998

98. Duron, J.: L’?uvre de Sebastien de Brossard (1655-1730). Catalogue thematique, Editions du Centre de Musique Baroque de Versailles, Editions Klincksieck, 1995

99. Emery, E.: Les gammes et les problemes d’esthetique musicale qui s’y rapportent, Paris, Presses universitaires de France, 1961

100. Encyclopedia della musica, 4 vol., Milano, Ricordi, 1963-64

101. Encyclopedie de la musique, 3 vol., Paris, Fasquelle, 1958-61

102. Fux, J.: Gradus ad Parnassum, a facsimile of the 1725 Vienna Edition, New York, Broude brothers, 1966

103. Geck, M.: Denn alles findet bei Bach statt, Stuttgart, Weimar, Verlag J. B. Metzler, 2000

104. Geck, M.: Johann Sebastian Bach. His Life, Work and influence, Bonn, Inter Nationes, 2000

105. Geschichte der Musik, 4 Bde, Munchen-Mainz, Kindler-Schott, 1993

106. Goldron, R.: Histoire de la musique, Lausanne, 1963-65

107. Haas, R.: Die Musik des Barocks. Handbuch der Musikwissenschaft, Akademische Verlagsgeselschaft Athenaion MBH, 1934

108. Harnoncourt, N.: Le discours musical. Pour une nouvelle conception de la musique, Paris, Gallimard, 1984

109. Hazard, P.: La crise de la conscience europeenne, Paris, Fayard, 1961

110. Hill, John Walter. Antology of Baroque Music. W. W. Norton & Company, 2005

111. Hill, John Walter. Baroque Music: Music in Western Europe, 1580-1750. W. W. Norton & Company, 2005

112. Histoire de la musique, sous la direction de M.-C. Beltrando-Patier, Paris, Larousse, 1998

113. Honegger, M.: Dictionnaire encyclopedique de la musique. Les hommes et leurs ?uvres, 2 vol., Paris, Bordas, 1986

114. Hoppin, Richard H.: Anthology of Medieval Music, The Norton Introduction to Music History, W. W. Norton & Company

115. Hoppin, Richard H.: Medieval Music, The Norton Introduction to Music History, W. W. Norton & Company

116. Hugo Riemann Musik Lexikon, elfte Ausgabe, bearbeitet von Alfred Einstein, Berlin, Max Hesses Verlag, 1929

117. Jeppesen, K.: Kontrapunkt, Leipzig, 1978

118. Jeppesen, K.: The Style of Palestrina and the Dissonance, New York, Dover Publications, Inc., 1970

119. Kuster, K.: Bach Handbuch, Kassel, Barenreiter-Metzler, 1999

120. La collection Sebastien de Brossard (1655-1730). Catalogue, edite et presente par Y. de Brossard, Paris, Bibliotheque nationalе de France, 1994

121. La musica, 2 vol., Torino, Unione Tipografico – Editrice Torinese, 1968-1971

122. La Musica, Enciclopedia storica, 4 vol., Torino, Unione Tipografico – Editrice Torinese, 1966

123. La Musique (une encyclopedie), Paris, Editions Retz, 1979

124. Larousse de la Musique, 2 vol., Paris, Librairie Larousse, 1957

125. Le concert des muses. Promenade musicale dans le baroque francais, textes reunis par J. Lionnet, Editions du Centre de musique baroque de Versailles, Editions Klincksieck, 1997

126. Les clefs de la musique: Danses et chants traditionnels, Paris, Les editions de l’illustration, 1985

127. Les clefs de la musique: Histoire de la musique, Paris, Les editions de l’illustration, 1983

128. Les clefs de la musique: La musique dans la vie, Paris, Les editions de l’illustration, 1985

129. Les clefs de la musique: Les compositeurs, Volume 1, Paris, Les editions de l’illustration, 1983

130. Les clefs de la musique: Les compositeurs, Volume 2, Paris, Les editions de l’illustration, 1984

131. Les clefs de la musique: Les instruments de l’orchestre, Paris, Les editions de l’illustration, 1983

132. Loulie, E.: Elements or Principles of Music, translated and edited by A. Cohen (Musical Theorists in Translation, Vol. VI), Henryville – Ottawa – Binningen, Institute of Medi?val Music, 1965

133. Mann, A.: The Study of Fugue, New Jersey, Rutgers University Press, 1958

134. Massin, B. et. J.: Histoire de la musique occidentale, Paris, Fayard, 1985

135. Meinke, P: The Piano Tuner, Athens, University of Georgia Press, 1986

136. Merrit, A.: Sixteenth-century Polyphony, Cambridge, Massachusetts, 1946

137. Michels, U.: dtv-Atlas zur Musik, Tafeln und Texte, Band 1, Munchen, Deutscher Taschenbuch Verlag und Barenreiter-Verlag, 1977

138. Michels, U.: dtv-Atlas zur Musik. Tafeln und Texte, Band 2, Munchen, Deutscher Taschenbuch Verlag und Barenreiter-Verlag, 1985

139. Microsoft Student with Encarta Premium 2008/9/10 DVD Edition

140. Musikgeschichte in Bilden, Bde I-VI, Leipzig, VEB Deutscher Verlag fur Musik, 1965-1971

141. Proctor, C.: Harmonization at the Keyboard, London, Herbert Jenkins, 1961

142. Riemann Musik Lexikon, Personenteils, herausgegeben von C. Dahlhaus, Mainz, B. Schott's Sohne, 1975

143. Rousseau, J.-J.: ?vres completes, nouvelle edition, tome vingtieme: Dictionnaire de Musique, tome premiere, Paris, 1793

144. Rousseau, J.-J.: ?vres completes, nouvelle edition, tome vingt-unieme: Dictionnaire de Musique, tome second, Paris, 1793

145. Rousseau, J.-J.: ?vres completes, nouvelle edition, tome vingt-deuxieme: Dictionnaire de Musique, tome troisieme, Paris, 1793

146. Sadie, J.: Companion to Baroque Music, Oxford, Oxford University Press, 1990

147. Schering, A.: Geschichte der Musik in Beispielen; dreihundert fu?nfzig Tonsa?tze aus neun Jahrhunderten, gesammelt, mit Quellenhinweisen, Leipzig, Leipzig, Breitkopf & Ha?rtel, 1931, R VEB Breitkopf & Hartel Musikverlag, 1957

148. Scholes, P.: The Oxford Companion to Music, 10th ed., Oxford, Oxford University Press, 1970

149. Schulenberg, David. Music of the Baroque. Oxford University Press, USA, 2008

150. Schulenberg, David. Music of the Baroque: An Antology of Scores. Oxford University Press, USA, 2008

151. Sebastien de Brossard a Versailles, Versailles, Editions du Centre de Musique Baroque de Versailles, 1995

152. Storia della musica, vol. I–XIV, Milano, Fratelli Fabri Editori, 1964

153. The Concise Oxford Dictionnary of Music, ed. Michael Kennedy, Joyce Bourne Kennedy, Oxford, Oxford Univ. Press, 2007

154. The Encyclopedia of Music. Instruments of the orchestra and the great composers, M. Wade-Matthews & W. Thompson, London, Hermes House, 2003

155. The New Grove Dictionary of Music and Musicians, 20 vol., ed. by St. Sadie, London, Macmillan Publishers Ltd, 1980/R1996

156. The New Grove Dictionary of Musical Instruments, 3 vol., ed. by St. Sadie, London, Macmillan Publishers Ltd, 1984

157. The New Oxford Companion to Music, ed. by D. Arnold, 2 vol., Oxford, Oxford University Press, 1983

158. The Study of Counterpoint from Johann Joseph Fux’s Gradus ad Parnassum, translated and edited by A. Mann, New York, W. W. Norton & Company, Inc., 1965

159. Thellier, F., H. Derrien, J. Martinez, J. Abergel: Temps, rythme et periode (I Introduction, II L'echelle de Pythagore, III L'echelle de Zarlino, IV La gamme temperee, V Conclusion), http://daniele.abergel.9online.fr/index.htm

160. Trythall, H.: Sixteenth Century Counterpoint, Madison, Brown & Benchmark, 1994

161. Walther, J.: Musicalisches Lexicon oder Musicalische Bibliothec, Leipzig, 1732, Faksimile-Nachdruck, hg. Von Richard Schaal, Kassel, 1953

162. wikipedia.org

163. Williams, P.: Figured Bass Accompagniment, Edinburgh, University Press, 1970

164. youtube.com

165. Zarlino, G.: The Art of Counterpoint, translated by G. Marco and Cl. Palisca, Yale University Press, New Haven and London, 1968

ІІ. Други източници

166. Божков, А.: Български приноси в европейската цивилизация, София, Булвест 2000, 2000

167. Вийон, Фр.: Избрани стихове, превел от френски П. Симов, София, Народна култура, 1971

168. Вийон, Фр.: Стихотворения, превод В. Сотиров, София, Народна култура, 1992

169. Вийон, Фр.: Стихотворения, превод К. Кадийски, София, Нов Златорог, 1997

170. Гаврилов, Б.: „Държавата – това съм аз.” Франция в епохата на краля слънце 1638-1715, София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски”, 2002

171. Гомбрих, Е: Изкуството и неговата история, София, Български художник, 1992

172. Джансън, Х., А. Джансън: История на изкуството, 4 тома, София, Елементи, 2005-2006

173. Йончев, В.: Книгата през вековете, София, Български художник, 1976

174. Киндер, Х. и В. Хилгеман: Атлас „Световна история“ в два тома, Летера, Пловдив, 1999

175. Кларк, К.: Цивилизацията. Едно лично гледище, София, Български художник, 1977

176. Константинов, П.: Пътища на надеждата, София, Отечество, 1985

177. Къминг, Р.: Анотирано изкуство, София, Кибеа, 1995

178. Луси-Смит, Е.: Илюстрован речник на термините в изкуството, София, Петър Берон, 1996

179. Льо Гоф, Ж.: Европа, да се запознаем, Рива, София, 2001

180. Льо Гоф, Ж.: Интелектуалците през Средновековието, София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски”, 1993

181. Льо Гоф, Ж.: Цивилизацията на средновековния запад, София, Агата, 1999

182. Мюлер, В. и Г. Фогел: Атлас „Архитектура“ в два тома, Летера, Пловдив, 2005

183. Платон: Държавата, превод Ал. Милев, София, Наука и изкуство, 1974

184. Ришар, Жан: История на кръстоносните походи, Рива, София, 2005

185. Шаму, Ф.: Гръцката цивилизация през архаичната и класическата епоха, София, Български художник, 1979

186. Шевалие, Ж., А. Геербрант: Речник на символите, 2 тома, София, Петриков, 1996

187. Auguste Racinet, The Costume History, Tetart-Vittu, Francoise / Haslam & Whiteway Ltd, Hardcover, 416 pages, 2009

188. Baroque Architecture, Sculpture, Painting, h.f.ullmann, 2007

189. Braun/Hogenberg, Cities of the World, Fussel, Prof. Dr. Stephan, Historisches Museum Frankfurt, Hardcover, 520 pages, 2008

190. Brockhaus Enzyklopadie in 24 Banden, Manheim, F. A. Brockhaus, 1986-1994

191. BSB-Ink S-195GW M40784, Schedel, Hartmann, Pleydenwurff, Wilhelm, Liber chronicarum, Nurnberg 1493.07.12., Rar. 287

192. Catholic Encyclopedia (http://www.newadvent.org/cathen/15752c.htm)

193. Encyclopaedia Britannica 2007/10 Ultimate Reference Suite

194. Gothic Architecture, Sculpture, Painting, h.f.ullmann, 2007

195. Grand Larousse en 5 volumes, Paris, Librairie Larousse, 1987-90

196. La Grande Encyclopedie inventaire raisonne des sciences, des letters et des arts, par une societe de savants et de gens de lettres, 31 Vol., Paris, Societe anonyme de la Grande Encyclopedie (61, rue de Rennes), Edition du Journal, 1885-1902 (тази енциклопедия притежавам изцяло, на никой от томовете не е обозначена година на издаване, в Encyclopaedia Britannica 2005 CD Deluxe Edition са посочени годините на издаване 1886-1902, а http://www.lexilogos.com/document/grande_encyclopedie.htm посочва 1885-1902) La grande encyclopedie Larousse, 20 vol., Paris, Librairie Larousse, 1971-1978

197. Piper, D.: The Illustrated History of Art, Avenel, New Jersey, Crescent Books, 1995

198. Romanesque Architecture, Sculpture, Painting, Ulmann & Konemann, 2007

199. The Art of the Italian Renaissance Architecture, Sculpture, Painting, Drawing, h.f.ullmann, 2007

200. The Bible in Pictures, Fussel, Prof. Dr. Stephan / Herzogin Anna Amalia Bibliothek, Weimar, Hardcover, 200 pages (Lucas Cranach’s incendiary illustrations for Luther's 1534 Bible: the book that changed Christianity forever), 2009

Средства за оценяване:

Събеседване

Есе

Писмено изложение

Презентация

Резюме и коментар на статия

Реферат