ARHM133 Проблеми на прехода от античност към средновековие
Анотация:
Епохата на късната античност представя ред проблеми, касаещи не само прехода от античност към средновековие, но и такива, които характеризират периода като напълно самостоятелен, със специфични особености и облик. Съхранявайки традициите на античността, образоваността на елинизма, градският характер на културата и в същото време приемайки християнската философия, времето на 4 – 7 в. създава един своеобразен свят, пропит редки по характера си контрасти и нерядко антагонизъм. Целта на курса е в рамките на 30 учебни часа да бъдат проследени и разисквани основните моменти в културното развитие на късноантичния свят от гледна точка на светската материална култура и нейните носители – императорския двор, аристократичните и военни съсловия, провинциално население. Всеки един елемент от тези носители е ангажиран с определен аспект от културното развитие. То е проследено от най-високите му измерения – дворцово и аристократично изкуство, чието съществуване е обусловено от високата икономическа и военна мощ, която достига Източноримската империя, които също са елементи на светската култура. Териториалният обхват включва източните провинции (Мала Азия, Сирия, Северна Африка), Балканите, Италия. Включен е и преглед на периферните зони – Северното Черноморие, Кавказ, Среден Дунав. В границите на тези обширни области се изграждат основите на бъдещия византийски синкретизъм, в който преобладава ролята на Изтока, а негово съсредоточие и конструктивен център е Константинопол.
Преподавател(и):
доц. Боян Думанов д-р
Описание на курса:
Компетенции:
1)Студентите ще познават основните механизми и тенденции, обуславящи създаването на византийската култура и нейното бъдеще развитие; представителни паметници на късноантичното изкуство, техният стил и определящите го школи; обща представа за главните политически, социални и културни процеси, които превръщат късната античност в мост между античността и средновековието.
2)Студентите ще могат да разпознават разнообразни произведения на късноантичното изкуство при теренна работа и работа в музеи, определят техния характер; подготвят студии от областта на късноантичното изкуство и култура, както и по теоретични въпроси по проблемите на прехода; адекватно да участват в международни дискусии по въпроси на византийската археология.
Предварителни изисквания:
няма
Форми на провеждане:
Редовен
Учебни форми:
Лекция
Език, на който се води курса:
Български
Теми, които се разглеждат в курса:
- Характеристика на епохата на късната античност. Изследователски подходи и проблеми.
- Дискусията за приемствеността и дисконтинуитета в историческата и археологическата наука. История на развитието.
- Форми на приемственост между античността и средновековието
- Развитие на града през 6 в. Центрове от нов тип – примери. Нови градски акценти
- Църковно-административно устройство на Източноримската империя.
- Развитие на градската и аграрната икономика през 7 в.
- Установяване на славянските анклави в късния 6 и първата половина на 7 в. Видове селища и първи некрополи.
- Отношения на ранните българи с центровете на античната култура на Черно море и Кавказ.
- Представители на местното население южно от Долен Дунав и елементи на тяхната култура.
Литература по темите:
Банк, А.
1960 Византийское искусство в собрания Советского союза. Москва
1966 Искусство Византии в собрании Государственного Эрмитажа. Ленинград
1967 К вопросу о роли Сирии в формировании византийского искусства. – В: Элинистический Ближний Восток, Византия и Иран. Москва, 77 – 83
1973 Некоторые писменные свидетельства о художественной обработке метала в Византии. – В: Античная древност и средние века 10. Свредловск, 68 – 84
Беляев, Н. М.
1926 Украшения поздне-античной и ранне-византийской одежды. – В: Recueil d’etudes dediees a la memoire de N. P. Kondakov. Prague, 201 - 228
Божкова, Б.
1992 Колективни находки от ІV в. на сребърни съдове и слитъци от нашите земи. – Нумизматика и Сфрагистика 1-2, 5 – 10
Бояджиев, Ст.
1994 Християнската гробнична архитектура в Сердика през ІІ-VІ в. – Българско архитектурно наследство 1, 3 – 27
2002 Сердика. – В: Р. Иванов (Съст.) Римски и ранновизантийски градове в България. Т. І. София, 125 – 180
Браун, П.
2000 Авторитетът и свещеното: Аспекти на християнизацията в римския свят (прев. Мила Минева). София
Велков, В.
1959 Градът в Тракия и Дакия през късната античност. София
1979 Военното дело в Тракия през късната античност. – ВС 2
Гайдукевич, В. Ф.
1949 Боспорское царство. Москва
1955 История античных города Северного Причерноморья. Античные города Северного Причерноморья. Москва – Ленинград
Грабар, А.
1982а Няколко мощехранителници на св.Димитър Солунски и мартириума на светеца в Солун. – В: Избрани съчинения, Т.2. София, 130 – 135
1982б Археология на средновековните отличителни знаци за власт. – В: Избрани съчинения, Т.1. София, 168 - 174.
Деянова-Ваклинова, М.
1980 Каменна декоративна пластика от ранновизантийската епоха в България. Автореферат към дисертация за присъждане на научната степен “Кандидат на историческата науки”. София
Димитров, Д.И.
1963а Ранновизантийско златно съкровище от Варна. – ИВАД ХІІ Залеская, В. Н.
1996 Константинополь и Мала Азия в VІ в. – Эрмитажные четения. Санкт Петербург,
Кондратьева, С. П.
1996 Прокопий Кесарийский. Война с готами. Москва
Кондаков, Н.П.
1892 История византийской эмали. Санкт Петербург
1892 Византийские эмали. Собрания А.В. Звенигородского. Санкт Петербург
1896 Русские клады. Санкт Петербург
1929 Очерки и заметки по истории средневекового искусства и культуры. Прага
Кондиh, J.
1994 Касноантичко сребро. – В: И. Поповиh (Пр.) Античко сребро Србиjи. Београд, 55 – 65
Корпусова, В. Н.
1973 Селское население позднеантичного Боспора. – Археология Киев 8, 27 – 45
Кругликова, И. Т.
1966 Боспор в позднеантичное время.Москва
Лазарев, В. Н.
1947-48 История византийской живописи І – ІІ. Москва
Лешченко, Б.И., Б.П. Даркевич
1976 Художественной метал Востока VІІІ-ХІІІ в. Москва
Луконин, В. Г.
1969 Культура Сасанидского Ирана. Ленинград
1977 Искусство древного Ирана. Москва
1979 Иран в ІІІ веке. Новые материал и опыт исторической реконструкций. Москва
Мацулевич, Л.
1926 Серебряннная чаша из Керчи. Ленинград
Микулчик, И.
1999 Антички градови во Македониjа. – В: Макропроект: Историjата на културата на Македониjа 8, Скопие
Миятев, Кр.
1925 Декоративната живопис на софийския некропол. София
Орбели, И. А., К. В. Тревер
1935 Сасанидский метал. Ленинград
Овчаров, Д., М. Ваклинова
1978 Ранновизантийски паметници от територията на България ІV – VІІ век. София
Огненова, Л.
1955 Сребърни съдове от деценалията на император Лициний. – В: Сб. в чест на Г. Кацаров (ИАИ ХІХ), 233 – 243
Перетерский, И. С.
1956 Дигесты Юстиниана. Москва
Редин, Е.К.
1896 Мозаики Равенских церквей. Санкт Петербург
Ростовцев, М. И.
1925 Скифия и Боспор. Ленинград
Рудаков, А. П.
1997 Очерки византийской культуры по данным греческой агиографии. Санкт Петербург
Скалон, К. М.
1962 Изображение дракона в исксстве ІV – V вв. н. э. – Сборник Государственого Эрмитажа, ХІІ,
Скрижинская, Е.К. (прев., ред.)
1960 Йордан. О происхождение и деяниях гетов. Москва
Смирнов, Я.И.
1900 О некоторых золотых и серебрянных предметах кипрского происхождения. – ЗИРАО ХІІ, 87 – 112
1909 Восточное серебро. Альбом древней серебряной и золотой посуды восточного происхождения. Санкт Петербург
Тенишева, М. К
1930 Эмаль и инкрустация. – Seminarium Kondakovianum. Прага
Чекалова, А.А. (прев.)
1998 Прокопий Кесарийский. Война с персами. Война с вандалами. Тайная история. Санкт-Петербург
Шаренков, Ат.
1988 Старинни трактати по техника и технология на живописта. Т. І.1. София
Шлюмберже, Д.
1985 Элинизированный Восток. Москва
Albert, G.
1984 Goten in Konstantinopel. Untersuchungen zur ostromischen Geschichte um das Jahr 400 n. Chr. Munchen
Alfoldi, A.
1970 Die monarchische Reprasentationen im romischen Kaiserreiche. Munchen
Alfoldi, G.
1979 Romische Sozialgeschichte. Berlin
Alfoldi, M.R.
1963 Die constantinische Goldpragung. Munich
Amandry, P.
1963 Collection Helene Stathatos III. Objets antiques et byzantins. Athene
Amiranachvili, Ch.
1962 Les emaux de Georgie. Paris
Arbeiter, A.
1997 Der Kaiser mit dem Christogrammnimbus. Zur silbernen Largitionsschalle Valentinians in Genf. – Antiquite Tardive 5, 153 –167
Arrhenius, B.
1969 Zum symbolischen Sinn des Almandin im fruheren Mittelalter. – Fruhmittelalterliche Studien 3, 1985 Merovingian garnet jewellery. Emergence and social implications. Stockholm
Bagnall, R.S.
1987 Consuls of the Later Empire. New York
Baratte, F.
1983 The art of Constantinopol. An introduction to Byzantine art. 330 – 1453. London
Biroli Stefaneli, L. P.
1993 L’Argento dei Romani. Vasellame da tavola e d’apparato. – In: Il Metallo: Mito e fortuna nel mondo antico 2. Roma
Bardill, J.
1997 The Palace of Lausus and Nearby Monuments in Constantinople. - AJA 101, 69–83
Barnes, T.D.
1981 The New Empire of Diocletian and Constantine. London
1998 Representing Historical Reality. Ammianus and the Late Roman world.
Средства за оценяване:
1. тест
2. тест