HACM209 Политика и художествени образи

Анотация:

Курсът проследява взаимовръзката политика – художествена култура и представя ключови моменти от социополитическия живот в България през втората половина на ХХ век чрез художествени образи: карикатури и политически рисунки, живопис, игрални филми, театрални пиеси, литературни произведения.

Цели на курса:

• Студентите да получат по-цялостни знания за социокултурното развитие на България през втората половина на ХХ век.

• Да развият умението да анализират художествени образи в историко-културен и социален контекст.

• Да осмислят и проблематизират художествените творби като образ на времето, през което са създадени.

прочети още
Сравнително изкуствознание

Преподавател(и):

доц. Наталия Христова  д-р

Описание на курса:

Компетенции:

Успешно завършилите курса студенти:

1) знаят: основни художествени образи от втората половина на ХХ век.

2) могат: да анализират, осмислят и проблематизират художествените творби като образ на времето, през което са създадени.


Предварителни изисквания:
няма

Форми на провеждане:
Редовен

Учебни форми:
Лекция

Език, на който се води курса:
Български

Теми, които се разглеждат в курса:

  1. Политическо и културно развитие на България през втората половина на ХХ век.
  2. Карикатури и политически рисунки в българския периодичен печат – коментар на произведения на Борис Ангелушев, Стоян Венев, Никола Мирчев, Георги Анастасов, Карандаш, Георги Чаушов.
  3. Идеология и образи в художествената култура: различните дискурси.
  4. Образите на вярващия и на съмняващия се съвременник в поезията – коментар на конкретни стихове.
  5. Анализ на „Дни на проверка” на Пеньо Пенев и „Капричио за Гоя” на Константин Павлов.
  6. Образите на вярващия и на съмняващия се съвременник в българската белетристика.
  7. Анализ на откъси от „Недостоверен случай” на Емил Манов.
  8. Образът на „строителя на социализма” в живописта – коменар на сюжетни картини от 50-те, 60-те, 70-те и 80-те години на ХХ в.
  9. Патосът на вярата и критичният дискурс в българските игрални филми.
  10. Анализ на филмите „Димитровградци” и „Вчера”.
  11. Драмата на модернизиращия се човек: миграцията село-град в българското кино.
  12. Анализ на „Селянинът с колелото”.
  13. Политическите промени в образи от българската драматургия – „Прокурорът” (Георги Джагаров), „Импровизация” (Валери Петров, Радой Ралин), „Ние сме на 25” (Недялко Йорданов), „Сако от велур” (Станислав Стратиев), „На смях” (Валери Петров), „Човекоядката” (Иван Радоев).
  14. Театралите и властта през 1960-те години.
  15. Образите на социализма в паметта за него - „Музей на социалистическото изкуство” .

Литература по темите:

1. Знеполски, И. Българският комунизъм. Социокултурни черти и властова траектория. Сиела, 2008.

2. Аврамов, Д. Летопис на едно драматично десетилетие 1955-1965. С., 1994.

3. Аврамов, Д. Диалог между две изкуства. С., 1993.

4. Христова, Н. Политика на „психотерапията”. Щрихи към художествения живот в началото на 50-те години на ХХ век. В: Лица на времето (Власт и опозиция), т. ІІ, 1997, 99-129.

5. Христова, Н. Петдесет години „Стършел” (исторически етюд) – В: Гнездото на стършелите. Издателство „Слово”, 1995, 38-116.

6. Христова, Н. Специфика на българското „дисидентство”. Власт и интелигенция 1956-1989. Летера, 2005.

7. Дойнов, Пл. Българският соцреализъм. 1956, 1968, 1989. Норма и криза в литературата на НРБ. Сиела, 2011.

8. Каракашев, Вл. Театърът –тайнство и реалност. Народен театър „Иван Вазов” 1944-2000. ИК „Христо Ботев”, С., 2000.

9. Янакиев, А. Синема bg. Сто години филмов процес. Личности, филми, кина. Титра, 2003.

10. Ковачев, П. 50 златни български филма. Захарий Стоянов, 2008.

11. Стойков, А. Българската карикатура. Български художник, 1970.

12. Карикатурен алманах „Стършел” 1946-1970. Наука и изкуство, 1971.

Средства за оценяване:

УЧАСТИЕ В СЕМИНАРИ 50%

КУРСОВА РАБОТА/ПРОЕКТ 50%