Електронен каталог

доц. д-р Наталия Христова

Академична длъжност:
доцент
Департамент:
Изкуствознание и история на културата
Телефон:
8110613
e-mail:
Приемно време:
Вторник 14:30-15:30 612 II Корпус
Четвъртък 13:00-14:30 612 II Корпус
Четвъртък 16:30-18:00 612 II Корпус

Професионална автобиография:


доц. д-р НАТАЛИЯ ХРИСТОВА

Образование:

висше, ИФ на СУ “Св. Климент Охридски”; 1978 г., профил история и археология, втора специалност - философия.

Редовна аспирантура (докторантура) на тема “Обществените преобразования и сатирата в българския периодичен печат 1944-1948 г.” Институт по история ; БАН, Доктор по история.

Доцент по теория и история на културата

Постоянна месторабота: НБУ.

Област на научните интереси: модерна европейска и българска история и история на културата, социална психология, политическа история на България, политология, семиотика.


Публикации:


Монографии

Власт и интелигенция. Българският скандал „Солженицин“ 1970-1974 г. София: Изд. ателие Аб, 2000.

Специфика на българското „дисидентство“. Пловдив: Летера, 2005, 384 стр. (ISBN 978-954-516-591-7)[4]

Българският случай: Култура, власт и интелигенция 1944 – 1989 г. София: Нов български университет, 2015, 358 стр. (ISBN 978-954-535-878-4)

Студии и статии

Вестник „Стършел“ (1946-1947 г.). - сп. „Исторически преглед“, 1990, 10, 48-60.

Жанрове в българския периодичен печат (1944-1948). - В: България през социализма. Втори международен конгрес по българистика, С., 1989, 209-219.

Пропаганда и политика (1944-1947). - В: Страници от българската история, т. II, С., 1993, 153-167.

Сатира и политическая пропаганда в Болгарии с обособления оппозиции до выборов ХХVI Обикновенное нородное собрание (сентябрь-ноябрь 1945 года). - сп. „Bulgarian Historical Review“ (BHR), 1994, 4, р. 52-82.

Трифон Кунев - „Ситни-дребни... като камилчета“. - сп. „Хемус“ (за обществен живот, култура и литература), Будапеща, 1993, 9, 19-24.

Словото между интелигенция и политика. - сп. „Български наблюдател“, 1994, 9, 17-23.

50 години „Стършел” (исторически етюд). - В: Гнездото на стършелите. С., 1995, 38-116.

Политика на „психотерапията”. Щрихи към художествения живот в България в началото на 50-те години. - В: Лица на времето (Власт и опозиция), т. II, 1997, 99-129.

Митът за всеобщия конформизъм: Българските интелектуалци през втората половина на ХХ век. - в. „Le Monde Diplomatique“, февруари 2007

„Социалистический реализм“ и драма болгарского творца (середина 40-х - середина 50-х годов). - BHR, 1998, 1-2, 152-179.

Художествената култура в България след Втората световна война - от европеизация към съветизация . - В: България в сферата на съветските интереси, С., 1998, 208-216.

Българският интелектуалец пред проблема „социалистически реализъм“. Драмата на адаптацията (средата на 40-те - началото на 50-те години). - В: България и Русия през ХХ век, С., 2000, 396-404.

Власт и интелигенция в България след Втората световна война. - сп. „Ново време“, 1999, 155-166.

От маските до маскарада. Интелектуалците и предизвикателствата на социалната памет. - сп. „Епохи“, 1998, 2, 111-133.

Власт и художествена интелигенция в България 1956-1958 година. - сп. „Проблеми на изкуството“, 2000, 3, 51-59.

Власт и интелигенция. Българската 1968 г. - сп. „Исторически преглед“, 2000, 5-6, 205-226.

Българският художествен елит след Втората световна война - между идеите и идеологията. - Във: в. „Култура“, бр. 18, 12 май 2000 г. = сб. ХХ век. Опит за равносметка, С., 2001, 147-159.

Трифон Кунев и пропагандно-психологическата съпротива срещу властта в България 1945-1946 г. - В: Опозиция и съпротива, С., 2001, 62-73.

Специфика на българското дисидентство. - В: Студената война на Балканите: история и последствия, С., 2002, 184-192.

Споменът и забравата. Писателите и тяхната „мемоарна“ памет. - сп. „Исторически преглед“, 3-4, 2002, 181-199.[5]

Българският духовен елит и културните измерения на опозицията Изток-Запад през втората половина на ХХ век. - В: Проблемът Изток-Запад. Историческа перспектива, С., 2002, 97-105.

Политическа култура на българския духовен елит след Втората световна война. - В: Политическата култура - история и съвременност, С., 2002, 174-191.

Българският художествен елит през втората половина на ХХ век - между идеите и идеологията. - В: Двадесетият век. Опит за равносметка. С., 2003, 58-67.

Политическа култура и интелектуални позиции в България през втората половина на ХХ век. - Collegium Germania 4. С., 2003, 295-309.

120-годишният юбилей на Георги Димитров - повод за размисъл. - В: Георги Димитров - между възхвалата и отрицанието. С., 2003, 137-148.

Българските писатели и културните измерения на опозицията Изток-Запад през втората половина на ХХ век. - В: Проблемът Изток-Запад. Историческа перспектива. С., 322-329.

Българският духовен елит и култура пред проблема "наше-чуждо" през ХХ в. - История, 2004, кн. 1, 59-64.

Западната легитимация на късното българско "дисидентство". – Историческо бъдеще, 2004/1-2, Асоциация “Клио”, С., 2004, 116-130.

Трифон Кунев – обреченият на забрава. – В: Земеделското движение в България. История, развитие, личности. Регионален исторически музей - Пазарджик, Пазарджик, 2004, 319-322.

Культура как оппозиция: роман “Лицо” Благи Димитровой (1982 г.) (документальное исследование) – Восточноевропейские исследования. Международный журнал по социальным и гуманитарным наукам. N 2, 2005, 130-138.

Конфликтът власт-интелигенция в България (1960-1961 г.) – В: Национална научна конференция. Следвоенна България между Изтока и Запада. С., 2005, 153-163.

Историографски интерпретации на проблема „българско дисидентство”. – В: Предизвикателствата на промяната. С., 2006, 324-333.

„Недостоверен случай“. – В: Преломни времена. Юбилеен сборник в чест на 65-годишнината на проф. Любомир Огнянов. С., 2006, 703-720.

Нови подходи в осмислянето на модерната българска култура. – В: Историческата наука в България – състояние и перспективи. С., 2006, 177-186.

„Като малко нещо интелигентен син на своя народ...“: Илия Бешков за българо-югославските отношения (средата на 40-те – средата на 50-те години на ХХ век). - В: Проблемът Изток – Запад. България и Балканите. С., 2006, 161-170.

„Езоповият език“ и неговите „преводачи“. – В: Сборник в чест на доц. Минчо Минчев, В. Търново, 2006, 179-188.

Интелектуалната бохема в София през 50-те – 70-те години на ХХ век. – В: Модернизацията на България и Габрово 1878-2006, ВТ, 2007, 480-490.

Конфликтът власт-интелигенция 1956-1957 г. - В: в. „Култура“, бр. 37 (2431), 27 октомври 2006 = 1956. Априлският пленум и литературата. Унгарското въстание и българските писатели. Власт и публичност. С., 2007, 31-47.

Феноменът Радой Ралин – сп. Историята, кн. 2, 2007 г., 28-30.

Ретроспективен и съвременен поглед върху проблема „За ценностните филтри в културата” В: Българската култура между държавата и пазара, ИК ИФИ-БАН, София, 2007, 348-352.

Има ли българската култура проблем с европейската си идентичност? В: Европа като културно пространство, Благоевград, 2008, 99-101.

Софийската интелектуална бохема (1907-2007) В: 1907. Годината на интелигентите. Литература и автономия. Началата на модернизма. Сиела, 2008, 156-166.

Конфликт „власть – интеллигенция” в Болгарии. 1956-1957 годы. В: 1956 год. Российско-болгарские дискуссии. М., 2008, 316-329.

Промени в българския културен живот и менталните нагласи на художествения елит 1987-1989 г. В: България и Русия – между признателността и прагматизма. Университетско издателство на СУ „Св. Кл. Охридски”, 2009, 156-168.

Интелектуалната почтеност като бунтарство: вестник “Народна култура” 1986-1989 г. – В: Толерантният националист. Парадигма, 2009, 317-342.

“Обективно” и “субективно” в интерпретацията на соцреалистическата култура в България – В: Социалистически канон/алтернативен канон. ИК “Пан”, 2009, 365-380.

“Тоталитарни” и “антитоталитарни” рефлексии в българските медийни дебати за 1968 година – В: Антитоталитарната литература. ИЦ “Боян Пенев”, 2009, 161-175.

Топоси на бохемския дух в София: кафене “Бамбука”. – В: Културното наследство в съвременния град. Юбилеен сборник, посветен на 85-годишнината на ст.н.с. Магдалина Станчева. Издателство на НБУ, С., 2009, 122-133.

„Вариация” на тема 1989 година – В: 1989. Раздвоената година. Литературата като политика. Конструирания на прехода. Сиела, 2010, 48-57.

Театралите и властта в началото на 60-те години на ХХ век: спомени за конфликти, конфликт на спомените - МИФ 15, Издателство на НБУ, С., 2010, 244-267.

Идеологически, идеен, ценностен свят на българите през втората половина на ХХ век. – Изследвания по история на социализма в България 1944-1989, т. 2, ЦИПИ, С., 2010, 158-177.

Динамика на естетическите норми и интелектуалните хоризонти (1944-1989 г.) - Изследвания по история на социализма в България 1944-1989, т. 2, ЦИПИ, С., 2010, 465-516.

От маските до маскарада. Българските интелектуалци в годините на прехода: социална памет за „вчера” – социални роли „днес”. – Изследвания по история на социализма в България. Преходът. ЦИПИ, София, 2011, 522-541.

Des masques a la mascarade. Les intellectuels bulgares et les defis de la memoire sociale (Milieu des annees 1950 – fin des annees 1990) – History of Communism in Europe, Vol II. – 2011, Avatars of Intellectuals under Communism. Zeta Books , , 123-142.

Българската култура през ХХ век между Запада и геополитическия Изток: идентификационни характеристики - В: България, Балканите и Русия ХVІІІ-ХХІ век. Българо-руски научни дискусии. Институт за исторически изследвания, С., 2011, 389-397.

„Вариация” 2 на тема 1989 година – В: Призвание и всеотдайност. Сборник в чест на 70-годишния юбилей и 40-годишната научна дейност на проф. д. и. н. Витка Тошкова. Академично издателство „Проф. Марин Дринов”, С., 2011, 162-169.

„Вариация” 3 на тема 1989 година (Константин Павлов) – В: Исторически личности и идеи. Сборник в чест на 60-годишнината на проф. д-р Искра Баева. Университетско издателство „Св. Климент Охридски”, С., 2011, 110-120.

Изследванията на литературата и културата на НРБ в контекста на (не)прочетените архиви – В: НРБ – литературата: история, понятия, подходи. Съставител Пламен Дойнов, Издателство „Кралица Маб”, издателство „Силуети”/LiterNet Mедиа, Департамент „Нова българистика” на НБУ, С., 2012, 36-54.

Георги Димитров в "словото" на Бешков. В: Георги Димитров в обществената и научната памет, С, 2012,ЦИПИ,182-190.

Социалистическият реализъм – съвременни авторски прочити (за Пламен Дойнов. Българският соцреализъм 1956, 1968, 1989. Норма и криза в литературата на НРБ. София; Институт за изследване на близкото минало, Сиела, 2011). – В: НРБ – литературата: история, понятия, подходи. Съставител Пламен Дойнов, Издателство „Кралица Маб”, издателство „Силуети”/LiterNet Mедиа, Департамент „Нова българистика” на НБУ, С., 2012, 588-594.

"Големият исторически разказ" и разпокъсаната българска памет днес. – Ново време, бр. 1, 2013, 87-94.

Социалистическият реализъм – съвременни авторски прочити. В: Електронно списание «Литернет», 2012.

Българското „политическо семейство”: 70-те години – В: Културното отваряне на България към света. УИ „Св. Климент Охридски”, С., 2013, 85-91.

Интелектуалецът в политическото: Илия Бешков 1944-1945 – Исторически преглед, 5-6, 2013, 116-127.

1962: начало или край на началото. – В: 1962. Година на измамната свобода. Размразяване и литература. Новото поколение в поезията. Съставител Пламен Дойнов, Издателство „Кралица Маб”, Департамент „Нова българистика” на НБУ, С., 2013, 121-134; Литературен вестник, бр. 20/29.05-4.06, 2013 г.

Интелектуалци и публична среда в България (1987-2011) – В: Кодовете на социализма в постсоциализма. Съставител Наталия Христова. НБУ, 2014, 33-56.

Проблематичната памет за социализма в постсоциализма (Музей на социалистическото изкуство) - В: Град и памет. Сборник с доклади от Втора национална научна конференция, проведена в Пазарджик. Пазарджик, 2015, 260-266.

Theater Artists and the Bulgarian Authorities in the 1960s: Memories of Conflicts, Conflict of Memories – В: Remembering Communism. Private and Public Recollection of Lived Experience in Southeast Europe. CEU Press - Budapest-New York, 2015, 459-476.

Музеят като място на памет (Национален политехнически музей) – В: Известия на Регионален исторически музей - Габрово, т. 1., Фабер, 2015, 313-336.

"Ние сме на 25": провокирани размисли за 1944-а от една пиеса, писана 25 години по-късно. В: 70 години на девети септември 1944 г. Исторически предпоставки и последствия. Сборник с научни изследвания, съставител Искра Баева, Манта Принт 2015, 192-196.

Липсващият музей на българския социализъм и постсоциализъм. В: Социализмът в музея на постсоциализма. Съставител Наталия Христова, НБУ, 2015, 12-38.

Избор на промяна (Развод ми дай!). Исторически етюд. В: Що е "Стършел" свършил" Юбилеен сборник. Стършел, 2016, 11-94.

Някои „съображения” относно „Априлската линия” в киното: 1958 година. В: Генерация на властта: „Априлското поколение” в българската литература. Съставител Пламен Дойнов, Издателство „Кралица Маб”, Департамент „Нова българистика” на НБУ, С., 2016, 298-310.

Болгарские интеллектуалы в годы перехода: смена ролей.- BHR, ISSN 0204-8906, 2015,№3-4, изд. 2017, с.34-40

Из мемоарите на постсоциализма: четири случая на цензура върху в. „Стършел” (средата на 50-те – краят на 7-те години). В: Цензурата върху българската литература и книга 1944-1990, Кралица Маб, 2018, 177-195.

Хроника на три карикатурни десетилетия (1989-2018) (на български и английски) – В: Войната на молива. Българската карикатура от освобождението до днес. Лист, 2018, 266-323.

СЪСТАВИТЕЛСТВО:

Студентски изследвания III.Сборник студентски изследвания в чест на професор Иван Божилов. НБУ, 2011.

Кодовете на социализма в постсоциализма. Сборник статии от научноизследователски семинар, Пролет 2012,НБУ, 2014.

Социализмът в музея на постсоциализма. Сборник статии от научноизследователски семинар, Есен-пролет 2012-2013 г. НБУ, 2015.

Курсове от текущия семестър: