SEMM326 Институцията на онлайн комуникациите

Анотация:

• В последните петнадесет години интернет се превърна от маргинална в пълноправна комуникационна среда. Именно затова начините, по които общуваме онлайн, привличат изследователското внимание на учени от редица области, с чиито последни разработки курсът цели да запознае студентите.

• В разработения курс е приложен най-гъвкавият подход към анализирането и разбирането на онлайн комуникациите – процесът на тяхното превръщане в институции.

• Курсът цели да запознае студентите с основните съвременни разбирания за онлайн комуникацията, как да създават адекватно съдържание за интернет общуване, съобразено с адресата и средата, чрез която общуват, и как да анализират и редактират чуждо съдържание онлайн.

прочети още
Реклама и бранд мениджмънт

Преподавател(и):

доц. Борислав Георгиев  д-р
ас. Георги Цонев  

Описание на курса:

Компетенции:

Успешно завършилите курса студенти познават съвременните научни разбирания за същността на интернет комуникацията и са в състояние да прилагат широк набор от стратегии за анализиране и могат самостоятелно да подбират адекватните съобразно вида и характера на анализирания материал.
Предварителни изисквания:
работно ползване на английски език

елементарни компютърни умения



Форми на провеждане:
Редовен

Учебни форми:
Лекция

Език, на който се води курса:
Български

Теми, които се разглеждат в курса:

1. Понятията „институция” и „комуникация”. Видове комуникация (пряка спонтанна, пряка преднамерена, косвена спонтанна и косвена преднамерена). Комуникационните канали в четирите вида комуникация.

2. Същност на онлайн комуникациите. Видове: електронно писмо, електронно съобщение, мултимедийно съобщение, светкавично съобщение (IM), групов чат, социални мрежи, форуми. Категорията „публичност – частност” по отношение на онлайн комуникациите.

3.Комуникативният модел на Roman Jakobson и неговите трансформации в онлайн комуникациите.

4.Адресантът в онлайн комуникациите. Идентичност(и) на адресанта. Публичност и анонимност на адресанта. Прякорите и псевдонимите в онлайн комуникациите. Подписите в електронните писма. Прагматичната ос „аз – тука – сега” в онлайн комуникации.

5.Адресатът в онлайн комуникациите. Виртуални и реални адресати в онлайн комуникацията. Учтивостта (микрополитиката) в онлайн комуникациите. Политическа некоректност в онлайн комуникациите. Особености на фатичността в онлайн комуникациите.

6.Съобщението в онлайн комуникациите. Пресупозиции и презумпции (или фонови знания). Емотиконите в съобщенията. Метаезиковите съобщения в онлайн комуникациите.

7.Контекстови референции в онлайн комуникацията. Контекст в тесен и в широк смисъл. Контекст на адресанта и контекст на адресата. Комуникационни сривове при неуспешна референция.

8.Условия за успешност на комуникацията.

9. Конструиране на социални институции. Онлайн институции на комуникация – смислово изграждане на социални светове.

10. Пространство, време и тяло в онлайн комуникациите – степни на реалност на онлайн институциите.

11. Интернет общуването и общественото мнение.

12. Поколенческото говорене за (във) онлайн комуникацията – стереотипи и властови механизми.

13. Самопредставянето онлайн. Плътност на социалното самопредставяне – от спекулативната липса на идентичност до виртуалния ексхибиционизъм.

14. Създаване на съдържание за социалните медии – социални мрежи, блогове, микроблогове, базирани около специфичен вид съдържание медии.

Интернет масмедиите като институции. Комуникативна ситуация на най-новите масмедии. 15. (Де)институционализиране на класическата журналистика.

Анализиране на генерирано от потребителя съдържание онлайн – от софтуерни до дискурсни модели.

Литература по темите:

Георгиев, Б., Норма и масмедии, Българска академия на науките, Институт за български език, Секция за съвременен български език, Дисертация за образователна и научна степен доктор, Защитена на 28.01.1993г., София, 316 стр. (http://ebox.nbu.bg/semiotika10/view_lesson.php?id=166)

Спасов, О., Хибридизация на публичната и частна сфера в интернет: българските лични страници и блогове, В: сп. Социологически проблеми, 2007,с.389-408

Agger, B., Oversharing: Presentations of Self in the Internet Age (Framing 21st Century Social Issues), 2012, Routledge

Boyd, D. M., & Ellison, N. B. (2007), Social network sites: Definition, history, and scholarship, In: Journal of Computer-Mediated Communication, vol.13, article 11, Indiana University Press.

Jakobson R., "Closing Statement: Linguistics and Poetics," in Style in Language (ed. Thomas Sebeok), 1960

Kozinets, R. V. (2002). The field behind the screen: Using netnography for marketing research in online communities. Journal of Marketing Research, 39(1), 61—72

Средства за оценяване:

ПРОЦЕНТНО УЧАСТИЕ НА ФОРМИ ЗА ОЦЕНЯВАНЕ ПРИ ФОРМИРАНЕ НА КРАЙНА ОЦЕНКА

ФОРМИ НА ОЦЕНЯВАНЕ ТЕКУЩ КОНТРОЛ (100%) КОМБИНИРАНО ОЦЕНЯВАНЕ ФИНАЛЕН ИЗПИТ

ТЕСТ 30%

ПИСМЕНА ЗАДАЧА / КАЗУС (ПО ИЗБОР) 50%

ДИСКУСИОННО УЧАСТИЕ (ПО ИЗБОР) 50%

САМОСТОЯТЕЛЕН ПРОЕКТ (ПО ИЗБОР) 50%

ПОРТФОЛИО

УСТЕН ИЗПИТ 70% 100%

ДОПЪЛНИТЕЛНИ УСЛОВИЯ ПРИ ФОРМИРАНЕ НА КРАЙНАТА ОЦЕНКА: Крайната оценка може да бъде формирана чрез текущ контрол (100%), т.е. от два компонента (2 x 50%) по избор на студента: писмен казус (50%) или дискусионно участие (50%) или самостоятелен проект (50%).

При недостигане до 100% при текущия контрол студентите полагат устен изпит. В противен случай (при достигнати 100%) те са освободени от изпита.